архивна снимка учителка с ученици

В началото бе словото

Никой не може да отнеме на българския народ приноса на светите братя Кирил и Методий и техния ученик Климент, към световната цивилизация – създаването на глаголицата, а след нея и на кирилицата.

Най-ранното, известно за сега документално свидетелство за честване делото на  Кирил и Методий в България, се съхранява в Мъхитаристката конгрегация във Венеция. Авторът на това сведение е Минас Пъжъшкян, духовник от арменския клон на Римо-католическата църква, който по време на пътуването си по българските земи през 1813 г., разказва, че в Шумен домакинът му го е завел на вечеринка “по случай българския празник на писмеността”. През 1851 г. Пловдивското епархийско училище организира първия училищен празник, посветен на Светите братя. След това празникът започва да се чества и в други български градове. Намерени са сведения за организирано честване на празника дори в Цариград.

Русчушко училище е било едно от първите из българските земи, където е въведена ученическата униформа. В ранната 1841 г. еднакво облечените в нови дрехи ученици изпълняват  възхвални песни за султан Абдул Меджид, който е на посещение в Русе и околността. Представянето на учениците прави силно впечатление на височайшия гост и русенци получават разрешение за строителство на ново училище.

Похвален лист на ученик за отличен успех и поведение, 1876 г.

Важна роля при организирането на тържеството и утвърждаването на празника като ежегоден и общоградски изиграва основаното през март 1866 г. в Русе читалище “Зора”. Една от първите инициативи на новосъздадената културна институция е да възложи на художника Николай Павлович да нарисува портрет на Кирил и Методий. В своите спомени дългогодишният “слуга” на читалището Никола Обретенов пише, че стените “бяха окичени с картини от българската история… и иконата на Св. Св. Кирила и Методия”, която вече присъства като важен елемент от празника в града.

Съгласително писмо, с което Тома Кърджиев поема задълженията на учител в с. Червена вода, 1874 г.

И отново Русе е мястото, където се случило важно за целия български народ събитие. През 1892 г. учителят по френски език в Мъжката гимназия  Стоян Михайловски написва стихотворението „Върви, народе възродени“.  Към текста през 1901 г. Панайот  Пипков, учител в Ловешката гимназия, композира музиката.

Учителката Надежда Газиева с ученици (кр. 19 в.)

Денят на Кирил и Методий се утвърждава през Възраждането като пръв наш общ национален празник и пръв сред българските празници по своята тържественост и национален колорит. След Освобождението, та чак до днес, празникът на Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело постепенно става ежегоден, по-пищен, масов и значим.

Ученици на екскурзия в София (кр. 19 в.)

Учителката Марийка Ницова с класа си (нач. 20 в.)

Нека не се откъсваме от традицията за масово и пищно празнуване на този празник, който ни отличава от останалите народи по света и ни прави уникални и ценни. Нека изкажем почит и към онези, които посяват в главите на младите знанието и любовта към духовността – учителите. Защото българското слово, науката и знанието са съхранили народа ни през вековете и са запазили историческата ни идентичност. Това ще  е тяхната задача и занапред. Ние просто трябва да следваме завета на Солунските братя и да не забравяме корените си!

От 1 януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики (Таджикистан, Молдова, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан) от бившия Съветски съюз, а до средата на ХІХ век се е ползвала и в Румъния.

За над 300 милиона души буквите на Кирил, Методий и Климент Охридски са прозорец към света.

Сподели:

Още новини от деня