Завърши 61-ият МФ "Мартенски музикални дни"

Готова е програмата и бюджета за 62-ия международен фестивал „Мартенски музикални  дни” през 2023 г.

Общински съвет – Русе ще разгледа и утвърди проектопрограма и финансов план за 62. издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни”, който ще се проведе от 16 март до 2 април 2023 г.

Материалът съдържа проект за фестивалната програма, както и финансов план, разработен на основата на постигнатите финансови договорености.

Фестивалът ще привлече вниманието на любителите на класическата музика преди всичко с многообразието от проекти, ексклузивни програми, световни и български премиери, както и вълнуващи гастроли на десетки елитни български и чуждестранни артисти от националната и европейска музикална сцена.

Общо 23 събития, от които 2 оперни спектакъла, 7 оркестрови програми и 14 ансамблови концерта, предлага предстоящото издание на фестивала, като включва в селекцията си артисти, ансамбли и оркестри от 10 страни на Европа и света, сред които Германия, Франция, Италия, Великобритания, Украйна, Люксембург, Румъния, Израел, Полша и България.

С предстоящото издание на фестивала имаме амбицията да представим за първи път на българска сцена именити артисти и ансамбли като елитния френски струнен квартет „Ѐbѐne”, считан за един от най-добрите струнни квартети в света, уникалния британски вокален ансамбъл „The Queen Six“, младите и извънредно надарени европейски артисти Леонард Елшенбройх и Алексей Гринюк, известната полска флейтистка Ядвига Котновска и един от най-търсените френски китаристи днес Еманюел Росфелдер. Тук следва да прибавим и атрактивния румънски ансамбъл “Violoncelissimo” с проекта From Baroque to Rock, Люксембургския ансамбъл “Ars Nova Lux“ с проекта Jazz Inspired и пианиста Вовка Ашкенази, наследник на знаменития Владимир Ашкенази, казват организаторите.

Фестивалът ще представи на фестивалната сцена в Русе и десетки любими български изпълнители, които са чест за всеки голям европейски музикален форум – такива като диригентите Емил Табаков, Павел Балев, Пламен Джуров и знаменитите български инструменталисти, представящи българската култура по света, като Светлин Русев, Минчо Минчев, Людмил Ангелов, Александър Хинчев, Лия Петрова, Мартин Цонев и световноизвестния български баритон Кирил Манолов.

Особено силна е селекцията на оркестровите програми с участието на елитни и водещи български оркестри като Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Русенския фестивален оркестър, Русенска филхармония, Ансамбъл „Софийски солисти“ и държавните оперни театри на Русе и Пловдив.

Смело може да се каже, че тази своеобразна панорама на българското изпълнителско изкуство, която предстоящото фестивално издание предлага, ни връща към онези години от неговата история, когато той е бил в действителност единствената престижна витрина на българското изпълнителско изкуство.  

Репертоарната листа на фестивала е доминирана от разнообразни и особено атрактивни програми, част от които са свързани с ключови за музиката годишнини като К. Джезуалдо, Й. Брамс, С. Рахманинов, С. Прокофиев, В. Лютославски, Д. Лигети, Л. Бърнстейн, Л. Николов и П. Хаджиев.

Програмата на фестивала предлага и богата съпътстваща програма – 2 художествени изложби, един аудиовизуален спектакъл, включване в изследователския проект на Българката фестивална асоциация „Дигитални перспективи на българските фестивали“, както и специалната програма „Мартенски музикални дни Джуниър“, която се опитваме да възстановим след известно прекъсване.

Основни медийни партньорина фестивала за 2023 г. ще са по традиция БТА, БНТ, БНР, Live7 TV, както и редица местни, регионални и национални електронни и печатни медии, осигуряващи многохилядна аудитория на фестивалните събития и широка публичност на всички наши партньори, спонсори и дарители.

Бюджетът за 62-то издание на фестивала е разработен на базата на договорените с участниците в програмата финансови условия, както и на основание на предвиденото външно финансиране от Министерството на културата, спонсори и дарители от Русе и страната.

Общата рамка на предложения бюджет по приходите за 2023 г. е  278 000 лв. Приходната част на бюджета предвижда размер на общинската субсидия от 145 000 лв., и размер на финансирането от други източници от 133 000 лв., оформящи дял от 48 % от общата приходна част на бюджета.

Разходната част е развита в рамките на планираните средства по приходите и достига сумата от 278 000 лв., като включва 237 288 лв. за осигуряване на най-тежкия дял от структурата на бюджета – разходите по фестивалната програма, хотелското настаняване и пътните разходи на артистите и съставите.

Общата стойност на разходната част на бюджета в частта за фестивалната програма е завишена с 24 818 лв. спрямо отчета за 2022 г., поради чувствително увеличения брой на планираните за 2023 година събития, ръст, който се компенсира изцяло от приходната част на фестивалния бюджет. Целта на това усилие е преди всичко възстановяване, макар и поетапно, на традиционния формат на фестивала от предковидния кризисен период, познат с богатата и разнообразна в жанрово и артистично отношение художествена програма. 

Организационно-техническите разходи, в т. ч. разходите за промотиране и реклама на фестивала, техническото обслужване на събитията, разходите за авторски права, осигуровки и др. е развита крайно икономично в рамките на 40 712 лв., като надвишава минимално отчета за 2022 г. с 3 182 лв.

В заключение следва да обобщим, че от гледна точка на сериозния мащаб на самата фестивална програма (общо 23 концерта и стотици гостуващи артисти и ансамбли) бюджетът е добре и реалистично балансиран както по отношение на приходната, така и по отношение на разходната си част, допълват организаторите.

 В случай, че икономическата ситуация в страната се влоши в края на тази или началото на следващата година, те си запазват правото да редуцират предложената програма, както и разчетите по нейното финансово осигуряване.

сн. Архив

Сподели: