ВАС

ВАС отмени голяма финансова корекция по проекта на Община Русе за новите автобуси и тролейбуси

Върховният административен съд, Първо отделение остави в сила решение № 27/01.09.2022 г., постановено по адм. дело № 664/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Русе. Решението е окончателно.

За да отмени решението на ръководителя на управляващия орган по посочената ОПРР 2014 г. – 2020 г. за установено публично държавно вземане – надплатена сума в размер на 1 193 495,91 лв. първоинстанционният съд е приел, че в решението липсват мотиви, както и не са изложени подробности за начина на определяне на крайния размер на сумата, за която е поканил Община Русе да възстанови сумата 1 993 495,91 лв., както и, че липсват и достатъчно мотиви, които да са фактически и правно издържани и да подкрепят издадения акт. Според съда това прави решението, което има характер на АУПДВ по чл. 166, ал. 2 ДОПК издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 – 4 АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за неговата отмяна. Според съда органът е направил и погрешни изчисления и се е позовал и смесил установените от него нередности, както и одобрените, и неодобрени плащания. Съдът е направил анализ на тези нередности от страна на административния орган. Приел е, че по делото не се спори, че Община Русе е сключила договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 002 815,60 лв. по ОП „Региони в растеж“, приоритетна ос 1 „Устойчиво интегрирано градско развитие“ и „Интегрирана система за градски транспорт на гр. Русе“ одобреният проект по който е за сумата от 24 344 185,59 лв. и се осъществява чрез отпуснатата безвъзмездна финансова помощ на общината, както и чрез собствен принос в размер на 341 369,99 лв. Съдът е посочил в решението си, че на Община Русе е преведена сумата 8 400 985,46 лв. като авансово плащане и тя е следвало да бъде приспадната при окончателното плащане, което се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездната финансова помощ по проекта, се приспаднат авансовите и междинните плащания – вж. чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н – 3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Прието е също така от съда, че по искания на общината били преведени и сумите от 6 637 219,92 лв.; 4 395 886,03 лв.; 820 704,31 лв.; 109 322,92 лв. и по окончателно плащане безвъзмездна финансова помощ, както и по искане за окончателно плащане общо сумата от 7 216 148,89 лв., в това число е верифицирана сума от допустими разходи по окончателното искане за плащане в размер на 7 207 489,55 лв. и са признати разходи, представляващи собствено съфинансиране в размер на 8 659,34 лв. Относно сумата от 1 193 495,91 лв., за която ръководителят на управляващия орган е счел за надплатена на Община Русе, първоинстанционният съд е приел, че простите математически изчисления, направени на базата на уведомленията за направени искания и съответно одобрени/верифицирани плащания от органа сочели, че общата сума, която е верифицирана е в размер на 19 145 920,92 лв. и тази сума била посочена и от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза. Съдът е приел, че тази сума е по – малко от платените суми по искания за авансово и междинно плащане – 20 364 118,64 лв. Проблемът според съда е, че в оспореното решение не е съобразено, че част от решенията му, с които не са верифицирани определени суми или са наложени финансови корекции, са били оспорени пред съда и след приключване на съдебните спорове, са налице резултати, различни от записаните в административните актове, предмет на съдебен контрол.

По отношение на съдебно – счетоводната експертиза съдът не я е кредитирал, тъй като и вещото лице не е съобразило посоченото по – горе по отношение на административния орган. Според съда вещото лице се е подвело по материалите, представени от административния орган и е направило грешни изчисления, част от които съдът не е приел по съображения, изложени в решението му.

В обжалваното решение са изложени мотиви относно решенията, с които управляващият орган не е верифицирал суми поради установени и регистрирани нередности и въз основа на това административният орган е извършил финансови корекции – чл. 75, ал.1 ЗУСЕСИФ. Съдът е открил несъвпадение на суми по наложени финансови корекции, като едни от тях са влезли в сила, а други са отменени от съда, но органът не се е съобразил със съответните съдебни актове – нито с техните мотиви, нито с диспозитивите на съдебните решения.

Допуснатите нарушения в административния акт съдът е приел, са не само липса на мотиви в административния акт, но и неправилни изчисления в същия, като тези нарушения са довели и до неправилно приложение на относимите в случая правни норми, което е нарушение на материалния закон – чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н – 3.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Отмененият от първостепенния съд административен акт – решението на ръководител на управляващ орган по посочената ОПРР 2014 г. – 2020 г. за установено публично държавно вземане – надплатена сума в размер на 1 193 495,91 лв., има характер на АУПДВ по смисъла на чл. 166, ал. 2 ДОПК, както е прието и в съдебното решение, предмет на настоящия съдебен контрол.

