Анализ на ИПИ: Ролята на местната власт в предоставянето на социални услуги

Време за прочитане: 3 мин.

ИПИ публикува нов анализ[1] на тема „Оценка на ролята на централната и местната власт при предоставянето на социалните услуги в контекста на новото законодателство

Анализът има за цел да отправи задълбочен поглед към ролята на централната и местната власт в предоставянето на социални услуги в България, в търсене на оптимални решения при влизането в сила и прилагането на новия Закон за социалните услуги. Макроикономическият сравнителен анализ на ефективността на социалното подпомагане в България[2] ясно показва, че социалните трансфери и услуги в страната не успяват да постигнат желаните и очаквани резултати – социалните плащания продължават да имат ограничен ефект върху намаляването на бедността и ограничаването на неравенството. В същото време преобладава схващането, че социалните услуги имат слабо покритие спрямо нуждите на населението. Последното твърдение е изследвано и в голяма степен потвърдено в проучването.

Моделът на социално подпомагане в България има условно две котви – трансфери, тоест социални помощи и плащания към различни групи, и социални услуги, които се предоставят почти изцяло от общините, като делегирани и финансирани от държавата дейности. Ако оставим настрана пенсионните и здравни плащания, то към момента социалните трансфери и социалните услуги получават приблизително еднакво публично финансиране. Прегледът на социалното подпомагане в България[3] показва, че социалните трансфери не винаги са ориентирани към най-бедните и често насочват публичен ресурс към изключително широк кръг бенефициенти. Една от най-големите социални програми например – семейните помощи за деца, традиционно достига до над половината деца, което означава, че това плащане може да се разглежда като почти хоризонтална подкрепа за доходите на семействата с деца в страната, но не и като политика, насочена към решаване на проблемите на децата в най-тежки материални лишения.

Паричните трансфери в социалното подпомагане са в голяма степен насочени към децата, в т.ч. месечни помощи за отглеждане на дете, както и за подкрепа за хората с трайни увреждания, в т.ч. месечна финансова подкрепа и механизма лична помощ. Оставяйки настрана пенсионните плащания, много от трансферите и програмите за възрастни в трудоспособна възраст са или обвързани с осигурителната система – различните обезщетения от Националния осигурителен институт (НОИ), или са в посока за активиране на пазара на труда – програмите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). На практика паричните трансфери към трудоспособното население почти винаги имат отношение към участието или възможността/пречките за включване на пазара на труда.

В същото време, социалните услуги предоставяни от общините, в т.ч. резидентите услуги и различните форми на патронажна грижа, са в по-голяма степен насочени към възрастните, които изпитват затруднения. Този тип услуги, особено резидентните такива, страдат от недофинансиране и имат недостатъчно покритие спрямо потребностите. Имайки предвид възрастовата структура на населението и прогнозите за следващите 20 до 30 години, то развитието на адекватна мрежа от социални услуги за възрастното население е ключово за успеха на социалната политика в България.

На фона на широката рамка от социални услуги, новият Закон за социалните услуги дава възможност за рационализиране на подхода при определяне на максималния капацитет и финансирането. Оценката на потребностите и изготвянето на Национална карта на социалните услуги е ключова в този процес. Данните на АСП показват, че недостигът в системата – особено по отношение на пълнолетните лица, е сериозен и в някои случаи е по-голям от капацитета на съответната услуга.

Наред с оценката на потребностите, ключови предизвикателства пред новия модел са взаимодействието между делегираните социални дейности и общинските услуги, както и оформянето на общ подход в сходни по тип социални услуги – подкрепата в домашна среда и различните форми на патронажна грижа. Проектното финансиране на някои дейности, които играят съществена роля на местно ниво, също поставя въпроса за устойчивостта на подобен тип услуги. Подкрепа за общините, в т.ч. чрез разширяване на възможностите им за генериране на собствени приходи и по-широки рамки на някои от делегираните дейности – например асистентската подкрепа, е една от стъпките към изграждане на работещ модел на местно ниво.


Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/analiz-na-ipi-rolyata-na-mestnata-vlast-v-predostavyaneto-na-socialni-uslugi/#ixzz6moWBkq9K

1] Докладът в изготвен по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”. Проектът се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).

[2] Виж Макроикономически сравнителен анализ на ефективността и ефикасността на социалното подпомагане в България (ИПИ, 2020)

[3] Виж Анализ на основните програми за социално подпомагане (ИПИ, 2021)
Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/analiz-na-ipi-rolyata-na-mestnata-vlast-v-predostavyaneto-na-socialni-uslugi/#ixzz6moWLjSUI

Сподели:

Още новини от деня