Доц. д-р Огнян Шербанов от „Медика“: Световният ден на артериалната хипертония не е ден за празнуване, а за равносметка

Доц. д-р Огнян Шербанов от „Медика“: Световният ден на артериалната хипертония не е ден за празнуване, а за равносметка

На 17-ти май официално се отбелязва Световния ден за борба с артериалната хипертония. Това е заболяване, което заслужава вниманието на цялата световна здравна общественост. „Обикновеният човек трябва да е добре запознат с тази болест и най-вече с последствията от подценяването и ненавременното ѝ, а често и неправилно лечение. Световният ден на артериалната хипертония не е ден за празнуване, а за равносметка.“ –заявява доц. д-р Огнян Шербанов, д.м. – кардиолог в УМБАЛ „Медика Русе“. Опитният лекар споделя още:

Артериалната хипертония е хронично здравословно състояние, при което налягането в артериите (АН) е повишено ≥140/90ммЖ, като отклоненията се установяват при най-малко две последователни посещения при лекар. Това е заболяване, което засяга според различни данни между 35 и 45% от населението над 18 годишна възраст, като достига повече от 60% при хората на възраст над 60 години. По последни данни за СЗО (преди появата на така актуалната сега болест COVID-19), България е на първо място в целия свят по годишна смъртност в мирно време – 15,433 на 1000 души население. Реалността в гр. Русе е не по-различна – данните за 2018 г. сочат смъртност от 17,441 на 1000 души, като водеща причина остава сърдечно-съдовата смъртност, често пряко свързана с АХ.

В рисковите групи попадат хората с фамилна обремененост (особено, когато и двамата родители са хипертоници), злоупотребяващите с алкохол и солени храни, пушачите, тези с различна степен на затлъстяване, обездвижване, стрес и възрастните хора. Тъй като почти не остават хора без риск от заболяването е нужно рутинно измерване на АН – при всяко посещение при лекар (независимо от повода), в дома или на работното място. Факт е, че близо 1/5 от хипертониците остават неоткрити, а около 40% от тези с известна АХ, са нелекувани или неоптимално лекувани (що се касае до качество и продължителност на лечението).

Доц д-р Шербанов, категорично призовава хората, установили отклонения от нормата за АН да потърсят лекарска помощ и да не прибягват до самолечение. Той посочва, че задачата на лекаря е да установи, дали не се касае т.нар. вторична АХ (до 10% от хипертониците), която е израз на друго съпътстващо заболяване и налага специфично лечение. Твърде възможно е стойностите на АН, измервани при лекар и в дома коренно да се различават, т.е. да се касае за синдром на бялата престилка (повишено АН при лекар, при нормално АН в дома) или за обратния вариант – маскирана хипертония. Ето защо лечението е строго индивидуално. Същевременно добрият контрол на заболяването значително понижава риска при пациентите.

Дори и понижаване на АН само с 10ммЖ, намалява общата смъртност при хипертониците с цели 13% според обобщени данни на много клинични проучвания. Това звучи окуражаващо и е красноречиво доказателство за нуждата от навременно, компетентно и продължително лечение, за да се пречупи тази плашеща тенденция за смъртността в България и света от сърдечно-съдови заболявания. Нужни са подкрепа и разбиране на проблема, както от пациенти и лекари, така и от много обществени организации, защото доброто здраве на населението е всеобщ дълг и има силни не само лични, но и социални измерения.

Сподели:

Още новини от деня