административен съд русе

Агенция „Митници“ е осъдена да плати обезщетение на уволнен русенски митнически инспектор

Административен съд – Русе осъди Агенция „Митници“ да заплати на Б.С.Б. сумата от 4 344 лева  – обезщетение за времето, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца“ за периода от 14.07.2016г. до 14.01.2017г., сумата от 1268,21 лева – мораторна лихва върху обезщетението за периода от датата на признаването на уволнението за незаконно – 06.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.09.2020г. до окончателното й изплащане.

Б. е бивш държавен служител в Агенция „Митници“, Митница – Русе, където бил назначен първоначално на длъжност „младши експерт“ през 2012г., а в последствие на длъжността „ митнически инспектор“ към ТМУ –гр.Русе. Със Заповед № 2230 от 18.02.2016г на Директор на Агенция „Митници“ му е определена основна месечна заплата в размер на 724лв., считано от 01.03.2016г.

Със заповед № 4289/14.07.2016 г. на директора на Агенция „Митници“, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.107 ал.1 т.3 ЗДСЛ е било прекратено служебното му правоотношение. Посочената заповед е била отменена с решение № 34 /09.12.2016г. по адм.дело 277/2016г. на АдмС-Русе, което решение е оставено в сила с решение № 13378 от 06.11.2017г. по адм.д. 831/2017г. на ВАС, т.е заповедта е била окончателно отметена, считано от 06.11.2017г.    

За времето, през което не е бил на държавна служба поради незаконното уволнение, считано от 14.07.2016г. до 14.01.2017г. е останал без работа ,не е работил по друго трудово или служебно правоотношение.

Със заповед от 27.11.2017 г. на директора на Агенция „Митници“, на основание чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл, поради неявяването му да заеме предишната длъжност в срока по чл.122, ал.1 от същия закон, служебното му правоотношение било прекратено, считано от 27.11.2017 г. Твърди, че както към датата на отмяната на заповедта за уволнението му с влязло в сила съдебно решение – 06.11.2017 г., така и към датата, считано от която служебното му правоотношение било прекратено поради неявяването му да заеме предишната си длъжност – 27.11.2017 г., основната му заплата, като държавен служител, била в размер на 724 лева.

Разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От доказателствата по делото се установява, че с решение № 34/09.12.2016г. по адм.дело 277/2016г. на АдмС-Русе, което решение е оставено в сила с решение № 13378 от 06.11.2017г по адм.д. 831/2017г. на ВАС, Заповед № 4289/14.07.2016 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.107 ал.1 т.3 ЗДСЛ е било прекратено служебното му правоотношение, е отменена окончателно с влязло в сила съдебно решение, считано от 06.11.2017г.

След отмяната й ищецът не се явил да заеме предишната длъжност – „митнически инспектор“ в Митница – Русе, поради което със заповед  от 27.11.2017 г. на директора на Агенция „Митници“, на основание чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното му правоотношение било прекратено, считано от 27.11.2017 г. Между страните не е спорно обстоятелството, а и от представените от ищеца  доказателства – справки от ТД на НАП и отразеното по служебната и трудова книжка , се установява, че към месец ноември 2017 г. основната заплата на ищеца е в размер на 724 лева. Спор по размера на основното трудово възнаграждение и на основната претенция за обезщетение в размер на 6 основни заплати не е наличен с оглед признанията на ответната страна.

Както е предвидено в чл.104, ал.1, изр.първо от ЗДСл, когато през периода, през който не заема държавната служба, незаконно уволненият държавен служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

Началният момент за периода, за който се дължи обезщетението се слага със самото уволнение.

Нормата на чл.104, ал.1 от ЗДСл указва, че на държавния служител се дължи обезщетение за „…цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца“. Касае се за период от време с начало и край, като съдът намира, че неговата продължителност не следва да се определя от датата на признаването на уволнението за незаконно назад, а напротив, началото на периода се слага със самото уволнение. Именно уволнението е този юридически факт, който лишава държавния служител от възможността да заема държавната служба и да получава заплата за това, което съставлява и основанието за възмездяването му чрез присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. По тази причина съдът намира, че релевантния период, за който следва да бъде определено обезщетението започва да тече на датата, на която на последния е била връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ – т.е. от 14.07.2016 г., откогато този акт подлежи и на предварително изпълнение – арг. от чл.97, ал.4 от ЗДСл, и изтича на 14.01.2017 г.

Според указанията по т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащане на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменя унищожаемия административен акт, от който са настъпили вредите, т.е. тригодишната давност в случая е започнала да тече на 06.11.2017 г., а искът е предявен на 21.09.2020 г., т.е. преди изтичането на 3 годишната погасителна давност по чл.125 ЗДСл,макар че липсва възражение в тази насока.

От изисканата справка от НАП и от заверките в трудовата книжка на ищеца, съставляваща официален удостоверителен документ за това обстоятелство – арг. от чл.347 вр.чл.349, ал.1, т.6 от КТ, се установява, че през процесния период – от  14.07.2016 г. до 14.01.2017 г. ищецът не е работил . При това той има право на обезщетение изчислено на база основното му месечно възнаграждение от 724лв , което за 6 месеца възлиза на 4 344лв., то главния иска следва да се уважи изцяло, което е признато и от ответната страна.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва.

Сподели:

Още новини от деня