Решението на ръководителя на управляващия орган е постановено по повод искане от Община Русе за окончателно плащане по административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001 – 1.005 – 0001 – С02. В административното производство е установено, че е надплатена сума на общината по проекта, посочен в административния договор. Въз основа на извършената проверка в оспореното пред първоинстанционния съд решение (АУПДВ) е прието за установено, че верифицирните разходи по междинни и окончателни искания на общината за плащане по посочения договор, са по – малко от платените суми, като посочената сума от 1 193 495,91 лв. ръководителят на управляващия орган, издател на административния акт е приел, че е надплатена сума, която следва да бъде възстановена от Община Русе. Предметът на правния спор е дали посочената в административния акт сума представлява надплатена на бенефициента – Община Русе.

Правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че оспорения административен акт – решение с характер на АУПДВ е постановено при липса на фактически установявания, а вследствие на тях липсват и мотиви, обусловили крайния му резултат. В административния акт изрично е посочена разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 3, според която недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се възстановява от бенефициента. В процесния казус определената на Община Русе сума за възстановяване сума в размер на 1 193 495,91 лв. административният орган е посочил, че представлява надплатена сума, като разлика между общо верифицираните разходи в размер на 19 145 920,92 лв. и общо платената сума по административния договор за безвъзмездна финансова помощ от 20 364 118,64 лв. Посочено е в решението на ръководителя на управляващия орган, че е бил сезиран с искане от Община Русе за окончателно плащане по посочения договор и то било придружено от окончателен технически и финансов отчет. Позоваването в акта на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н – 3 е само формално, тъй като според нея при верификация на окончателното искане за плащане, управляващият орган извършва преглед за спазване условията по чл. 1, ал. 2, т. 1 от същата наредба, но такъв не е извършен. Посочването само на две суми, разликата между които е приета от административния орган, че е надплатена сума от 1 193 495,91 лв. не представляват същински мотиви на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Вярно е, че в цитираното в касационната жалба ТР № 16/13.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд се приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно, в настоящия казус обаче това не се установява. Посочването на отделни решения на управляващия орган и то в хода на провелото се съдебно производство пред първостепенния съд, не може да се приеме, че с тях се заместват мотивите на акта. В тази връзка първостепенният съд ги е разгледал обстойно и въз основа на тях е установил, че не се доказва определената с оспореното решение сума като надплатена. Следва да се подкрепят мотивите на обжалваното съдебно решение, че административният орган не е мотивирал акта си по какъв начин е изчислил процесната сума, приемайки я за надплатена и подлежаща на възстановяване от Община Русе. Налице е и посоченото в съдебното решение несъобразяване от страна на управляващия орган на относимите към спора съдебни актове по повод наложени финансови корекции на получателя на безвъзмездната финансова помощ, което потвърждава приетото от съда, че в оспорения пред него акт с характер на АУПДВ не са изложени мотиви, а това е в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

В писмено становище до съда ръководителят на управляващия орган е цитирал следните негови решения, опитвайки се да обоснове посочената в акта сума от 1 193 495,91 лв., като надплатена и подлежаща на възстановяване, а именно: решения № РД – 02 – 36 – 1199/28.09.2018 г.; № РД – 02 – 36 – 1367/22.10.2018 г.; № РД – 02 – 36 – 48/21.01.2020 г.; № РД – 02 – 36 – 607/20.04.2021 г. и № РД – 02 – 36 – 615/22.04.2021 г. В същото време вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е посочило същата сума като надплатена – 1 193 495,91 лв. по извършени от органа финансови корекции единствено с решение № РД – 99 – 00 – 6 – 731/02.11.2021 г., на което не се позовава органът, издал административния акт. От друга страна в касационната жалба се твърди, че издаването на процесното решение е предхождащо от кореспонденция между страните по административния договор, което в никакъв случай не може да се пиреме, че тя замества мотивите на акта. Това показва още веднъж, че административният акт, в който е установена процесната сума като „надплатена“ не е мотивиран предвид, че в него не са посочени направените изчисления, а е дадена крайната сума, поради което не може да се приеме, че е налице излагане на съответните фактически установявания в административното производство, които да обусловят и крайният резултат на административния акт. Първоинстанционният съд след извършения от него анализ и позовавайки се на сочените от административния орган решения не е установил същата сума, която е посочена в акта и е достигнал до правилния извод за немотивирането му, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските.

Сподели: