Със Заповед № ЧР –Рс-3/21.12.2013 г. на Председателя на УС на АПИ, издадена на основание чл. 106, т. 1, т.6, вр. чл.108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с М. М., който е заемал длъжността „Директор“ на Областно пътно управление – гр.Русе при Агенция „Пътна инфраструктура“. С решение по адм. дело № 27/2014 г. на Административен съд-Русе, потвърдено с решение № 2246/27.02.2015 г. по адм. дело № 7220/2014г. на ВАС, V отделение, заповедта е отменена като незаконосъобразна. Със Заповед № ЧР-Рс-03/13.03.2015г. на Председателя на УС на АПИ ищецът е възстановен на заеманата длъжност преди уволнението с основна месечна заплата от 1400 лв. Представени са писмени доказателства, от които е видно, че в периода от уволнението до признаването му за незаконосъобразно ищецът не е работил по трудови договори, не е получавал социални помощи, и е бил осигуряван в качеството на самоосигуряващо се лице.
По искане на страните по делото са назначени две съдебно – икономически експертизи с цел установяване на релевантни за спора факти. Изготвените заключения не са оспорени от страните. Съдът кредитира представените заключения като изготвени безпристрастно и от компетентно в съответната област лице. От заключението на първата експертиза се установява, че лихвата за забава върху главницата 8400 лв. за периода 28.02.2015г. – 27.04.2017г. е 1846.74 лв. От заключението на втората експертиза се установява, че в периода от уволнението до признаването му за незаконосъобазно (27.12.2013г. – 27.02.2015г.) ищецът не е получавал никакви доходи от дружеството „М. Ауто“ ООД.
Така Административният съд в Русе осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати на М.П.М. сумата 8400 лв., представляваща обезщетение по чл.121, ал.1,т.3 вр. с чл.104, ал. 1 ЗДСл, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото 27.04.2017г. до окончателното й изплащане. Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва заплати на М.П.М. 1844.40 лв., представляващи лихви за забава от 28.02.2015г. до датата на завеждане на иска – 27.04.2017г. Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да плати и 940 лв. съдебно деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд.
