В Русе е първата кинопрожекция със синематографа на братя Люмиер

/Хачик Лебикян/

Повече от половин век това е неоспорим факт в историята на киното в България. Русенски вестник е съобщил точно кога и къде през февруари 1897 г. се е състояла първата публична кинопрожекция в България с вход от 1 лв. Наскоро обаче по БНР Виктор Топалов – основател на сайта „Бохемска София” заяви, че първата кинопрожекция се е състояла още през 1896 г. в София. Той не е първият, който прави жалки опити да променя фактите. Преди пет години Петър Кърджилов – доктор по кинознание направил „разкрития” по този въпрос. Още през 2013 г. в интернет той пише:

„Попаднах на обявление, което сензационно променя представите ни за първите стъпки на „чудото на ХІХ век”. В софийския вестник „Народни права” от 8 декември 1896 г. прочел, че в хотел „Македония” било показано „едно ново изобретение на Едисон” при което фигурите от магическия фенер се движат. Но истинската „сензация” е прочетеното на 11 декември 1896 г. във в. „Мир”. Там пише, че същата вечер в заключение на програмата на кафенето на хотел „България” ще се състои представление „кинематограф или жива фотография”. На 13 декември вестникът съобщава, че „Представлението се завърши с пет хубави картини из живота, предадени много добре от кинематографа.”

От тези прочетени публикации П. Кърджилов прави извода, че в хотел „България” на 11 декември 1896 г. „бива осъществена прожекция с кинематограф (най-вероятно апарата, изобретен от братя Люмиер).” През 2016 г. в София излиза от печат книгата на Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915) ”. Първата глава на книгата изцяло е посветена на първата публична кинопрожекция в България. В нея той повтаря своята теза.

Д-р Петър Кърджилов е киновед, известен изследовател на историята на българското кино, работил е в Българската национална филмотека, журналист и писател. Автор е на разкази, повести, новели, научна фантастика, фентъзи. Не можем да се съмняваме в неговата компетентност, или както е модно да се казва сега, в неговата експертиза за историята на ФИЛМИТЕ, но в случая става дума за КИНОТЕХНИКА. А това са различни, макар и свързани неща. Когато въпросът се отнася за кинокамери, кинопроектори и за кинотехнологии трябва да се допитаме до съответните специалисти в тази област.

Светломир Чернев е инженер по киноапаратура и магистър по икономика. От 1980 г. работи в Окръжно управление „Кинефикация” – Русе по поддръжка на техниката. От 1983 г. е зам.-директор по техническите въпроси, а през 1987 г. спечелва конкурса между 15 кандидати за директор на „Кинефикация”. От 1992 г. до закриването на кината в Русе е управител на преобразуваното „Русе филм” ЕООД , а после на – „Гранд синема Роял” – ООД. Светломир Чернев е запознат с публикациите на Петър Кърджилов по този въпрос. Своето професионално отношение към становището на софийския изследовател той го е изразил в „Алманах за историята на Русе” – том ХVІІІ от 2018 г.

Тук ще се опитаме да обобщим неговия анализ на техниката, предизвикала възхищението на столичната публиката, която едва ли е знаела какво точно гледа. Да си отговорим на въпроса кое е това „ново изобретение на Едисон”, пита Чернев. Става дума за апарат, конструиран от американските изобретатели Дженкинсън и Армат, които го нарекли Фантоскоп. През декември 1895 г. извършват публична прожекция в Атланта преди братята Луи и Огюст Люмиер. Едисон купува правата и представя изобретението като свое под името Витаскоп. В този случай в София става дума за Витаскоп, обезпечаващ прожекция на изображение от кинолента с помощта на електрическа лампа. Следва логичния въпрос: защо световната кинообщност признава и отбелязва първата публична кинопрожекция на братя Люмиер на 25 декември 1895 г. а не на Дженкинсън и Армат с кинетограф (прожекционен вариант) преди братя Люмиер? Защото, това, което се прожектира на екрана, за да се нарече кинопрожекция (кинематограф), трябва да отговаря на определени критерии. Именно на тези критерии залагат братя Люмиер, още в зората на киното, валидни и до днес.

Движението на кадрите при кинетографа на Едисон е непрекъснато, осъществяващо се с барабан. Изображението на екрана е размазано и трепти. Кинокамерите на Едисон „Акционерно общество кинетоскоп” са с некачествени снимки. И това е заради неудачната конструкция на обтуратора и най-вече заради липсата на прекъснато-постъпателно движение на кадрите.

Френските конструктори братя Люмиер създават синематограф – снимащ, копиращ и прожектиращ апарат и то в портативен вариант. Те първи използват грайферен (скачков) механизъм. Това позволява точно преместване на кадрите чрез прекъснато постъпателно движение. Обтураторът закрива екрана в момента, когато се сменя кадъра. Така се избягва „трептенето” на екрана.

И до ден днешен грайферният механизъм се използва в кинокамерите с филмова лента, а не барабан и малтийски кръст.

Прожектираните филми в София през 1896 г. са на Едисон. А в Русе са прожектирани безспорно филмите на братя Люмиер, несъмнено с техен проектор – синематограф, както пише вестник „Законност”.

Тук не става въпрос за първенство и за 2-3 месеца разлика в прожекциите, още по-малко за търсене на сензация, заключава Светломир Чернев.

Сподели: