Анджела Туркетта с концерт в Русе

В събота от 19 часа в зала Филхармония с концерт на оркестъра на Държавна опера – Русе под диригентската палка на Мелинда Холе (Австралия) и солист цигуларката Анджела Туркетта (Италия) ще завърши първия месец от новия творчески сезон на Държавна Опера – Русе.

В програмата са включени произведения на Феликс Менделсон Бартолди – Увертюра „Хибриди“, Ян Сибелиус – Концерт за цигулка и Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония № 41 наречена „Юпитер“.

Цени на билетите -10,12,15 и 20 лв.
За пенсионери и деца до 18 год. възраст – 8 лв.
За групи над 5 човека – 6 лв. за билет
За групи над 10 човека – 5 лв. за билет

Билети на каса Опера: понеделник – петък 9.30 – 18.30 часа
тел. 0882 658 454 и 082 82 50 37
каса ул. „Симеон Велики“ №6 (паркинг на община Русе)
понеделник – петък 9.00 – 18.30 ч.
тел. 0885 009 409

Солистката -Младата италианска цигуларка Анджела Туркетта е родена в Букурещ през 1995 година.
Завършва Музикалната консерватория „Джордже Енеску” в Букурещ, в класа по цигулка на Eugene Tzichindelean. В същото време специализира и във Виена при Маестро Борис Кушнар. След този период учи в UNIVERSITÄT FÜR MUSIK UND DARSTELLENDE KUNST в Грац (Австрия) в класа на Владислав Винокуров. От 2014 до 2017 година е приета и учи при авторитетните педагози в Музикалната консерватория SANTA CECILIA – Маестро Стафиери, Маестро Кроста. Там завършва с отличие бакълавърска степен. В същата музикална академия специализира и в класа по камерна музика на Маестро Карло Фабиано. През 2017 година постъпва в Международната музикална академия в Рим, за да усъвършенства своите умения при Маестро Вадим Бродски.

Още от 2003 година младата цигуларка участва в различни конкурси. В над 40 от тях е носител на награди – международния конкурс „Миниатюра Романтика”, международния конкурс „Remember Enescu“, международния конкурс „W.A.Mozart“, конкурса „Тимотей Поповичи“, националния конкурс „Юржак“, международния музикален конкурс „Джовани Таленти-Ровере Д’оро“ – Италия и много други.
Анджела Туркета участва като солист и оркестрант, заедно с различни оркестрови формации в над 50 концерта. В периода 2004 – 2005 година подпомага с концертна дейност Италианския културен институт в Букурещ. От 2004 година е член на фондация „RememberEnescu“. Участва в концерти за румънската и полската телевизии, свири в почти всички румънски градове, във Виена, Грац, Рим, Анкона, Люблин, различни градове в Панама. Свири с оркестъра „Франко Ферара”, при дебюта му на сцената на Auditorium Conciliazione в Рим и с оркестъра на Консерватория SANTA CECILIA при дебюта му на сцената на театър „Елисео”. Взема участие като изпълнител и в „Глобалния форум за образование и умения“ в Дубай.

В програмата са включени произведения на: Феликс Менделсон Бартолди – Увертюра „Хибриди“

Феликс Менделсон завършва този шедьовър в романтичната музика през 1830 година и редактира наново през 1832 година. Увертюрата “Хибириди” е публикувана през 1833. Мнозина специалисти още тогава започват да я определят като симфонична поема.

При едно свое пространно пътуване през Британските острови през 1829 година Менделсон попада на шотландския остров Стаффа, където е силно впечатлен от изсечената в скалите пещера Fingal’s Cave. Именно там, както твърди по-късно композиторът, той сякаш „чува“ встъпителната музика на своята бъдеща композиция. Работата си първоначално той нарича „На самотния остров“. Втората редакция вече носи заглавието „Хибриди“, поставено от композитора. Хибриди е наименованието на архипелагът от острови до западния бряг на Шотландия. По-късно издателите му от Breitkopf&Härtel при първото издание на произведението поставят заглавието Fingalshöhle (Fingal’s Cave). Впоследствие това води до някои обърквания у изследователите на творчеството на Менделсон.

