В Мечка мечки няма, но правят чудно вино

В Мечка мечки няма, но правят чудно вино

Както на много места в България, така и тук има някакво неписано, но и нескрито съперничество между селата и жителите им. Така от векове е между Пиргово и Мечка – не се харесвали, не си вземали жени от комшиите, но без тях не можели. В 21 век нещата са различни, но хората продължават да се състезават кой е по майстор. Това важи най-силно за виното, той като в землищата на двете селища са едни от най-плодородните лозови масиви на Дунавската равнина. В местната памет е останал споменът за посещението на председателите на държавните съвети и на комунистическите партии на България и Румъния Тодор Живков и Николае Чаушеску. Било през 60-те и първенците били поканени за празника Трифон Зарезан през февруари. Завели го в Пиргово, там зарязали лозите, но пили вино от Мечка. Така ли е било, не е ли – никой не може да каже, но състезанието продължава. През зимата този празник е най-важното събитие за хората от Мечка и с радост посрещат гости.

Село Мечка носи името на римския граничен кастел Урсус, който в превод на съвременен български език е точно мечка. Малката низинка, в която е разположено селцето, е образувана при нагъването и посрещането на трите заоблени хълма наречен от римяните Тримамиум. В античната римска карта Табула ной тенгериана, наричана още през I век маршрутна военна карта „Табула Пойтенгериана“ в тази местност е отбелязано името на римския лимесов кастел „Урсус“. Кастелът е построен още през I век, когато император Веспасиян поставя началото на римската укрепителна гранична система „Данубиус лимес“. Както другите крепости: Сексагинта приста, Ятрус, така и Урсус е съществувал през римската, ранновизантийската и старобългарската епохи. Опожарявани и разрушавани няколко пъти, тези крепости били възтановени за последен път през 6 век от Юстиниан Велики. През 7 век аварите и славяните отново са ги разрушили и върху развалините на старото селище Тримамиум възниква новото средновековното българско селище Мечка от името на кастела и неговата местност. Според преданието, знамето на калето имало нарисувана меча глава, символизираща силата и могъществото.

Селото има свой излаз на Дунава и той е в местността Стълпище. Сега там е вилна зона и място за отдих на каякарите, които задължително спират там в походите си от Янтра или от международната регата ТИД, която тръгва от Инголщад и достига до делтата на Дунав.

През всички сезони обаче има място, което предлага на гостите си вкусна храна, великолепна гледка и възможности за забавления. Става дума за комплекса, който Любен Рабчев изгради и направи от селото звездна точка във винения туризъм на цялата страна.

Неговата лична история е пример за това, че кръвта вода не става. Любен Рабчев е внук на Илия Рабчев, който като младеж заминава за Франция, за да учи винопроизводство. Почти век по-късно мечтата на Илия е сбъдната от внука му и това се случва в плодородните полета край Дунава. Винарската му изба прави червено вино и розе само от три сорта грозде, отгледани в собствените му масиви – Каберне совиньон, Мерло и Каберне фран. В дъбови бъчви виното се развива и престоява точно пет години, след което се бутилира и предлага на ценителите му. Винарският комплекс е включен във всички пътеводители за този вид туризъм и се радва на голяма популярност сред енолозите.

Съчетанието на история, приказни дунавски пейзажи, вкусна храна и ароматно вино прави от Мечка желана дестинация за уикенд и приключенски туризъм.

Автор: Ася Пенчева

Сподели:

Още новини от деня