Административен съд – Русе, касационен състав, остави в сила решение № 444/19.06.2023 г., постановено по АНД № 2389/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 42/14.12.2022 г. на Директора на ОБДХ гр. Русе, с което на Г.А.М., на основание чл. 128, ал. 1, т. 4 от Закона за храните (ЗХ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Решението е окончателно.
За да отмени оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 26.03.2022г. на електронния адрес на БАХБ – ОДБХ – Русе бил получен анонимен сигнал с приложени към него скрийншоти от страници във Facebook, включително и групата „Русенски мами“, на които участник с имена М…. и съответно М., прави реклама, чрез снимки и текст, и предлага домашно приготвени тестени изделия и сладки, с посочена цена 123456 лв. и посочен телефонен номер. Инспектор в ОДБХ – Русе, който разследвал сигнала, с помощта на органите на ОД на МВР – Русе, открил ответника по касацията – М. и изискал от нея да представи документ за съответствие на изискванията по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ. Такива не били представени и на 25.10.2022 г., в присъствието на М., й бил съставен АУАН, в който изпълнителното деяние било квалифицирано като извършване на търговия с храни от разстояние без регистрация по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ. При предявяването му, М. вписала като възражение, че не е извършвала търговия с храни, а е правила торти само за познати и приятели. Въз основа на съставения АУАН, Директорът на ОДБХ – Русе издал оспорваното НП, в което променил правната квалификация на нарушението като такова по чл. 60, ал. 2 вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗХ и на основание чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ, наложил на лицето административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
Въз основа на така установените релевантни факти, РРС е приел, в решението, предмет на касационната проверка, че НП е необосновано, тъй като в хода на административнонаказателното производство не са събрани безспорни доказателства за наличието на признаци на търговия на храни от разстояние без регистрация. Приел е също, че НП е незаконосъобразно, тъй като АНО неправилно е приложил санкционната норма на чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ, вместо тази по чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ.
Касационната инстанция споделя изводите на районния съд.
Наведените в касационната жалба възражения досежно обстоятелството, че в хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват извършването на нарушението са неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗХ: „Търговия с храни от разстояние се извършва след регистрация“. Така един от признаците на нарушението, за което е санкционирана М. е извършването на търговия. Понятието търговия съдържа в себе си извършване на дейност с цел набавяне на имотна облага. Реализирането на такава облага изисква посочване на цена, количество, начин на плащане и т.н. Видно и от разпитаните от РРС свидетели – М. – актосъставител и X. – свидетел при установяване на нарушението, АНО не е правил опит да се свърже с лицето или да направи поръчка, за да може да установи реализиране на продажба и от там и на имотна облага за Г. М.. Ангажираните по делото доказателства не съдържат информация, от която може да се направи обоснован извод, за реализирана от страна на ответника по касацията имотна облага. Правилно въззивният съд е приел, че приложените фотокопия от снимки на страници в социалните мрежи съдържат само реклама на домашно приготвени храни и не могат да обосноват наличието на извършване на търговия. Доказателства в този смисъл не са ангажирани от АНО и в съдебното производство. Предвид горното, настоящият съдебен състав, намира, че в хода на административнонаказателното и съдебното производство не са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват извършването на нарушението.
Неоснователни са и направените от касатора възражения за правилно приложение, от страна на АНО, на нормата на чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗХ предвижда БАБХ да поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗХ, търговия с храни от разстояние може да се извършва от: 1. бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или 2. доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние. В настоящия случай не са ангажирани доказателства, от които да става ясно въз основа на какви факти ответникът по касацията е сред лицата, за които е следвало по закон задължението за подаване на заявление за регистрация. Още повече, че самият АНО, в оспорваното НП, е посочил, че не е налице нарушение на чл. 60, ал. 1 от ЗХ.
В оспорваното НП, АНО е констатирал, че М. извършва търговия с храни от разстояние, без разрешение по чл. 60, ал. 2 от ЗХ. Обаче, задължението на лицата, извършващи търговия с храни от разстояние, за подаване на заявление за регистрация и реда за това, са скрепени в нормата на чл. 61 от ЗХ. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ санкционира именно лицата, които извършват търговия с храни от разстояние в нарушение на чл. 61 – 65. Предвид анализа на цитираните разпоредби и тяхното систематично тълкуване, настоящият касационен състав намира, че РРС правилно е посочил, че законодателят не е скрепил със санкция нарушението на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ. Такива са предвидени за нарушение на правилата създадени с чл. 61 – чл. 65 от ЗХ, но санкционната норма е чл. 131, ал. 9, т. 9 от ЗХ.
На следващо място, възражението релевирано в касационната жалба за приложение на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, предвид липсата на безспорно установено нарушение в настоящия случай, касационният състав намира за неоснователно.
По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