Световната премиера на творбата на Менделсон е на 14 май 1832 година в Лондон, когато, в програмата на същата концертна вечер, той представя и увертюрата си „Сън в лятна нощ“.
Концертната увертюра „Хибриди“ е в стила на Романтизма – възхвала и възторг от величието и силата на природата, емоционално изразена от лирическия герой – романтичния, чувствителния, самотен и свободен пътешественик. Композицията е посветена на краля на Прусия Фридрих IV.

Ян Сибелиус – Концерт за цигулка

Един от най-трудните цигулкови концерти в музикалната литература, е именно този на финландския композитор Ян Сибелиус.

Концертът за цигулка в ре минор, опус 47 е създаден от Ян Сибелиус през 1904 година и е редактиран от композитора година по-късно – през 1905. Произведението е единственият цигулков концерт на Сибелиус. Вероятно поради това той притежава специфичен „симфоничен“ облик. Соловите изяви на цигулката изискват невероятно майсторство, сръчност и технически умения. Солистите на това произведение са изправени пред изпитанието и имат възможността да изявят своя талант в пространните каденциращи моменти, особено във финала на първата част. Емоционалната палитра и умозрително-философските настроения, които носи тази творба могат да бъдат изразени най-пълноценно от чувствителни, интелектуални и задълбочени музиканти. Това е валидно както за солиста, така и за диригента, посегнали към партитурата на Ян Сибелиус.

Световната премиера на Концерта за цигулка се състояла на 8 февруари 1904 година под диригентството на Сибелиус. Вероятно поради възможността да види своята композиция от по-дистанцираната и по-обозрителната позиция на диригента, Сибелиус решава да редактира и да видоизмени доста моменти от своя цигулков концерт, с което да улесни солистите на бъдещите изпълнения на творбата си.

Премиерата на втората версия Сибелиус представя на 19 октомври 1905 година с Берлинския дворцов оркестър (днес Staatskapelle Berlin) под диригентството на Рихард Щраус. Композиторът не присъства на този концерт. За първи път Ян Сибелиус дирижира редактираната версия на цигулковия концерт през 1924 година в Стокхолм в същия концерт, на който се е състояла и премиерата на неговата Седма симфония.
Първата версия на Концерта за цигулка на Сибелиус остава неизпълнявана и непозната чак до 1991 година, когато наследниците на композитора дават съгласието си тя отново да бъде изпълнена и записана.
Малцина са инструменталистите, които имат в репертоара си този концерт поради изключителната му техническа трудност, а още по-малко цигулари имат честта да изпълняват неговата първа редакция, която носи още по-големи изпитания за майсторството на солистите.

Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония № 41 наречена „Юпитер“

/ 33 годишният композитор завършва своята Симфония №41 в до мажор на 10 август 1788 година.
Това е последната симфония, която гениалният виенски класик композира. Мнозина от музиковедите и анализаторите я определят като най-съвършената симфонична творба от епохата на Класицизма.
Симфонията е наречена „Юпитер“ не от композитора, а по-късно от импресариото Йохан Петер Саломон при издаването й в клавирен аранжимент.

Симфония №41 е последната от триадата последни симфонии, написани през лятото на 1788 година – 39-та, 40-та и 41-ва. По същото време Моцарт композира и две от пино-триата си в ми и в до мажор, цигулкова сонатина и сонатата sonata facile. Симфонията не е изпълнявана до края на живота на своя създател. Тя е била предопределена за изпълнение в новооткритото казино на Филип Ото в Spiegelgasse за цикъла от концерти „Концерти в казиното“. Поради липса на интерес тези концерти не се провеждат и така симфонията остава неизпълнена.

Творбата влиза в съвършените параметри на симфоничната структура на Класицизма. Тя е съставена от четири части: Allegro vivace, Andante cantabile , 3. Menuetto и 4. Molto allegro /.

Сподели:

Още новини от деня