административен съд русе

ВиК – Русе загуби дело срещу УО на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.

Административен съд – Русе отхвърли жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе, представлявано от управителя инж. С.С., против Решение от 05.11.2020 г. на Ръководителя на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., с което по искане за междинно плащане № 3/03.11.2020 г. на стойност 351 640,30 лв., верифицираната сума от 351 640,30 лв. е намалена със сумата от 17 334,08 лв. за сметка на БФП (безвъзмездната финансова помощ) и не са признати съответстващите на тази сума разходи от собствено финансиране в размер на 2 521,68 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

По делото не е спорно, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 № BG16М1OP002-1.016-0001-C02 от 31.07.2019 г. (№ Д-34-62/31.07.2019 г.). На съда е служебно известно, че съгласно този договор на жалбоподателя е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер до 95 873 605,70 лв. по процедура BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, по приоритетна ос 1 „Води“ на ОПОС 2014-2020, съфинансирана в размер на 85% от Кохезионния фонд на Европейския съюз, за изпълнение на проектно предложение BG16M1OP002-1.016-0001 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“. Одобреният проект е на стойност 131 753 167,65 лв., от които 81 462 564,85 лв. от Кохезионния фонд; 14 381 040,85 лв. – национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България; 13 947 248,52 лв. – собствен принос на бенефициента по договора и 21 962 313,43 лв. недопустими разходи.

В изпълнение на договора за предоставяне на БФП, е депозирано искане за междинно плащане № 3/03.11.2020 г. на стойност 351 640,30 лв. Към искането са приложени разходооправдателни документи за разходи на обща стойност 482 218,38 лв., включващи исканата за възстановяване сума от 351 640,30 лв. – безвъзмездна финансова помощ (БФП), както и 130 578,08 лв. – собствено финансиране на допустими разходи в размер на 51 155,00 и недопустими разходи в размер на 79 423,08 лв.

Основната (преобладаваща) част от заявените за верифициране и изплащане разходи е формирана по фактури № 0000000443/22.07.2020 г. на стойност 354 000 лв. (авансово плащане) и № 0000000454/15.10.2020 г. на стойност 122 538,47 лв. (първо междинно плащане), издадени от „БИМ Консултинг“ ООД в изпълнение на сключен с жалбоподателя договор № У-0017-2019/22.06.2020 г., свързан с изпълнението на проекта, за който на „ВиК“ ООД е предоставена БФП.

Върху допустимите за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, по договор № У-0017-2019/22.06.2020 г. с изпълнител „БИМ Консултинг“ ООД е определена финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в размер на 5% с Решение от 14.09.2020 г. на Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020. Това решение е оспорено от дружеството жалбоподател пред АдмС – Русе, който с Решение от 10.12.2020 г. е отменил решението за налагане на финансова корекция. Решението на Административния съд към настоящия момент е оспорено от административния орган издал оспорения акт и не е влязло в сила.

От съдържанието на решение от 05.11.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 е видно, че УО е верифицирал изцяло заявените с процесното искане за междинно плащане разходи, след което е извършил финансова корекция върху верифицираните разходи като е намалил размера на верифицираната сума с 17 334,08 лв. за сметка на БФП и не е признал съответстващата част от разходите от собствено финансиране.

От фактическа страна намалението е мотивирано с постановеното Решение от 14.09.2020 г. за налагане на финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по договор № У-0017-2019/22.06.2020 г. между жалбоподателя и „БИМ Консултинг“ ООД и депозираните с искането за междинно плащане фактури за извършени разходи от жалбоподателя по този договор. От правна страна, в оспореното в настоящото производство решение, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимиран субект, чийто права и интереси се засягат от оспорения административен акт, за който е предвидена възможност за съдебно оспорване, като правото на оспорване е упражнено в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, предвид следното:

Процесното решение е издадено от компетентен административен орган. Обжалваното решение е издадено от Главен директор на Главна дирекция ОПОС в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, предвид представената Заповед № РД-ОП-11/04.02.2020 г. на Министъра на околната среда и водите.

Оспореното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право.

Решението е постановено в производство по верифициране на разходи във връзка с депозирано от жалбоподателя искане за междинно плащане по сключения между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента като според чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента.

В съответствие с посочените разпоредби в настоящия случай административният орган е посочил в оспореното решение, че е верифицирана изцяло заявената от жалбоподателя сума с процесното искане за междинно плащане № 3.

В същото време съгласно чл. 71, ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Нормативната уредба на извършването на финансови корекции намира своето продължение в чл. 75 от ЗУСЕСИФ според ал. 1 на който финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4.

В конкретния случай след верифициране на заявените с искането за междинно плащане разходи, административният орган е намалил техния размер на основание цитираните правни норми поради извършена финансова корекция, определена с решение от 14.09.2020 г. на УО на ОПОС 2014-2020, върху допустимите (т.е. верифицираните) разходи по договора с „БИМ Консултинг“ ООД. С процесното искане за междинно плащане са заявени за верифициране и изплащане разходи – в частичен размер, по този договор.

Съотнасянето на процедурите по верификация и финансова корекция показва, че верифицирането на извършените от бенефициента разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, в т.ч. не е елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава. Основание за отказ да се верифицират разходи е налице в случай на започната процедура по администриране на нередност (чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ) до приключване на процедурата включително и с акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. От своя страна пък финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи. Дори и процедурите да се развиват успоредно, същите са две отделни процедури – по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване.

В конкретната хипотеза предмет на съдебния контрол е извършването на финансова корекция, поради което релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са: 1. Наличие на входирано от бенефициера искане до ръководителя на УО за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП; 2. наличието на наложена (определена) финансова корекция върху заявени за верифициране/изплащане разходи. При наличието на тези два елемента УО може да извърши определената финансова корекция като намали размера верифицираните/изплащаните разходи прилагайки посочения в решението за налагане на финансова корекция процент (пропорционален показател) върху допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ.

ЗУСЕСИФ не съдържа изискване преди извършване на финансова корекция бенефициерът да бъде предварително уведомяван и да му се предоставя възможност за даване на становище. Това е и логически оправдано предвид факта, че извършването на финансова корекция представлява изпълнение на административния акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, с който финансовата корекция е определена по основание и размер. По тези съображения съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не му е била предоставена възможност за депозиране на становище преди издаване на оспореното решение.

В настоящия случай съдът намира, че са налице всички изброени по-горе релевантни елементи от фактическия състав за извършване на финансова корекция. Безспорно е налице депозирано искане за междинно плащане, в което са включени разходи, върху които е наложена финансова корекция с решението от 14.09.2020 г. на УО на ОПОС 2014-2020. Това са разходите по двете фактури, издадени от изпълнителя по договор № У-0017-2019/22.06.2020 г. „БИМ Консултинг“ ООД. Върху допустимите разходи по този договор е наложена финансова корекция в размер на 5% с решение на УО на ОПОС от 14.09.2020 г. Обстоятелството, че посоченото решение за налагане на финансова корекция не е влязло в сила в случая е без правно значение предвид разпоредбите на чл. 73, ал. 4 във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 (за определяне на финансовата корекция по основание и размер) може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6. От своя страна чл. 27, ал. 2, изр. І от ЗУСЕСИФ определя, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. С оглед на изложеното изпълнението на акта за определяне на финансова корекция чрез извършването й по реда на чл. 75 от ЗУСЕСИФ не е обвързано с влизане в сила на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

При наличието на посочените предпоставки за извършване на финансова корекция преценката на материалната законосъобразност на акта, с който финансовата корекция е извършена включва проверка дали определеният с решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ процентен показател е приложен точно спрямо посочената в същото решение основа, а именно допустимите разходи по процесния договор, финансирани със средства от ЕСИФ.

В конкретния случай за изплащане са депозирани две фактури на стойност без ДДС съответно 295 000,00 лв. и 102 115,39 лв. или общо 397 115,39 лв. Съгласно клаузите на сключения между жалбоподателя и ответника АДПБФП, финансирането със средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1 от ЗУСЕСИФ (средства от Кохезионния фонд и национално съфинансиране) е 87,3% от допустимите разходи по проекта, с оглед на което и предвид факта, че всички заявени от жалбоподателя разходи за възстановяване са верифицирани като допустими, сумата финансирана от ЕСИФ по конкретните фактури е 346 681,73 лв. Приложен върху тази сума 5%-ят показател определя сумата от 17 334,08 лв., представляваща и размера на финансовата корекция, с която верифицираните по конкретното искане за междинно плащане разходи по договор № У-0017-2019/22.06.2020 г. следва да бъдат намалени.

Атакуваният административен акт е издаден в процедура по чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ – по верифициране на заявени за плащане разходи, като извършеното намаление на верифицираните разходи е на основание чл. 71, ал. 1 и ал. 2 и чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Посочените норми обвързват императивно административния орган да изпълни постановеното решение за определяне на финансова корекция, с допуснато по закон предварително изпълнение, което не е било спряно от съда.

Предвид гореизложеното не се констатира незаконосъобразност на оспорвания акт. Решението от 05.11.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 е постановено от компетентен орган, в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и изискването за форма на административния акт, поради което липсват основания за отмяна по чл. 146 от АПК. При липсата на други установени служебно, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, основания за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът намира жалбата за неоснователна.

Сподели: