административен съд русе

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ще плати 90 лева обезщетение за неимуществени вреди на затворник

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е осъдена от Административен съд – Русе да заплати на П.И.М., понастоящем в Затворническо общежитие – Кремиковци, гр. Бухово към Софийски затвор, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно бездействие на администрацията да осигури благоприятни условия за изтърпяване на мярката за неотклонение задържане под стража в Следствен арест – Русе за периода  26.11.2013 г. – 04.12.2013 г., в размер на 90 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и  разноски по делото в размер на 10 лв. Съдът отхвърли иска в останалата част – за размера над 90 лева до първоначално предявения размер от 49 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Видно от справка от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Русе, изпратена до съда с писмо рег. № 2471/15.07.2020 г. ищецът е бил задържан в Арест – Русе на 15.07.2012 г. по ДП № 790/2012 г. по описа на ОП – Русе. За периода на задържане М. е пребивавал в Ареста – Русе, в килия № 11, която е с размери 4,25 м/2,15 м или 9,14 кв. м. с подробно описани в справката лица и периоди на престой.

През 2012 – 2013 г. арестът е разполагал с 23 килии и капацитет от 51 задържани лица. В килиите не е имало тоалетни и бани. Имало е  три общи санитарни възли – баня и тоалетни, с умивалници между тях, ползването на които е било осъществявано по график три пъти дневно. Извън този график, задържаните лица са били извеждани до тоалетна след сигнализиране с бутони от килиите или почукване на вратата на килията. Всички килии са имали прозорец със светла отваряема площ 83/55 см за естествена слънчева светлина и още един прозорец със същата площ към арестния коридор с монтирани пред него две крушки, които светят денонощно за осъществяване на наблюдение на задържаните лица. Вентилацията в килиите била чрез аспирационна система, която обхващала цялата сграда на ОДМВР – Русе, в която се помещава Следствения арест. Във всяка килия имало разклонение на вентилационната система с отвор, на който била поставена защитна перфорирана ламарина. В коридорите на ІІ арестански етаж имало монтирани три климатика (BTU 24), с които допълнително се осъществявала вентилация както и охлаждане или отопление при необходимост. Отоплението се извършвало чрез централна отоплителна система с монтирани радиатори в обходния коридор и вградени в стените между килиите.

През 2014 – 2015 г. е правен ремонт, след който във всяка килия е бил изграден санитарен възел с течаща вода и тоалетна.

Арестът се помещавал в сградата на ОД на МВР – Русе и не разполагал с помещение за престой на открито. За такова е било обособено закрито помещение от 31,30 кв.м., намиращо се на III етаж, което се е ползвало след заявено желание чрез вписване в Дневник за разходка в каре. До него са били разположени телефоните.

Медицинското обслужване в ареста е било извършвано от медицински специалист – фелдшер. Видно от справката на ищеца били извършени допълнителни медицински прегледи (освен при постъпването му в Ареста) на 24.07.2012 г., 20.08.2012 г., 27.08.2012 г., 03.09.2012 г., 10.09.2012 г., 19.09.2012 г., 10.10.2012 г., 06.12.2012 г., 12.02.2013 г. и 25.02.2013 г., както и на 16.08.2012 г. е бил посетен от ЦСМП – Русе, а на 26.02.2013 г. е бил изведен за посещение при стоматолог.

За доказване на описаните в исковата молба факти по делото е разпитан св. В.С.Д., пребивавал в килия № 11 на Следствен арест – Русе в периода 31.10.2013 г. – 06.03.2014 г.

Свидетелят посочва, че познава ищеца, тъй като в периода ноември – декември 2013 г. е бил с него в една килия в ареста в Русе, като за известно време в същата килия е имало и друг арестант, а след това са били само двамата с ищеца. В килията в този момент нямало санитарен възел, а посещението на тоалетната е ставало по график сутрин около 6:00 – 6:30 часа, по обяд около 12:30 – 13:00 часа и вечер в 18:00 – 18:30 часа. През останалото време задържаният е трябвало да почука на врата на килията, за да се отзове служител от ареста, който да го изведе от килията за ползване на тоалетна, но често се е налагало да се изчака реакцията на охраняващите дори до 2-3 часа. В процесната килия № 11, която свидетелят сочи като по-малка от останалите килии в ареста, в които е бил преместван, имало осветление – над вратата на килията имало прозорче само с решетка, зад което имало електрическа крушка, светеща денонощно. Килията разполагала и с още едно прозорче, отварящо се V-образно, което е обърнато към остъклена тераса („обходен коридор“ според справката от Арест – Русе), чиито стъкла обаче били закнижени и влизащата в килията слънчева светлина била изключително малко. Отварянето на това прозорче не можело да осигури достатъчно проветряване на килията. В килията нямало баня и течаща вода, а се е ползвала обща баня по график два пъти седмично, но в повечето случаи липсвала топла вода. Свидетелят посочва, че в килията липсвало парно отопление, а имало само климатик в коридора, от който обаче килията не можела да се отоплява практически. Не знае дали е имало вградени радиатори в стените на килиите. Сочи само, че в конкретната килия било студено зимно време и е трябвало да стои с яке. Извеждането на открито за разходка всъщност се е осъществявало в помещение на третия етаж в сградата на следствения арест, където имало затворено помещение, обособено за целта с отваряеми, но също малки прозорци. При желание задържаните лица били извеждани там за 30-40 мин. като в помещението били едновременно около 20-тина човека.

Относно условията за престой в Следствен арест – Русе и режима на пребиваване на задържаните лице в битово отношение информация дава и св. Т.Г.Л. – младши инструктор по охраната в Арест – Русе. Той описва, че 2013 г. в килиите в ареста нямало мивка и санитарен възел. Капацитетът бил 51 лица, но понякога броят на задържаните бил и по-голям и тогава за повечето хора били поставяни допълнително дюшеци в килиите. Чисто спално бельо било предоставяно веднъж седмично в събота, като се допускало и внасяне на лично спално бельо.

Показанията на св. Л. по отношение на размера на килиите, осветяването им, вентилацията, отоплението и климатизацията, кореспондира с данните предоставени от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Русе. Потвърждава, че отопляването на килиите става чрез централно парно отопление с радиатори, вградени в стените на килиите, а вентилацията – чрез сградна вентилационна система. Потвърждава, че към 2013 г. в килия № 11 липсвала течаща вода и едва в края на 2014 г. след извършен ремонт в килията бил изграден санитарен възел с течаща вода. Общата баня се ползвала по график – два пъти седмично от всяка килия, като лятно време при желание задържаните можели да я ползват и допълнително без график. Свидетелят посочва също, че в Следствен арест – Русе по принцип не може да се осъществи престой на открито, поради което именно за тази цел е пригодено специално помещение, което представлява обединени три килии с отворени прозорци, в което се извършват разходки на задържаните лица. Медицинското обслужване на задържаните се осъществявало от фелдшер, като в негово отсъствие се ползвали услуги на общопрактикуващ лекар от Транспортна болница. Хигиената на килии се извършвала от самите задържани лица като за целта им били предоставяни необходимите средства за почистване – парцали, кофи, метли, ежедневно след 17 часа (след вечеря).

Сподели:

Още новини от деня