Днес почитаме Св. мъченик Трифон (Трифоновден)

Днес е Трифон Зарезан

14 февруари е неподвижен църковен празник. Св. Трифон живял през ІІІ в. Едва седемнадесет годишен той излекува дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но наследникът на Гордиан Декий Траян се оказва непримирим враг на християнското учение. Изправен пред съд, Трифон не пожелава да се отрече от вярата си и загива мъченически.

Според легендите, Трифон си отрязва носа, защото се присмял на сестра си Богородица, когато на 40-тия ден от раждането тя отива на църква, а той, развеселен от изпитото вино, тръгва към лозята, за да ги зарязва. Иконният образ на светеца го изобразява най-често с косер в ръка.

Според народната традиция Трифон е покровител на лозята. Този ден се нарича още Трифон зарезан, Зарезановден, Трифун чипия, Трифон Зарезой, Триун пияница.

Сутрин рано стопанската опича обредния хляб, сварява кокошка, налива бъклица вино. Всичко това заедно с шише светена вода се слага в нова вълнена торба. Премахнал торбата, стопанинът тръгва на лозе. Там се изпълнява основният обред – зарязването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки, полива отрязаното място и благославя: „Колкото капки, толкова кола грозде“. Слез зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята.

Именници: Трифон, Трифонка

Обредна трапеза: вино, варена кокошка, омлет, прясна пита, тутманик

Легендата за виното, разказва, че когато пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, хан Крум започнал да ги разпитва кое е довело до унищожение такава силна държава. Много причини били посочени, сред които и кражбата, лъжата и пиянството. Това накарало Крум да предприеме мерки срещу тях. Строгият закон бил въведен веднага. Изкоренени били и всички лозя. Всеки, у когото откривали от забранената течност (виното), бил набиван на кол. Но смелостта на един млад мъж накарала хана да отмени тежката си дума.

Бедната вдовица Илая била принудена да отглежда първородния си син в голяма бедност. Лозата, която растяла в двора и, давала ценен плод. Според ханската заповед тя трябвало да я изкорени. Жената решила, че след като така и така ще загуби растението, поне да запази последните му плодове. Обрала гроздето и го скрила в една делва до огнището, всеки ден давала от плода на детето си. Минали много дни и един ден Илая с изненада установила, че тя е направила вино, без да иска. Жесток студ, глад и мор мъчили хората следващата зима. Но вдовицата не се бояла от студа, защото всеки ден момчето и си пийвало от чудодейния елексир.

Хан Крум имал лъвове, които всяка вечер пускал да се разхождат свободно из улиците на столицата. Но една сутрин едно от животните било намерено мъртво. Хората изтръпнали от страх от предстоящия хански гняв. Крум обещал, че който отиде при хана и си признае за стореното, ще получи голямо възнаграждение. Заедно с това трябвало да успее и да отскубне косъм от брадата на хана. Полакомени от бъдещото възнаграждение, десетина юнаци се престрашили да отидат в двореца, но отнасяли по 50 тояги за лъжата си.

За голяма изненада на всички присъстващи, синът на Илая успял да отскубне косъма от посивялата брада на хана. Момчето разказало как е отгледано, благодарение на какво е възмъжал и кое му е дало тази изключителна сила. Накрая ханът го попитал за името му, което било Мавруд. Крум наредил: „Щом тази лозница ти е дала такава смелост, от днес нататък от нея ще се разсаждат новите лозя на държавата. И гроздето, и виното от него ще се наричат Мавруд, за да се помни твоята храброст. Такива юнаци са нужни на българската войска. Казах“.

Сподели:

Още новини от деня