Годишната програма за развитие на читалищната дейност в Община Бяла през 2019 година е в изпълнение на чл. 26а, ал. 2 от Закона за народните читалища. Тя е подготвена въз основа на направените предложения от читалищата и е съобразена със стратегическите документи за развитието на Община Бяла. Програмата бе одобрена от общинските съветници в Бяла.
Програмата ще подпомогне годишното планиране и финансиране на читалищните дейности и ще допринесе за по-голяма прозрачност при тяхното изпълнение.
Българските читалища са културни институции за съхранение и развитие на народните традиции и национална идентичност. Те са утвърдени самоуправляващи се културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Съгласно Закона за народните читалища те са юридически лица с нестопанска цел. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.
Читалището се управлява от Общо събрание, настоятелството и проверителна комисия. Върховен орган е Общото събрание, състоящо се от всички членове на читалището, имащи право на глас. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за народните читалища решенията на Общото събрание са задължителни за другите органи на читалището.
Работата на читалищата се подпомага от Регионален експертно-консултантски и информационен център – Русе / РЕКИЦ /. Той провежда национална политика към читалищата, основана на принципите на децентрализация, съхраняване на местните традиции и активно гражданско участие. Центърът:
- координира работата на читалищата в териториалната библиотечно-информационна мрежа и подпомага модернизирането им като основни културни и информационни центрове за местната общност;
- подпомага дейността на народните читалища в сферата на опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство и любителско творчество.
Годишната програма цели обединяване на усилията за по-нататъшно развитие и утвърждаване на читалищата като важни обществени институции на местните общности с водеща роля за разпространение на знания, култура и духовност.
Тя цели да подпомогне организацията на комплекса от културно-просветни и информационни дейности, както и да съдейства за повишаване активността на читалищните настоятелства за създаване на благоприятна среда за всички възрастови групи, ползващи услугите на народните читалища в Община Бяла.4
На територията на Община Бяла съществува изградена мрежа от 9 народни читалища, които отговарят на изискванията на чл. 9 /8/ и чл. 10 от Закона за народните читалища. Едно от тях се намира в град Бяла, а останалите са в другите населени места на общината.
Съгласно Закона за народните читалища / чл. 21, 22 и 23 / финансирането на читалищата се извършва с годишна държавна субсидия по изготвен държавен стандарт за бройки субсидирана численост. Другите източници на финансиране на читалищата са: членски внос, културно-просветна и информационна дейност, наеми, дарения и др.
Разпределението на субсидиите се извършва от комисия, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища и указанията на Министерство на културата, относно организацията и методиката за прилагане на критериите за разпределение на държавната субсидия за народните читалища за 2018 г.
Субсидираната численост за Община Бяла за 2018 г. е общо 15 бройки, разпределени по следния начин:
НЧ „Трудолюбие 1884” гр. Бяла – 8,7 бр.
НЧ „Развитие 1899“ с. Полско Косово – 2 бр.
НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1922” с. Копривец – 1,2 бр.
НЧ „Просвета 1919” с. Босилковци – 0,8 бр.
НЧ „Пробуда 1927” с. Дряновец – 0,8 бр.
НЧ „Пробуда 1928” с. Ботров – 0,6 бр.
НЧ „Развитие 1927“ с. Стърмен – 0,3 бр.
НЧ „Н. Й. Вапцаров 1908” с. Лом Черковна – 0,3 бр.
НЧ „Съгласие 1918” с. Пейчиново – 0,3 бр.
Сумата на предоставената субсидия като държавно-делегирани дейности възлиза на 125 625 лв. при стандарт за една читалищна бройка – 8 375 лева. За 2018 г. тези средства бяха разпределени както следва:
НЧ „Трудолюбие 1884” гр. Бяла – 72 864 лв.
НЧ „Развитие 1899“ с. Полско Косово – 16 750 лв.
НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1922” с. Копривец – 10 050 лв.
НЧ „Просвета 1919” с. Босилковци – 6 700 лв.
НЧ „Пробуда 1927” с. Дряновец – 6 700 лв.
НЧ „Пробуда 1928” с. Ботров – 5 025 лв.
НЧ „Развитие 1927“ с. Стърмен – 2 512 лв.
НЧ „Н. Й. Вапцаров 1908” с. Лом Черковна – 2 512 лв.
НЧ „Съгласие 1918” с. Пейчиново – 2 512 лв.
Общият размер на държавната субсидия за 2019 година за Община Бяла е в размер на 142 350 лева за 15 субсидирани бройки за цялата община.
Стандартът за една субсидирана бройка през 2019 година е в размер на 9 490 лева, включващи средства за заплати и осигуровки, ЗБУТ, за дейности и издръжка на читалището.
Всички читалищни настоятелства работят активно и са инициатори на голям брой самостоятелни културни прояви. През 2018 г. те организираха концерти, чествания на бележити годишнини, театрални постановки, изложби на детски рисунки, на библиотечни книги и документи. И през 2019 година Община Бяла ще подкрепя дейността на народните читалища, като важни центрове за съхраняване и развитие на любителското творчество и инициатива и културно-просветителски звена.
През 2019 год. приоритети в читалищните дейности ще бъдат:
- продължаване подкрепата на Общински съвет Бяла и общинската администрация за приобщаване на гражданите към глобалното информационно общество, а именно чрез съдействие за устойчивост на проектите по Програма Глоб@лни библиотеки – България;
- създаване на условия за равнопоставеност и преодоляване на информационната и социална изолираност на децата и младите хора, чрез по-широкия им достъп до модерните информационни и комуникационни технологии, предоставени от читалищата;
- включване на народните читалища в сайта на Община Бяла, линк „Народни читалища”;
- участие на творческите колективи на народните читалища в мероприятия от Културния календар на Община Бяла;
- усъвършенстване на механизма за финансиране на народните читалища и осъществяване на обществен контрол на разходваните бюджетни средства, съгл. чл. 26а, ал.(4) и ал.(5) от Закона за народните читалища;
- стимулиране интереса и любовта на младите хора към богатото фолклорно наследство на родния край, осигуряване на приемственост между поколенията;
- привличане и участие на младите хора в краеведческата дейност;
- представяне на книги, презентации, прожекция на филми и др.
