темида съд дело

ВАС поряза ОИК – Ветово и спря предварителното изпълнение на решението за отстраняване на д-р Мехмед Мехмед

Делото е образувано е по частна жалба, подадена от М. Мехмед от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Минчева срещу Определение от 31.01.2020 г., постановено по адм. дело № 68/2020 г. от Административен съд Русе. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и постановяване на нов, с който да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение № 172-МИ от 22.01.2020 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) – Ветово за предсрочно прекратяване на пълномощията му като кмет на общината заради неизпълнение на неговото задължение по чл. 41, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
В срока по чл. 232 АПК е постъпило възражение от Общинската избирателна комисия – Ветово, представлявана от С. Стоилова, в качеството й на председател, чрез пълномощника адв. П. Георгиев, в което се мотивират доводи за неоснователност на частната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Обжалваното определение е постановено от решаващия съд в производство по реда на чл. 459, ал. 4 от Изборния кодекс вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК.

Административният съд е бил сезиран с жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател, срещу Решение № 172-МИ от 22.01.2020 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) – Ветово, с което предсрочно са прекратени пълномощията му като кмет на Община Ветово, за неизпълнение на задължението му по чл. 41, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и срещу Решение № 160-МИ от 04.11.2019 г. на ОИК, с което обезсилва издаденото от нея Удостоверение № 21 от 04.11.2019 г., с което за кмет на Община Ветово е избран М. Мехмед.
В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на допуснатото, по силата на закона, предварително изпълнение на решението на общинската избирателна комисия, с което предсрочно са прекратени пълномощията на г-н Мехмед като кмет.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение това искане. За да постанови този резултат съдът съобразил разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, препращаща към тази на чл. 459, ал. 4 от ИК , както и общата норма на чл. 166, ал. 2 от АПК и е приел, че в случая не са налице доказателства за значителни или трудно поправими вреди, които оспорващият би претърпял от допуснатото, по силата на закона, предварително изпълнение на оспорвания административен акт.

Определението е неправилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем доказателства, съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че процесното решение на ОИК се обжалва по реда на чл. 459 от ИК, съгласно ал. 4 на който жалбата няма суспензивен ефект, освен ако съдът не постанови друго. Обоснован е изводът на съда, че допуснатото, по силата на закона, предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда при установяване на условията, регламентирани в общата разпоредба за съдебен контрол на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Неправилно е приложил обаче така посочената норма.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА (изм. – ДВ, бр. 69 от 2006 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от с.з., а съобразно ал. 5 на текста (нова – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.), решенията и отказите на общинската избирателна комисия по ал. 3, както и отказите по ал. 4 може да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 от Изборния кодекс. Съобразно ал. 4 на тази норма, жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК , намираща приложение за конкретния случай, съдът може да спре изпълнението на оспорен административен акт до влизането му в сила, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Такива вреди следва да се преценяват с оглед спецификата на осъществяваната дейност и ограниченията, които предварителното изпълнение налага, като изискването е не да се доказват конкретни „значителни“ или „трудно поправими вреди“ , а възможността да настъпят такива – „ако то би могло да причини“.
В административното производство обезпечителна нужда възниква, както в случай на постановено разпореждане на административния орган за предварително изпълнение на акта (чл. 60, ал. 1 АПК), така и в случаите на прогласена предварителна изпълняемост на обжалвания административен акт, произтичаща по силата на закона, какъвто е настоящия. За да се произнесе по искането за спиране съдът следва да съобрази доказателствата, да направи преценка за вероятността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, да обсъди доводите му и да изходи от задължителното, по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г., постановено от Общото събрание на колегиите от ВАС по ТД № 1/2009 г. относно принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. „ … Допуснатото предварително изпълнение на закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт … “ (пак там).
Неправилно съдът приема, че нормата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква да се докаже „ … осезателно застрашаване частния интерес на индивида“. Както се посочи по-горе визираните от законодателя вреди следва да се преценяват с оглед спецификата на осъществяваната дейност.
Кметът е орган на изпълнителната власт с обща компетентност в системата на местното самоуправление – общината, района или кметството. Той е важен фактор в осъществяването на самоуправлението, организира провеждането на политиката на общината на основата на Конституцията, законите и актовете на общинския съвет. Неговото задължение е да работи за изпълнение на решенията, програмите и мероприятията на общинския съвет и да носи отговорност пред него, от една страна. От друга, притежава изпълнителни правомощия – ръководи изпълнителната дейност; насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи; назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация; организира изпълнението на общинския бюджет; организира изпълнението на дългосрочните програми; организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно; организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет; поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина; възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им; утвърждава устройствения правилник на общинската администрация.
Кметът се избира от населението, за срока определен в закона, въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Изложеното сочи, че допуснатото предварително изпълнение на решението за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета, в качеството му на орган на изпълнителната власт в общината и фактор в осъществяването на самоуправлението, би могло да доведе до значителни и труднопоправими вреди, във връзка с обсъждане и приемане на бюджета на общината, управлението на имотите – общинска собственост, други спешни и належащи въпроси от местно значение, произтичащи от програмата за управление за срока на мандата, въз основа на която е избран от гласоподавателите на общината.
При очертания в чл. 459, ал. 11 срок, в който съдилищата са длъжни да се произнесат по оспорването на решението на ОИК за прекратяване на пълномощията на кмета, предварителното изпълнение на решението би могло да доведе до вреди по-значителни от тези, защитени от презумпцията на закона, поради което искането за спиране необосновано е прието за неоснователно и е отхвърлено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение следва да се отмени и спорът – да се реши по същество като се спре изпълнението на оспорвания административен акт.
Върховният административен съд, трето отделение,отмени Определение от 31.01.2020 г., постановено по адм. дело № 68/2020 г. от Административен съд Русе и вместо това спря допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № 172-МИ от 22.01.2020 г. на Общинска избирателна комисия – Ветово за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета М. Мехмед до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е окончателно.

Сподели:

Още новини от деня