ДИТ – Русе санкционира „Сплендид“ АД

Районният съд в Русе потвърди наказателно постановление N918 – 001346/18.03.2019г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Русе, с което на „Сплендид”АД – гр. Русе на основание чл.414, ал.1 във вр. чл.142, ал.4 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.

П. В. А. била в трудови правоотношения с жалбоподателя и работела на длъжност „администратор хотел” в обект на въззивника – хотел „Сплендид”, намиращ се на ул.”Александровска”, №51 в гр.Русе. Там наказаното лице въвело сумирано изчисляване на работно време за служителите на рецепцията и на 21.12.2018г. утвърдил график, според който А.за периода 17.12.2018г.- 23.12.2018г. положила 63 часа труд. Впоследствие за декември 2018 г. на А. бил заплатен извънреден труд.

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.414, ал.1 във вр. чл.142, ал.4 от КТ, тъй като за периода 17.12.2018г,- 23.12.2018г. в гр. Русе, като работодател, наредил на работника си П.В.А.да положи повече от 56 часа- 63 часа труд за една работна седмица при сумирано изчисляване на работно време. Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение. Безспорно е установено по делото, че за процесната седмица положения и разпореден по график труд е бил 63 часа. Не е налице извънреден труд в случая, тъй като на първо място превишението на нормата на чл.142, ал.4 от КТ не е станало извънредно, поради причините по чл.144 от КТ, а е заложено предварително с утвърдения график за работното време. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая няма положен труд извън установения с графика, а имаме установен в работно време труд в повече от предвидения в закона. На следващо място не са спазени изискванията за извънреден труд по чл.144 от КТ, тъй като отсъствието на един от работниците на позицията на А. не е сред тях, няма и никакво разпореждане за полагане на извънреден труд, като тезата за такъв се появява едва в хода на съдебното производство по делото, който в цялото досъдебно производство е наричан от въвизника „допълнителни часове”. Недостига на работна ръка би могъл да се яви основание за промяна в графика по чл.9а, ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, но не и за превишение на допустимите стойности на часовете на работа. Разпоредбата на чл.9г от Наредбата повелява квалифицирането като извънреден труд на отработените часове от работника, които са повече от часовете, определени съгласно чл. 96, т.е. тук отново се затвърждава анализираното по- горе правило, че извънредният труд не е утвърдения, установен като регулярна продължителност на работа труд. Липсват основания за приложение на текста на чл. 415в от КТ, тъй като предвид характера на извършеното нарушение, същото няма как да бъде отстранено веднага след установяването му /трудът в повече от нормативно установената продължителност вече е положен/, от което следва, че за работника са произтекли вредни последици. Установената максимална продължителност на работното време е предназначена да се осигури време за почивка с цел запазване на работоспособността на работниците и служителите. Ето защо увеличаването на установената продължителност на работа винаги води до неблагоприятни последици за съответното лице, което изключва приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Случая не е маловажен, тъй като обществената опасност на деянието по нищо не се отличава от тази на обикновените случаи на това нарушение. Напротив, налице е и нерегистрирано от наказващия орган нарушение на чл.153 от КТ, като работничката е била лишена и от почивка след седем отработени дни и работила без прекъсване 11 дни. Това сочи допълнително на негативното отношение на наказаното лице към наетите от него и съответно установява практика в работата му. Законодателят след проучвания, здравни и икономически, е достигнал до извод за предел на работното време, който не може да се нарушава, което е силно неглижирано от въззивника. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано и е ориентирано към минимума му.

Сподели:

Още новини от деня