административен съд русе

Дело срещу БНБ за голям влог в КТБ бе насочено от Русе във Велико Търново

А.Г.Д. предяви иск срещу БНБ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на БНБ, а именно: 1/ сумата 8 627.96 лв., представляваща обезщетение под формата на лихва за забавено плащане на сумата от 196 000 лв., представляваща гарантиран размер на вложенията му в ТБ “КТБ“ АД и 2/ сумата от 95 831,58 лв., представляваща разликата между размера на вложенията му в ТБ “КТБ“ АД и изплатеният му гарантиран депозит.

Отчитайки наведените фактически основания и формулиран петитум, съдът квалифицира спора като такъв с правно основание чл.203 и сл. АПК вр. с чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по реда на чл. 7 от закона. Според чл. 7 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Правилото на чл.7 от ЗОДОВ определя местната подсъдност като изборна, като изборът се прави от подателя на иска. Предвид съдържанието на исковата молба, в конкретния случай се претендират вреди от действия и бездействия на органите на БНБ, със седалище:гр.София, поради което мястото на увреждане е гр. София, където банката осъществява своята дейност. Ищецът не е предявил искът си по местоувреждането т.е. в първата алтернативна хипотеза на чл.7 от ЗОДОВ, а с оглед заглавната част на исковата молба е направил избора си по втория критерий, свързан с адреса му по смисъла на чл.89,ал.1 от ЗГР, като е предявил обективно кумулативно съединените искове пред настоящия съд като съда по постоянния му адрес в Бяла, обл.Русенска, посочен от самия него в исковата молба. От изисканата от НБД (Национална база данни) – „Население“ справка за настоящ адрес на ищеца е видно, че той е с настоящ адрес, различен от заявения постоянен. Същият е с настоящ адрес:***. Законовите критерии за определяне на местната подсъдност на исковете по чл.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 от АПК са посочени ясно и недвусмислено в нормата на чл. 7 ЗОДОВ. Според нея регистрираният настоящ адрес на ищеца /по смисъла на чл.94,ал.1 и ал.2 от ЗГР/, а не обикновеното местоживеене или постоянния адрес /по смисъла на чл.93 от ЗГР/, или др., е определящ за местната подсъдност. Настоящият адрес на ищеца не се намира в района на Административен съд – Русе, а в района на АС-Велико Търново. Затова Административен съд – Русе прекрати производството по адм. дело №474/2017 г. и изпрати делото по подсъдност на Административен съд – Велико Търново.

Сподели:

Още новини от деня