Ето какво сподели при гостуването си в Русе диригентът Бистра Диляноф по повод предстоящата през октомври премиера на операта “Полихедрон” от проф. Нева Кръстева:
Проектът „Полихедрон“ е съвместен между автора на текста Алекс Александров, който е мой дългогодишен приятел, поддръжник и колега и проф. Нева Кръстева, която е мой идол в музиката!
С нея се запознахме на семинар по музикотерапия и много дискутирахме за връзките между древните практики, старата и модерната музика… Аз самата съм композитор, представител съм на „Трета виенска школа“, и се занимавам с духовното измерение в композицията и музиката.
С Нева ни събра една синхроничност, по едно и също време, на едно и също място!
Всъщност съм дълбоко свързана с вашия град!
Русе е част от моята семейна история!
Моите прабаба и прадядо са основатели на първото земеделско училище у нас в „Образцов чифлик“!
Те са дошли от Петербург и тук се е родил моят дядо, който е бил поет и заедно с баба ми, която също е била поетеса, са издавали вестник „Село“…
До 2015 година водех оркестър, който се казваше „Австро – Български арт проект“, имахме доста изяви, записали сме пет компакт диска с антологии на „Трета виенска школа“.
Именно в Русе се състоя Международна конференция, част от Дунавската стратегия, в която България беше гост и тъй като Австрия е лидер в тази стратегия, нашият оркестър бе поканен да закрие събитието.
Тогава изпълнихме творби на австрийски композитори и „Кукерски танц“ на моя преподавател проф. Васил Казанджиев.
Концертът беше в Доходното здание, а контрабас и ударни инструменти поканихме от оркестъра на Русенската опера…
Сега се наслаждавам на процеса по създаването на проекта „Полихедрон“, където има много екзистенциализъм. Това е един проект, който е отворен, дори и в момента продължава да се сътворява и всеки един от участниците в него допринася много! И аз се наслаждавам изключително много на този процес на сътворение!
Много важен момент в творбата е онзи, в който детската душа се стреми да полети без да знае предизвикателствата на физическия и материалния свят, и от друга страна разумът в ролята на бащата, който подтиква душата да прави неща, които са извън нейните възможности!
Това е израз на своеволието на човека, който не се съобразява с Божествения порядък и което винаги е наказано по някакъв начин, за съжаление…
Ние всъщност сме призвани да живеем в синхроничност с Божественото и физическото си начало! Тогава творчеството носи радост!
Аз като диригент се чувствам координатор между всички участници в проекта „Полихедрон“, а това е и посланието от моя преподавател проф. Васил Казанджиев към мен!
