Изискването за подписване на отделните части на този документ в различно време (трудовият договор преди започване на работата, а разписката – след нейното приключване), отчитайки характера на работата и условията, при които практически се попълват еднодневните трудови договори, макар и предвидено в закона, се явява обременително за страните и житейски нелогично, поради което следва да се оцени като едно неудачно законодателно решение.
Това става ясно от мотивите на решение на Административен съд – Русе по дело, образувано след касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Русе. Тя е против решение № 685/25.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 1324/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 18-002001/20.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с което на ЗП С. за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева. В жалбата е наведено касационно оплакване за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Дирекция „Инспекция по труда – Русе“ претендираше отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът остави в сила решение № 685/25.11.2022 г., постановено по АНД № 1324/2022 г. по описа на Районен съд – Русе. Решението е окончателно.
На 07.06.2022 г. инспектори в ДИТ – Русе извършили проверка за спазването на трудовото законодателство от земеделски производител (ЗП) С.Ш.М., стопанисващ градина за череши в землището на гр. Сливо поле, на място в обект на контрол именно посочената черешова градина.
При пристигането им на място, проверяващите от ДИТ – Русе констатирали, че в обекта на проверка работят няколко лица, които берат череши, сред които и работничката В.А.М.. Проверяващите се представили на работниците, като на всички, включително и на Маринова, били раздадени за попълване декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че почти всички работници били неграмотни, затова въпросните декларации били попълнени или от няколкото грамотни лица или от ЗП, като само били подписвани от неграмотните работници. Съгласно декларацията на Маринова, тя полагала труд в обекта на контрол от дата 07.06.2022 г., от 10:00 часа до 14:00 часа, като е отбелязано, че няма сключен трудов договор. В допълнителна декларация в свободен текст Маринова е посочила, че днес – 07.06.2022 г. е дошла да бере череши в градината на С.М. от 10:00 часа до 14:00ч., като М. ще й плати 5 лева на час.
В хода на проверката на място, в обекта на контрол се явил и земеделският производител, който в разговор с проверяващите заявил, че имал закупени бланки на еднодневни трудови договори, които обаче не били попълнени, попълвал същите и ги подписвали в края на работния ден, непосредствено преди да плати възнаграждението за деня. По делото е налична и декларация, която била написана от М. в деня на проверката и в която в свободен текст, ЗП декларира, че е повикал общо 11 работника, поименно изброени, сред които и В.А.М., да берат череши в градината му срещу заплащане, декларирал е още, че еднодневни договори не са подписвани за деня на проверката /07.06.2022 г./, като договорите ги попълват в края на работния ден.
При проверката на 07.06.2022 г. в обекта на контрол, на основание чл.405а, ал.4 от КТ било издадено и постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, предвид установените обстоятелства, че лицето В.А.М. на 07.06.2022 г. полагала труд при ЗП като беряла череши, без да има сключен писмен договор.
При проверката на място в обекта на контрол, на основание чл.45, ал.1 от АПК на ЗП била връчена призовка той или негов законен представител да се яви на следващия ден и да представи трудовите досиета на работниците, полагали труд в обекта на контрол в деня на проверката 07.06.2022 г., както и други посочени в призовката документи. Работодателят, чрез надлежно упълномощено лице, представил еднодневни трудови договори за лицата, включително за работничката В.А.М.
За извършената проверка на място на 07.06.2022 г. и по документи в сградата на ДИТ – Русе на 08.06.2022 г. бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2218594 от 24.06.2022 г.
С оглед установеното било преценено, че ЗП С.Ш.М. е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от КТ, като на 07.06.2022г., около 10:00 часа, в обект на контрол – черешова градина в с. Ряхово е констатирано работничката В.А.М. да полага труд като берач в обекта на контрол, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя ЗП С.Ш.М., за което нарушение срещу ЗП бил съставен АУАН № 18-002001 от 24.06.2022 г. АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице на ЗП на същата дата.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по съставения акт било подадено възражение от ЗП, с което се оспорва наличието на съставомерно деяние по чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от КТ (л.л.24 и 25 от въззивното дело). Във възражението се сочи, че М. има качеството на ЗП, като това обстоятелство е било отбелязано както в Протокол за извършена проверка № ПР2218594 от 24.06.2022 г., така и в АУАН № 18-002001 от 24.06.2022 г. Необходимостта му от работна сила била сезонна и инцидентна, като зависела от метеорологичните условия, от момента, когато продукцията е готова и други обстоятелства. Поради това, преди началото на сезона по прибиране на реколтата, се е възползвал от правата, които му дава разпоредбата на чл.114а от КТ, като е закупил от ДИТ – Русе 80 броя бланки на еднодневни трудови договора, за които е внесъл авансови осигурителни вноски. На 07.06.2022 г. започнал основното прибиране на продукцията от череша, поради което и наел 12 лица на работа, като е сключил 12 еднодневни договора, включително и с лицето В.А.М.. Във възражението се твърди, че договорите са сключени преди лицата да отидат на работа в овощната градина. В подкрепа на неговите твърдения към възражението представя писмени доказателства – заверени преписи от платежни нареждания – 4 броя от 01.06.2022 г. относно заплащането на авансови вноски за осигуровки за 80 броя еднодневни трудови договора (л.л.27-30 от въззивното дело).
Въз основа на този акт, директорът на ДИТ – Русе издал обжалваното пред РС – Русе наказателно постановление, с което за нарушението и на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на ЗП С.Ш.М. наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.
Съдът отбелязва, че когато нарушителят е физическо лице и няма качеството на ЕТ (арг. от противното на чл.83 от ЗАНН), за да е налице нарушение, то следва да бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН. Няма спор, че процесното нарушение по чл.414, ал.3, вр.чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 от КТ е формално, на просто извършване. В константната си практика ВКС приема, че чл.11, ал.2 от НК, а това разрешение е приложимо и при административнонаказателни дела по силата на препращането в чл.11 от ЗАНН, с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, но не и при формалните (на просто извършване) престъпления. При формалните престъпления, а следователно и при формалните нарушения, умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. При тях е необходимо деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши.
В случая от доказателствата по делото – наличието на закупени още на 01.06.2022 г. 80 броя бланки за еднодневни трудови договори, по които дължимите осигуровки са авансово платени на същата дата и наличието на еднодневни трудови договори за предшестващите два работни дни от прибирането на реколтата, сключени със същия работник, може да се направи извод, че нарушителят не е желаел извършването на деянието – допускането на съответния работник да полага труд без за това да има сключен трудов договор.
Не е налице виновно нарушение и в хипотезата на чл.61, ал.1 от КТ, от гледна точка на изискуемото негово предварително (преди започване на работата) сключване. Установява се, че договорът е бил формално подписван в края на работния ден, при изплащане на трудовото възнаграждение и подписване на разписката, удостоверяваща плащането, но всички негови съществени уговорки били предварително постигнати още към започване на работата. Освен това разписката, удостоверяваща заплащането на възнаграждението, което се заплаща след приключване на работното време и съобразно отработените часове, и самият еднодневен трудов договор, са икорпорирани в един и същ документ, който представлява задължителен образец и от който поради това страните не могат да се отклоняват. В този смисъл изискването за подписване на отделните части на този документ в различно време (трудовият договор преди започване на работата, а разписката – след нейното приключване), отчитайки характера на работата и условията, при които практически се попълват еднодневните трудови договори, макар и предвидено в закона, се явява обременително за страните и житейски нелогично, поради което следва да се оцени като едно неудачно законодателно решение. В този смисъл най-вероятната причина еднодневният трудов договор да бъде сключен в края, а не в началото на работния ден, са загубата на време и практическите затруднения, до които би се стигнало, ако се спазваше изискването за двукратното подписване на един и същ документ от лица, чиято грамотност е съмнителна и то в условията на усилена работа по прибиране на реколтата. Очевидно е, че тази причина не кореспондира с прекия умисъл, който се изисква да е налице за нарушението по чл.61, ал.1 от КТ.
