“Всички знаем кой е Борис Христов, но що се касае до мен, първият ми досег с него е още в студентските ми години, в първи курс на Националната музикална академия. Като млад певец, който все още не познава световните имена, целодневно слушах арии на Борис Христов. Той ми помогна за изграждането на моя музикален вкус спрямо басовите арии най-вече. С богатия си на обертонове глас, Борис Христов рисува с него.
Много звънък и красив, той звучи като орган. Толкова дълбоко се е вживявал в персонажите си, толкова дълбоко ги е изучавал, че пресъздава смисъла на всяка една дума и я извайва като скулптор. Това много ми помогна за моето развитие, защото аз също съм се стремил към този подход.
В стаята, в която живеех в София имах негови портрети по стените и специално си спомням за една негова рисунка на Борис Годунов. Много ме е вдъхновявал!
Той има специфична техника на пеене, но в бъдеще аз се отдалечих от нея, защото не исках да се превърна в имитатор. Когато вече ме приеха да уча и в Миланската скала, ми казаха, че много по славянски подгребвам думите. Тогава дори спрях да слушам други баси, за да намеря собствения си стил.
Любими образи, които Борис Христов изгражда на сцената, за мен са Филип ll в “Дон Карлос” и Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски.
Той е показал колко сериозно трябва да се отнасяме към това изкуство, с каква любов и взискателност. Пример за младите творци и идващите поколения”, сподели оперният артист Деян Вачков малко преди да излезе тази вечер, от 19.00 часа, на голямата сцена в Доходно здание с именитите си колеги в галаконцерта „БЪЛГАРСКИ БАСИ ЗА БОРИС ХРИСТОВ”.
