административен съд русе

Административният съд в Русе потвърди НП, издадено от кмета на Две могили за нарушение на общинска наредба от местен жител

Административният съд в Русе отмени Решение № 106/04.08.2020 г. на Районен съд – Бяла, постановено по АНД № 120/2020 г., с което е отменено Наказателно постановление № 6/07.05.2020 г. на Кмета на Община Две могили и потвърди Наказателно постановление № 6/07.05.2020 г. на Кмета на Община Две могили, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на Е.Д.Й. *** на основание чл. 40, т. 5 от Наредба № 3 на ОбС – Две могили за поддържане и осигуряване на обществения ред, опазване собствеността и чистотата на територията на Община Две могили за извършено нарушение на чл. 26, т. 4 от същата наредба. Решението не подлежи на обжалване.

Касационният съд намира въззивното решение за неправилно, а превните изводи на районния съд за некореспондиращи с установените по делото обстоятелства.

На първо място не може да бъде споделен доводът на районния съд, че нарушението не е описано пълно и ясно в АУАН и НП. Точно обратното и в двата акта, съставени в хода на административнонаказателното производство точно и ясно е посочено административното нарушение с всичики негови елементи, включително и датата на извършването му. Необосновано съдът приема, че датата на извършване на нарушението е установена с доказателства, които са събрани едва в хода на съдебното прозводство. Принципно правилен е извода на съда, че е недопустиво едва в хода на съдебното оспорване да бъдат установявани елементи от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издадено оспорваното наказателно постановление. Този извод обаче е неотносим към настоящия случай и събраните в случая доказателства. По делото няма спор, че установяването на нарушението е станало по устен сигнал на граждани след проверка на видеозописи от камера, намираща се в близост до мастото на нарушението, собственост на частно лице. Съставеният АУАН съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН, включително и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Начинът, по който е установено нарушението следва да е установим от доказателствата по преписката, но не е елемент от фактическия състав на извършеното нарушение. По делото е представен оптичен носител CD-диск с видеозапис, придружен с протокол, подписан от служител на общината и присъстващ свидетел, от който е видно кога и от къде е снет записа. Този протокол е от 28.04.2020 г., т.е. два дни преди датата на съставяне на АУАН, което означава, че същият не съставлява доказателство, представено едва в хода на съдебното производство. Обстоятелството, че записът е представен допълнително, след депозиране на жалбата с административнонаказателната преписка не означава, че същият не е част от нея. Точно обратното, доказателство, че видеозаписът е част от административнонаказателната преписка е съдържанието на самото наказателно постановление, в което изрично се посочва, че извършването на нарушението и неговия автор е установено въз основа на него. От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че при съставяне и предявяване на АУАН на нарушителя е предявен и снимков материал, извлечен от прозесния видеозапис, т.е. нарушителят е запознат със съществуването на процесното доказателство. Липсата на изрично позоваване в АУАН на видеозаписа, респективно непосочването му като доказателство в самия АУАН, не е обстоятелство, което автоматично да води до извод за изключването му от административнонаказателната преписка. Допълнително следва да се има предвид, че съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Това означава, че законът допуска изясняването на релеванвни факти, като датата на извършване на нарушението например, да бъдат доизяснявани и след съставянето на АУАН от наказващия орган, т.е. не би било нарушение дори и ако записът бъде свален от камерата и разгледан от АНО едва преди произнасянето му по образуваната административнонаказателна преписка.

С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че процесното административно нарушение е описано пълно и точно в АУАН и НП с всички относими обстоятелства, включително датата на извършването му, която се доказава от събраните в хода на делото доказателства – свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по акта, които посочват, че датата е възприета от сваления и иззет от служител на общината видеозапис от частна камера. Самоличността на извършителя е установено от актосъставителя чрез разпознаването му, което се посочва и от св. С..

Горните изводи не се опровергават и от факта, че в НП е вписано, че видеокамерата, от която е снет записът, се намира на електрически стълб до съда за растителен отпадът, а по делото както от показанията на свидетелите, така и от представения допалнително снимков материал и протокол се установява, че всъщност камерата е монтирана на стената на сградата, в която се намира магазина чийто собственик е собственик и на камерата. Видно от същия снимков материал е, че не се касае за наличието на две камери, а само една, която е и безспорно установена по делото, независимо от разминаването в посочване на конкретното и местоположение.

Сподели: