В художествена галерия - Русе е подредена "Художници - юбиляри 2021"

В художествена галерия – Русе е подредена „Художници – юбиляри 2021“

В художествена галерия – Русе е подредена „Художници – юбиляри 2021“. Ето и някои от авторите.

Навършват се 90 години от рождението на художниците Галин Малакчиев, Ненко Токмакчиев, Анастасия Панайотова, Маргарита Денева Любомир Касабов, Георги Петров.

Галин Малакчиев (1931 – 1987)

Роден в Русе. 1961 завършва Скулптура в НХА при проф. Любомир Далчев. Работи кавалетна и монументална пластика, релеф, видим бетон. Критиците нареждат Галин Малакчиев сред авторите, променили в най-голяма степен българските представи за пластичност. Наричан е модерен, мислещ, деликатен талант. Вечно търсещ скулптор, работещ в полето на реалистичната и абстрактна форма. Характерни за автора са експресивните човешки фигури с издължени пропорции, странните природни форми, музикалните инструменти. Житейският път, чувството за неразбраност приживе се пренасят в произведенията му, излъчващи драматизъм и самота.

„Галин Малакчиев започна като завършен творец, изпреварил развитието на скулптурата ни, той беше с изострени сетива за болката и страданието… Трудно се приемаше една скулптура, която е абсолютно авангардна. Не само за това време, но изобщо за европейската скулптура.“ – Светлин Русев.

Ненко Токмакчиев (1931 – 2014)

През 1957 година завършва Сценография в НХА при проф. Иван Пенков и проф. Георги Каракашев. Член на групата на бургаските художници. Работи в жанровете пейзаж, композиция и портрет. Автор с ярко изявен и разпознаваем стил, майсторски владеещ трудната техника на акварела. Рисува сюжети от Бургас, Созопол, Несебър. Значими цикли в творчеството му са „Пристанища“, „Корида“, „Съединението на България“. Оставя след себе си богато културно наследство.

Ненко Токмакчиев (1931 – 2014)
Памет – акварел, хартия, 100х70, инв. № 1644
Фонд на ХГ – Русе

Анастасия Панайотова (р. 1931)

Родена е на 21. 01.1931 г. в София. Следва Художествена академия (1948-1954 г.) при професорите Борис Иванов, Веселин Стайков и Илия Бешков. Дипломира се в класа по графика и илюстрация на проф. Илия Бешков. Анастасия Панайотова е от поколението графици, които извеждат българската графична школа на световно равнище. От своите преподаватели, но най-вече от Илия Бешков, Анастасия Панайотова наследява безпрекословната отдаденост на изкуството. Цял живот прекарва с мисълта за рисуването и артистичната интерпретация на преживяното. Започва с рисунки, изпълнени с туш и перо – техника, която дава пълна свобода. Голямо удоволствие ѝ доставя работата с цвета, който носи по-голяма изразителност на творбите. Създава цветни литографии. Приема себе си за камерен художник, нарича работите си интимни, прави това, което импулсивно чувства, предава състояния, отношения. През годините рисува много, вдъхновена от поети, създава серии по стихове на Димчо Дебелянов, Емили Дикинсън, Марина Цветаева.

Анастасия Панайотова (р. 1931)
Рисунка, 1985 – туш, акварел, 45,5х64, инв. № 268

Маргарита Денева (р. 1931)

През 1955 завършва Живопис в НХА при проф. Илия Петров. Живее и работи във Варна. Предпочитаните й жанрове са фигурални композиции и портрети, пейзажи, натюрморти, голо тяло. В портретните си творби авторката държи на точността в предаването на характерните черти на образа. От 60-те години на 20 век работи и монотипия – монохромна и полихромна. Проектира и изпълнява стенописи и каменни пластики за видни варненски училища и обществени сгради Заради множеството подарени картини е включена в Златната книга на българските дарители. По нейна инициатива през 1996 г. е създаден фонд за подпомагане на изобразителното изкуство във Варна.

Маргарита Денева (р. 1931)
Момичета, 1979 – м.б., пл., 130х102, инв. № 1087

Любомир Касабов (1931 – 1987)

Посещава ателието на Кирил Станчев. Работи в областта на живописта. Лиричен автор, представител на Русенската живописна школа, рисува десетки пейзажи от родния град. Във фонда на галерията се съхраняват 19 негови платна. Приживе художникът твори в областта на приложното изкуство, проектира и изпълнява оформления на музеи, стопански изложби, училища, обществени обекти.

Любомир Касабов (1931 – 1987)
Пейзаж с лодки – м.б., пл., 92х122, инв. № 1218

Георги Петров (р. 1931)

През 1963 година завършва Живопис в Художествена академия – Букурещ при проф. Корнелиу Баба. Работи предимно в областта на композицията и портрета. Героите на Георги Петров са вътрешно свързани със земята, труда, почивката и патриархалния семеен живот. През годините разработва различни теми, които представя в тематични изложби, последните от които са „Масата“, „Път“, „Страх“. Признава, че обича да търси и да експериментира с изразните средства.

Георги Петров (р. 1931)
Миг от едно детство – м.б., пл., 150х100, инв. № 1671

„Макар че винаги в работите съм аз – като идея, като разсъждение. Обаче пластично обичам да търся. Това са моментални неща, които стават и благодарение на фантазията на твореца… Не трябва на зрителя всичко да му се дава на готово. Нека го оставим да поумува, да потърси, да стигне до истината сам“ – Георги Петров.

Сподели: