Достойна русенка, прославила града ни, чества своята 90-а годишнина

Достойна русенка, прославила града ни, чества своята 90-а годишнина

Време за прочитане: 3 мин.

Имаме удоволствието да ви запознаем с биографията на една достойна русенка прославила ни в Европа и Съединените американски щати.

Роза Грегори е родена на 15 юли 1931 година в гр. Русе в семейството на чиновник в железниците и майка, домакиня със завидни умения, от която Роза наследява усета към красивото и винаги търси съвършенството.

След като се дипломира в девическата гимназия Баба Тонка през 1949 година, се явява на изпитите в Театралното училище в София, но остава в резервите. Имало практика, ръководители на театрално естрадни групи да подбират кадри за своите трупи по време на изпитите и така Роза попада в полезрението на известния режисьор Васил Гендов и съпругата му Жана Гендова, които по това време тръгват на турне с камерния оркестър на Радио София и Гюрга Пинджурова и я канят за конферансие. Това се оказва голяма школа за нея. По късно започват да и поверяват роли в едноактни политически пиеси, много популярни по онова време. Така започва кариерата си като артист. След първото и голямо турне с Гендов, талантливата русенка е забелязана и от ръководителя на друга естрадна група- Пейо Бодаков. Беше голям цигулар и толкова галантен, споделя Роза. Пейо, който е 12 години по възрастен от нея става първият и съпруг. Така, невероятният живот на русенското момиче поема окончателно по пътя на музикално-забавния жанр. „Не съм била голяма звезда, не съм била най, най, най, но съм работила с големи имена, общувала съм с тях. Ръкувала съм се със София Лорен в нейната вила на Адриатика, като пеех в Дубровник. Уважаваха ме и ме ценяха. И макар да не съм бил от най-големите и най-известните, третираха ме като звезда“.Първото и излизане в чужбина е с официално турне в Югославия през 1962 година. Тя вече е истинска оперетна артистка, взимала е частни уроци по пеене, по балет. Дългото концертно пътуване става конкретен повод за раздялата и с Пейо Бодаков, който макар и прекрасен музикант и човек , е жертва на алкохола. Роза остава да работи в Югославия и се омъжва за Драган, администратор в телевизията на Скопие. Въпреки че много се обичат, майка му е против брака и така постепенно започва да се чувства дискомфортно в Скопие. През 1974 година заминава за САЩ на турне, но остава в Ню Йорк. Когато установява, че визата и изтича и трябва да напусне страната, от сценичната агенция я съветват да се омъжи за да остане. И съдбата отново е благосклонна. Една вечер след изпълнението и, в което я обявяват като Роза Аранджелович, българка, идва млад мъж и пита, дали е истинска българка. Това е Майк-финансист в автомобилна компания. След шоуто Майк кани Роза на ресторант и и предлага брак. Оказва се, че е потомък на български преселници от предишната емигрантска вълна. „Вие имате нужда, аз ви харесвам, да сключим брак и ако докато вземете паспорт, не се влюбите в мен, ще се разделим“. Така започва третият роман на Роза с доста по младия от нея Майкъл. Двамата живеят заедно, а когато Роза решава да отиде в Чикаго, тъй като там живеят повече европейци и нейното амплоа на певица на европейски шлагери ще бъде по-търсено. Покорих Чикаго и имах моята публика, която пълнеше вариете Miomirs Serbian Club „Майомир“ го наричаха по американски и идваше специално заради мен. Обикновено в такива вариетета артистът остава докато публиката идва заради него, обикновено е съвсем за кратко. Роза, обаче остава в Майомир цели 16 години, като всяка вечер е и в двете програми на шоуто. Сред почитателите и е и българският милионер Шефкет Чападжиев, който и става истински приятел. Жена му, която е скулптор, и подарява три пластики на коне. Сред почитателите и били и много евреи с български корени, а когато при тях идвали приятели и бизнес партньори от Израел, задължително ги водели пак при Миомир, за да послушат Роза. Тези песни разчувствали и наследника на сръбския крал, който като идвал в САЩ, отивал да чуе как Роза пее „Тамо далеко, тамо е любов моя Сърбия. Така, заедно с един певец руски евреин Исак Рубинчик, Роза Грегори остава до затварянето на клуба.След като приключва с активната си артистична кариера, тя насочва енергията си към обществена работа. Става душата на българската общност и българската енория в Чикаго, приема градежа на българския храм като своя кауза. Създава църковен хор, в който самата тя пее. Днес изящно пано от кован метал с ликовете на Света София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов посреща посетителите в храма. Паното е дарение от Роза Грегори.Когато през 2011 година Роза обявила, че се прибира в родината, получава трогателно писмо от митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф.

„Дълги години Чикаго беше вашият втори Русе. Благодарим ви за извънредно голямата подкрепа! Бог да ви пази и да ви благослови! На изпроводяк българката получава и свиден подарък Икона на св. София и трите и дъщери. След месец предстои голям празник – юбилей- 90 годишнина на Роза Грегори, който е чакан с голямо вълнение и специална подготовка за приятно прекарване на нейните близки хора и приятели.

„Наистина имах много богат на преживявания , на срещи и впечатления живот“, казва русенката. Днес тя отново отваря артистичната си душа, за да помогне с дарба и всеотдайност – дарила е на операта и театъра своите красиви сценични костюми и бижута.

Сподели:

Още новини от деня