Богоявление

Днес е Богоявление, в православните църкви се осветява вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех

БогоявлениеПразникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. Според Евангелието Христос приема кръщение на около тридесет години. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „този е моят възлюбен син, в когото е моето благовещение“. Оттук и названието на празника Богоявление, т. е посочване на идващия месия. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на „смъртта“ и „възкресението“ на човека у него: умира земния човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (ІІІ в.). В ІV в. празникът се пренася на Запад.

В навечерието на Богоявление в православните църкви се осветява вода, с която църковните служители в продължение на три дни ръсят богомолците за здраве и успех. На самия празник свещените втори път осветяват вода, която се пази в църквата през цялата година за освещаване на храмове, икони и каещи се. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата ще бъде здрав и щастлив. С китка босилек, топван в светената вода, свещеникът напръсква хора, домове и животни, а от светената вода всички трябва да пийнат по-малко. Ако хвърленият кръст или китката босилек замръзнат, се вярва, че за всички годината ще бъде здрава и плодовита. С освещаването на водата на Йордановден се слага край на ограничените от Рождество до Богоявление 12 „мръсни дни“. Йордановден е началото на периода (до Сирни заговезни), когато могат да се избират булки и да се вдигат сватби.

Според народния обичай в навечерието на празника се приготвя третата, последна кадена вечерна трапеза. Храните за нея са задължително постни, а свещта, горяла по време на каденето се запазва за предпазване от гръм. Орехите от втората кадена вечеря (Васильовден) се разчупват тази вечер и по целостта на ядките се гадае за продължителността на живота. Съществува вярването, че в тази нощ небето „се отваря“ и каквото се пожелае, ще се сбъдне.

Именници: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Текст и снимка – РБ „Любен Каравелов“ Русе

Сподели:

Още новини от деня