Мълчалив протест пред Русенския районен съд организираха тази сутрин близките и приятелите на убития Алекс от Бяла

ВТАС измени присъда на Окръжен съд – Русе по делото за смъртта на 18-годишния Алекс от гр. Бяла

Време за прочитане: 4 мин.

Със свое решение по ВНОХД 237/2020 Великотърновският апелативен съд измени присъда на Окръжен съд – Русе, постановена по НОХД 207/2018 (Делото за смъртта на 18-годишния Алекс от гр. Бяла), като преквалифицира деянието на подсъдимия и намали наложеното му наказание.

С присъда от 14.11.2018 г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия В. И. М. за виновен в това, че на 08.07.2017 г., в гр. Бяла, умишлено умъртвил А.С. А. (р. 1999г.) по хулигански подбуди и смъртта настъпила на 15.07.2017 г. в  УМБАЛ – Русе АД в гр. Русе, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1 вр. чл. 115 (Убийство по хулигански подбуди), първоинстанционният съд го осъдил на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Същият е осъден и да заплати по 100 000 лева на гражданските ищци С. П. А. и Р. И. А. (родители на пострадалия) като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от престъплението.

На основание въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 66/2019 година, по което въззивният съд постановил решение на 4 юни 2019 г. Срещу същото са били подадени касационен протест и жалби от частните обвинители, на основание на което делото е било изпратено във ВКС. Със свое решение по н.д. 750/2019 г., Върховният касационен съд е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново. На това основание във ВТАС е образувано ВНОХД 305/2019 г., като съгласно дадените от ВКС указания, по делото е била назначена комплексна допълнителна съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебни медици и физик. С решение на въззивния съд от 30.01.2020 г., присъдата на ОС-Русе е била изменена. Срещу това решение също са подедени касационен протест и жалби от частните обвинители. С решение на ВКС от 21.07.2020 г., то е отменено изцяло, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТАС, където е бил образувано под номер ВНОХД 237/2020 г. Делото е разгледано в открити съдебни заседания на 21.09.2020 г. и 17.11.2020 г., като съгласно дадените в отменителното решение на ВКС указания, са разпитани повторно шестима свидетели и е било прието заключението на тройна допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза, назначена в рамките на производството по ВНОХД 305/2019 г.   

След задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, съставът на въззивния съд приема за основателно възражението на защитата, че първоинстанционият съд неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11, предл. първо, вр. чл. 115 от НК, вместо като такова по чл. 124 от НК. Съставът на ОС-Русе е приел, че подсъдимият е осъществил престъпление „убийство“ при форма на вината „евентуален умисъл“, т.е. че той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици – смъртта на подстрадалия и е допускал настъпването на тази смърт. Това становище според въззивния съд не кореспондира със събраните по делото доказателства. Нанесеният от подсъдимия удар в лицето на пострадалия е бил със слаб интензитет, което се установяван от комплексната допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Нанасянето на този слаб удар не би могло да бъде свързано с желание от страна на подсъдимия да нанесе сериозни телесни увреждания или да причини смърт и подсъдимия не е допускал настъпването на такава. Целта му е била да предизвика предимно болка (като възмездие за нанесеният преди това удар от пострадалия А.А. в лицето на племеника на подсъдимия – свидетеля Й. Й.), като допуска единствено възникването на евентуална лека травма в областта на лицето, каквато би могла да остане след подобен слаб удар.

 Последвалите събития, като резултат са надхвърлили желаното от подсъдимия – с удара е задействан причино свързан процес, който включва ударния импулс, изваждането от равновесие на пострадалия в резултат от неустойчивото положение на тялото при отстъпването (крачки назад) и влиянието на алкохолното опиване на последния (2,06-2,09 промила, според заключението на вещите лица), които са довели до неконтролируемо падане на пострадалия назад, удар на главата в бетонните плочки и тежка черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравеото, временно опасно за живота, а в последствие и до смърт. Подсъдимият не е предвиждал и не е искал настъпването на тези последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

В този смисъл, въззивният съд приема, че по отношение на нанесената лека телесна повреда (болки и страдания в резултат от слабия удар) подсъдимият е действал във форма на вината „пряк умисъл“, докато по отношение на средната телесна повреда и настъпилата смърт, действията на подсъдимия са непредпазливи, при форма на вината „небрежност“. 

Съгласно константната съдебна практика, от решаващо значение за квалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1 от НК е вида на телесната повреда. Ако обективно е причинена по-лека по степен телесна повреда, от която настъпват по-тежки усложнения или смърт, деецът следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, какъвто е и настоящият случай. По изложените съображения  въззивният съд приема, че с действията си подсъдимият В. М. не е извършил престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 пр. 1 във вр. с чл.115 от НК, а е извършил престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 08.07.2017 г. в град Бяла, обл. Русе е причинил по непредпазливост смъртта на А. С. А. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, като смъртта на пострадалия е настъпила на 15.07.2017 г. в „УМБАЛ-Русе” АД в гр. Русе.

По отношение на размера на наказанието, въззивният съд приема, че е налице значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, и предвид обществената опасност на деянието и дееца, то следва да се определи над средния но под максималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 предл. 3 от НК (5 години лишаване от свобода),  – а именно, 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, които подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим, като намира, че по-ниско по размер наказание не би постигнало целите за превъзпитание и поправяне на извършителя.

Въззивният съд изцяло потвърждава присъдата на ОС-Русе в гражданско-осъдителна и част по отношение на уважения размер на гражданските искове.

Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд.

сн. Архив

Сподели:

Още новини от деня