За България освобождаването от оковите на Берлинския договор става възможно през 1908 г. Правителството на демократите преценява, че решителният момент е настъпил.
На 20 септември 1908 г. правителството посреща българския княз Фердинанд І на яхтата „Хан Крум“ край Русе. На проведеното заседание на Министерския съвет е взето решение за обявяване на Независимостта на България. На 21 септември, на общоградско събрание е съобщено на русенци за предстоящото обявяване на Независимостта. На път за Търново царският влак спира на гара Две могили и там министър-председателят Александър Малинов написва текста на Манифест към Българския народ, подписан от Негово Величество Фердинанд I и българското правителство, с който на 22 септември 1908 г. в историческата черква „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град Търново България е провъзгласена тържествено за независима държава. Страната де юре става суверенна и се издига в царство.
С провъзгласяването на Независимостта българската държава се изравнява със своите съседи – Румъния и Сърбия. Извоюва значителна преднина в усилията за равноправно третиране в международните отношения. Укрепват се позициите на монархическия институт. Провъзгласяването и признаването на независимостта на България е акт с прогресивно историческо значение за развитието на България.
