Банго Васил

Васильовден по стар стил cе празнува днес

Васильовден, или Банго Васили (буквално „Куцият Васил“) се празнува днес от всички ромски групи в България и в частност – Русенско. Повсеместно празникът е известен като „Циганската Нова Година“. При калдарашите и рударите празникът се празнува по-скромно, докато при йерлиите и особено при бургуджиите и дръндарите той се явява основен празник, съизмерим единствено с Гергьовден.

При бургуджиите и дръндарите Банго Васили се празнува три дни, като дори се прави леко разграничение между Васильовден и Банго Васили – на 13.01. и 14.01. е Васильовден, а на 15.01. – Банго Васили. Това разграничение не се прави от калдарашите, рударите, както и от останалите йерлии (напр. хорахане-рома) в Централна България, които наричат и трите дни „Банго Васили“. Вечерта на 13.01. срещу 14.01. много често изпълнява ролята на Бъдни вечер.

Празнуването на Банго Васили (Васильовден) е свързано с няколко ромски легенди, които можем да разделим на два типа. В първия тип Банго Васил е Свети Васил – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. Във втория тип легенди Банго Васил е „историческа“ личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. По опосредстван начин връзка с празнуването на Васильовден има и легендата за ятото гъски, които спасяват ромите от египетската войска, като ги пренасят през Червено море.

В празнуването на Васильовден могат да бъдат отграничени следните моменти:

Подготовката за празника може да започне и седмица преди 13 януари. Васильовден се празнува с птиче месо – гъска (патка) при хорохане-рома и някои калдараши или петел (кокошка) при бургуджиите, дръндарите и някои калдараши. Много рядко – при бургуджиите – за Банго Васили се коли агне или дори прасе, но това се прави само от тези семейства, които през годината са се сдобили със снаха или първо внуче.

Подготовката започва с купуването на гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12.01. и обезателно да преспи в къщата „за да не избяга късмета“. Сутринта на 13.01. гъската или петелът се коли и към 14 ч. започват реалните приготовления. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница.

Банго Васили е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13.01. играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата.

Вечерята започва по различно време при различните групи и села, най-често между 20 и 22 ч. В миналото (а при някои групи – и днес) е било задължително вечерята на 13.01. да бъде на специална кръгла трапеза – синия. Върху синията се поставят приготвените гозби – сварен петел или гъска, сърми (често с късмети – дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия и др.

Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я счупват на две „за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“.

При почти всички групи трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет.

Посрещането на Банго Васил, а чрез него – и на Новата година заема важно място в празника. То се реализира по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил, или на негов пратеник. Докато първият вариант се среща при всички роми (което е отражение на българската традиция „сурвакарство“), то вторият – само при бургуджиите и при някои хороханне-рома (т.е. при тези групи, които празнуват Банго Васили по-тържествено), като винаги е в комбинация с първия.

В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. При калдарашите (напр. в Дряново) през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи (след полунощ вратите им вече са отворени за посетители). Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Техните думи обикновено са кратки и семпли -напр. „Сурва-сурва година, догодина – пак живо и здраво“ при бургуджиите, „Акулсъ – бакулсун иере саулсун!“ – „Сурва Весела Година – догодина пак жив и здрав“ при хорохане-рома и т.н. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват сушени плодове, бонбони, пари.

При йерлиите Банго Васили се празнува три дни, като софрата не се вдига. На третия ден се прави т.нар. „крива баница“ за да не окуцеят конете и магаретата през годината.

сн. Архив

Сподели:

Още новини от деня