административен съд русе

Вместо 1.8 млн. ОДБХ – Русе ще трябва да плати обезщетение от 3.4 млн. лева на „Свинекомплекс Николово“ АД

Време за прочитане: 7 мин.

Административен съд – Русе измени по жалба на „Свинекомплекс Николово“ АД със седалище и адрес на управление в с.Николово, общ.Русе, обл.Русе, представлявано от изпълнителния директор М. Е. К., акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, в частта по отношение на определената оценка за „стокови животни“ по позиции от № 1 до № 12 включително, от 1 106 340,74 лева на 2 005 168,12 лева, както и по отношение на определената оценка за животни „свине – майки“ по позиции от № 302 до № 1488 включително, от 290 921,83 лева на 1 004 108,04 лева, поради което увеличи общия размер на определеното с акта обезщетение от 1 866 787,48 лева на 3 478 801,07 лева.

Областна дирекция по безопасност на храните – Русе е осъдена да заплати на „Свинекомплекс Николово“ АД, с ЕИК 117035708, със седалище и адрес на управление в с.Николово, общ.Русе, обл.Русе, представлявано от изпълнителния директор М. Е. К., сумата от 56 967,60 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

От доказателствата по делото се установява, че след получаване на уведомление за умъртвяване на животни с изх.№ 1055/20.07.2019 г. на ОДБХ – Русе, в периода от 21.07.2019 г. до 30.07.2019 г., принудително са били умъртвени общо 13057 броя животни и са унищожени 38 100 кг. фуражи за изхранване на прасета, собственост на търговското дружество – жалбоподател, които обстоятелства са отразени в общо 11 протокола, удостоверяващи броя, теглото, възрастта и предназначението на унищожените животни и фуражи.

В изпълнение на чл.147, ал.1 от ЗВМД (в приложимата редакция на разпоредбата към ДВ, бр.14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) и чл.9, ал.1 от посочената по-горе наредба жалбоподателят е депозирал в законоустановения тридневен срок от умъртвяването на животните заявление с вх.№ 2161/02.08.2019 г. на ОДБХ – Русе, с което е поискал да му  бъде изплатено обезщетение за собствените му 13057 броя свине, унищожени в изпълнение на посоченото уведомление за тяхното умъртвяване. Със заявлението, на основание чл.9, ал.1, т.4 от Наредбата, е представена и декларация, в която жалбоподателят, под страх от наказателна отговорност, е посочил, че макар животните да са застраховани в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс“, застраховката не покрива като застрахователен риск заболяването „Африканска чума по свинете“, каквото било установено в животновъдния обект. По делото липсват и данни на жалбоподателя да е било изплащано застрахователно обезщетение. В рамките на развилото се административно производство не били установени нарушения по чл.142, ал.1 от ЗВМД с наказателно постановление по ал.2 на същата разпоредба.

Допуснатите от административния орган нарушения са свързани с нарушаване на процесуалните му задължения служебно да изяснява фактите по случая преди издаването на административния акт – чл.35 от АПК и да събере доказателства относно основното спорно по делото обстоятелство – каква е пазарната цена на унищожените животни за месеца, предхождащ възникването на болестта, включително чрез служебното назначаване на експертиза в административното производство – чл.36, ал.1 и чл.49 от АПК. Доколкото обаче тези нарушения са рефлектирали върху начина, по който е приложен материалният закон, те следва да се разгледат в светлината на допуснатото от органа негово нарушение, съставляващо отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

         Както се каза, оспореният акт се явява незаконосъобразен, тъй като е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

         Разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК е пределно ясна – съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Както се приема и в мотивите на решение № 4 от 14.05.2020 г. на КС по к. д. № 9/2019 г., тази разпоредба е гаранция за предотвратяване на нееднаквото приложение на материалния закон в административното право. Задължавайки административния орган при издаването на административния акт да приложи материалния закон, който действа към този момент, а съдът да извърши контрол за материална законосъобразност на административния акт именно съобразно този приложим закон, разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК обезпечава избягването на произвола по прилагането на материалния закон и неравното третиране на правните субекти. Същата гарантира правната сигурност, равенството на гражданите пред закона и защитава оправданите правни очаквания като проявление на принципа на правовата държава.

         Следователно, при определяне на оценката за унищожените животни по позиции от № 1 до № 12 включително и по позиции от № 302 до № 1488 включително на административния акт, приложение следва да намери разпоредбата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, в нейната редакция към ДВ, бр.58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., действала към момента на издаване на акта. Тя предвижда, че обезщетението за животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта.

         Вярно е, че за понятието „пазарни цени“ липсва легално определение в ЗВМД, поради което съдът, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА, приема, че то следва да се разбира в смисъла, в който то е дефинирано в § 1, т.8 от ДР на ДОПК, а именно като сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. По тази причина и на основание § 1, т.10 от ДР на ДОПК при определянето на пазарната цена на умъртвените животни следва да се използват някои от методите по чл.3 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Съдът констатира, че оценката, определена от административния орган, за животните, посочени в спорните позиции на акта, е базирано не на тяхната пазарна цена, а на изисканите от НСИ данни за обявени цени на животни на производител. Следва да се отбележи, че чл.6, ал.1 от Наредбата, който текст предвижда, че обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, противоречи на чл.144, ал.1, т.1 от ЗМВД, поради което и съгласно чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от ЗНА приложение следва да намери законът, като нормативен акт от по-висока степен, който извод впрочем не се оспорва от ответника по жалбата. Следва да се отбележи, че обобщените данни от НСИ (писма на л.164 и л.272 от адм.д. № 640/2019 г. на АС – Русе) не съдържат информация за пазарната цена на животните. Както се сочи в самите писма, предоставената информация е за цени на производител, а не такива от реално сключени сделки, поради което, както обосновано е приело вещото лице в констативно-съобразителната част на заключението си по пети въпрос, няма основание те да се приравнят на пазарните цени.  

Съдът намира, че пазарната цена на животните по спорните позиции следва да бъде определена съобразно т.1 от заключението на вещото лице – по отношение на умъртвените стокови животни по позиция от № 1 до № 12 включително на оспорения акт, в общ размер на 2 005 168,12 лева, респ. по т.2 от заключението на вещото лице – по отношение на умъртвените животни свине – майки по позиция от № 302 до № 1488 включително на същия акт, в общ размер на 1 004 108,04 лева. Този вариант на оценка в най – пълна степен отговаря на изискванията и критериите по чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, а именно определяне по пазарни цени, включително и по данни за цени от Европейския съюз за видовете животни, за които няма данни в страната, поради липса на пазар за такива животни.

Целта на законодателя при определяне на дължимото обезщетение по ЗВМД е да бъде обезщетен собственикът на умъртвените животни за реалните щети, които е понесъл от погиването им, поради което и в чл.144, ал.1, т.1 от същия закон е предвидено това обезщетяване да се извърши по пазарни цени. При обезщетението собственикът следва да получи сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, реализирана на свободния пазар. В разпоредбата на чл.8, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (отменен с Регламент (ЕС) 2021/690 на Европейския парламент и на Съвета от 28.04.2021 г., но действал към датата на издаване на оспорения акт) е предвидено, че разходи, направени от държавите-членки при прилагане на мерките, посочени в член 6, § 1, може да бъдат допустими с оглед на финансирането по същия параграф: разходи за обезщетяване на собствениците за стойността на техните заклани или умъртвени животни, в границите на пазарната стойност на тези животни, ако не са били засегнати от болестта. В Приложение I по чл.7 § 1 от Регламента изрично е посочена и болестта „Африканска чума по свинете“. Съгласно чл.288, § 2 от ДФЕС регламентът е акт с общо приложение.  Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Според изричната норма на чл.15, ал.2 от ЗНА, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. Следователно, щом чл.8, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 652/2014 изрично предвижда, че обезщетяването на собствениците следва да е в рамките на пазарната стойност, то е недопустимо ограничаването на нормите на регламента с норми на вътрешното право (сега действащата редакция на чл.144, ал.1, т.1 от ЗМВД, изм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), а още по-малко с подзаконов нормативен акт, какъвто е приложената от административният орган Наредба (в този смисъл вж. решение № 2309 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12802/2020 г., V о.).

За пълнота следва да се добави, че и в действащия понастоящем Регламент (ЕС) 2021/690 съюзният законодател е запазил възприетия принцип за обезщетяване на собствениците в границите на пазарната стойност на умъртвените животни – вж. т.1.4.1, б.“а“ от Приложение I от същия. Поради това съдът възприема и тезата на жалбоподателя, изложено в устното становище на процесуалния му представител в съдебно заседание от 15.04.2021 г., че целта на обезщетението по пазарни цени е именно възстановяването на стопанството такова, каквото то е било преди реализирането на епизоотичния риск. Нормата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД говори именно за обезщетение, т.е. до заместваща престация, чиято предназначение е да се възстанови положението, съществувало преди настъпването на вредите (restitutio ad integrum). Поради това приложим в случая се явява използваният от вещото лице метод на пазарните сравнения (аналози), който съответства на метода на сравнимите неконтролирани цени. Съгласно чл.19, т.2 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени той намира приложение при съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между независими лица. Както се приема и в цитираното решение № 2309 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12802/2020 г., V о., нормативният метод (методът на увеличената стойност) се явява неприложим при изчисляване на размера на обезщетението поради невъзможността да се изведе адекватна осреднена норма на печалба, като съпоставима норма на печалбата, поради липса на сходство в създаването на продукта, т.е. поради отсъствие на условията по чл.29, т.2 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.

При изготвянето на заключението по метода на пазарните аналози вещото лице е ползвало голям обем от данни за реални сделки, сключени не само на територията на страната, но и на територията на ЕС, част от който общ пазар е и българският пазар. Посочените в заключението пазарни цени са формирани след подробен анализ на получената информация от различни източници, касаеща реални сделки с животни като унищожените,  което позволява при определяне на тяхната пазарна цена да бъдат съобразени тяхното предназначение, възраст и тегло. По тази причина, както беше отбелязано по-горе, пазарната цена на умъртвените животни по спорните позиции от административния акт, следва да се определи съобразно т.1 и т.2 от заключението на вещото лице по оценителната експертиза.  

По изложените съображения оспореният акт следва да бъде изменен в частта по отношение на определената с него оценка за умъртвените животни по оспорените позиции – от № 1 до № 12 включително и от № 302 до № 1488 включително, съответно от 1 106 340,74 лева на 2 005 168,12 лева за стокови животни по позиции от № 1 до № 12 включително и от 290 921,83 лева на 1 004 108,04 лева за свине-майки по позиции от № 302 до № 1488 включително, в резултат на което определеното с акта общо обезщетение, включващо и обезщетението за умъртвените животни и унищожения фураж по неоспорените позиции от акта, следва да бъде увеличено от 1 866 787,48 лева на 3 478 801,07 лева.

Сподели:

Още новини от деня