сградата с часовника русе

Българската следа в космическите изследвания е много голяма, заяви проф. Георги Желев

Българската следа в космическите изследвания е много голяма. Това каза директорът на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките проф. Георги Желев. 

Той присъства в пресклуба на БТА в Русе на представянето на априлския брой на списание ЛИК на БТА – „Българската следа в космоса“, посветен на 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. 

Според проф. Желев българският принос в космическите изследвания от една страна е създадената космическа оранжерия, в която за пръв път се доказва, че може да бъде отгледано растение – в случая пшеница, от семе до семе. „Това е решение на бъдещето изхранване на бъдещи полети, пилотирани към Марс или по- нататък“, каза проф. Желев. 

По думите другата голяма следа, която сме оставили като държава, са полетите на двамата ни космонавти и научните програми, свързани с тях. 

Български принос е и апаратурата, създадена от наши учени, която е била в Космоса и е работила успешно. „Една част от нея и досега работи, и досега я правим за различни космически мисии. Това е апаратурата по програмата „Люлин“. Става дума за дозиметрична апаратура, която мери количеството радиация – слънчева и космическа. В момента такъв прибор има в орбита около Марс. Той летя на спътника „Екзомарс“ до Марс, като работи и дава информация за количеството радиация по време на пътя. И в момента такава информация се трупа в орбита около самата планета. Тя е достъпна за всеки, който иска да я обработва“, обясни професорът. 

По думите му други достижения са съвременните научни и проектни финансирания, в които участват негови колеги от Института. „Това са основно партньорски организации – като Европейската космическа агенция с Плана за европейските коопериращи държави. Добра бъдеща посока за развитие на космическите изследвания в България е и участието ни в края на миналата година като 32-и член на програмата „Артемида“, която всъщност е продължението на програмата „Аполо“ по отношение на пилотируемите полети до Луната. Там сме наравно с много големи и така утвърдили се вече в космическите изследвания държави като Япония, САЩ и други“, каза проф. Желев. 

На представянето на априлския брой на списание ЛИК в пресклуба на БТА в Русе беше и 15-годишната Савина Илиева – ученичка в девети клас в Английската гимназия в Русе. Те е спечелила пълна стипендия за участие в учебно-тренировъчния лагер „Space Camp Turkey“ в Измир, Турция – един от двата космически центъра за обучение в света, създаден по модел на НАСА. 

„Реших да кандидатствам за този лагер, тъй като това е моя мечта от много малка. Винаги съм намирала интерес към Космоса и съм изгледала всякакви образователни филмчета, направени за малки деца. Затова кандидатствах, когато ми се отвори възможност, и се получи“, каза Савина. 

Тя обясни, че не иска да ходи в Космоса като турист, а да направи нещо полезно там. „Искам да помогна за мисията до Марс. Няма да съм първият човек на Марс, но искам да помогна за изследвания, за събиране на данни, на проби, дали има живот на други планети в нашата Слънчева система и как това може да помогне на нас хората, които сме тук на Земята“, каза момичето. 

Гости в пресклуба в крайдунавския град бяха също областният управител на Русе Данаил Ковачев и заместник-кметът по опазване на околната среда и комунални дейности на града Никола Лазаров.

Сподели: