Духовни първенци на нацията

Духовни първенци на нацията

Време за прочитане: 8 мин.

Личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов

Силва Василева

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

Създадена през 1888 година от членове на просветно дружество „Дунав“, основаването на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе е логически завършек на общонационалното възраждане, част от духовния възход и легитимирането ни пред света след Освобождението през 1878 г. Духовно и културно средище, това, което я прави различна от всички други духовни културни институции, са нейните колекции. Истински стожери на времето те оформят неповторимия облик на русенската културна институция, като част от това богато културно наследство е личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов.

Частично предоставена през 1973 година по повод 95-годишнината на учения и допълнена през 2016 година с дарение на негови родственици, днес сбирката респектира изследователите с разнообразието от автори, проблеми и теми, свързани с възхода на националната ни културна и литературна мисъл. Богатата съкровищница пази множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя, и свързани с български и чужди творци. С много отдаденост, последователност и ентусиазъм академик Михаил Арнаудов работи в областта на Българското възраждане. В предмет на своите научни интереси той превръща делото на редица крупни възрожденски дейци, събира многоброен и разностранен фактически материал, анализира и обобщава, спомагайки в много голяма степен за изясняване на сложната картина на нашето културно и политическо възраждане. Издава над 50 монографии за Неофит Бозвели, Васил Априлов, Братя Миладинови, Георги Раковски, Любен Каравелов, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и други. Освен тях академик Михаил Арнаудов посвещава на Българското възраждане и редица по-малки студии, а също така и статии и научни съобщения.

Преди години проф. Елена Георгиева нарича личната библиотека на акад. Арнаудов библиотека – личност. Колекцията носи множество препратки както към дейността на учения – както към неговите идеи, търсения и стремежи, така и към своеобразния пантеон от образи, „родени“ в резултат на неговите изследвания и научни разработки. Богатата съкровищница пази множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя, и свързани с български и чужди творци. Почти няма писател или общественик от началото на 20. век, та чак до последните дни на Михаил Арнаудов през 1978 г., който да не е подарил екземпляр от своя книга на академика. Сред тях се отличават имената на патриарха на българската литература Иван Вазов, брат му Борис Вазов, Пенчо Славейков, Пейо К. Яворов, Елин Пелин, Гео Милев, Стилиян Чилингиров, Дора Габе, Атанас Далчев, Магда Петканова, Константин Петканов, Добри Немиров, Радой Ралин и мн. др. Изключително богат е и тематичният обхват на колекцията. История, политика, литературознание, етнология, религия, философия са само част от областите, в които акад. Арнаудов последователно и задълбочено е събирал през годините публикации на наши и чужди автори. В колекцията се пазят над 600 биографии на личности от различни епохи и страни, повече от 300 са критичните студии и мемоарите. Удивителна е последователността, с която ученият е събирал и изследвал даден автор или тема. В рамките екип от библиотеката изследване върху съхраняваното от и за Любен Каравелов в колекцията установихме, че само за написването на монографията за видния копривщенец акад. Арнаудов е изследвал над 50 издания, по страниците на които може да се проследи работата на учения с текста, разчитането на факти, корекциите, които е правел върху собствените си трудове.

Цялата колекция наброява над 8 000 библиотечни документа. В нея са запазени и повече от 20 ръкописа и ръкописни бележки, сред които „Отговори на въпроси от интервю по случай 100 години от създаване на Русенския революционен комитет“, „Неизвестни стихотворения на Иван Вазов“, „Старобългарски език и Новобългарски език“ и др. Всички те са написани с характерния ситен калиграфски, но трудно разчитан от съвременниците, почерк на академика. Особено място сред тях заемат два изключително ценни ръкописа – с биографиите на Софроний Врачански и на Любен Каравелов.Ръкописът „Софроний Врачански“ е написан на отделни листи с размер 28 х 13 см. На лицевата страна е написано: „Ръкопис на Софроний Врачански“, а на задната – „Ръкопис на моя Софроний Врачански“. В десния горен ъгъл на началната страница Арнаудов е посочил началната дата на своя труд – 31.VІІІ.42. Върху написания от автора текст личат направени от него множество редакции, бележки, корекции, допълнения, стилистични и фактологични изменения на първоначалния вариант. Авторът работи върху текста директно, като номерираните от него страници са изпъстрени с множество хоризонтални и вертикални зачерквания. Например на с. 48 заглавието на VI глава „Разни други писмени трудове“ е зачеркнато и заменено със „Защита на новата просвета“. Има малки листи с допълнителни авторски бележки, които видно Арнаудов е добавил при редакциите, поради липса на място, с указания към коя страница се отнасят.

Второто издание на Арнаудовия труд за Софроний Врачански е от 1947 година. В колекцията са запазени 7 екземпляра. В тях са запазени множество ръкописни бележки, допълнително добавени листа с уточняваща информация. Така напр. на гърба на корицата на единия екземпляр има залепени три допълнителни листа. Първият от тях ни насочва към изследването на Васил Киселков „Спомоществователите на Софроний Врачански“, публикувано през 1960 г. в сборника „Изследвания в чест на Марин Дринов“ – т.е. 13 години след отпечатването на второто издание. Това показва, че академикът продължава да работи по темата години след това. Освен стилистичните бележки ученият продължава да добавя и източници към книгописа в края на изданието, като последният е на Ст. Ангелов „Софроний Врачански и новите възрожденци“, публикувано в сборник „Научни трудове в чест на академик Михаил Арнаудов“ през 1970 година. Бележката съдържа освен библиографските данни на източника и кратка анотация на съдържанието. Това е само поредното доказателство за духа на Академика, който на 92 години е продължавал да изследва, да работи, да се изгражда.

Особено интересно е оформен ръкописът „Любен Каравелов: Живот, дело, епоха“, създаден през периода 1950 – 1952 година. За своя труд акад. Арнаудов е използвал изключително фина хартия с размери 35 х 32 см, като всеки лист е прегънат на две тесни ленти. Този начин на „форматиране“ на листите е характерен за стенографията и щади ръката при дълго писане. На фона на това, че трудът е изключително обемен, специфичното оформление на страниците е логичен избор за писане от страна на учения. Текстовете са систематизирани в 7 свитъка. На всеки от тях Арнаудов е отбелязал броя на страниците (съответно 32, 63, 21, 91, 61, 36, 81). На първия лист академикът датира работата по книгата: „Начало 5.ХІ.1950. Ревизия и добавки 25.ІV.1952 и 2.ІХ.1952. Край на ръкописа гл. І – ХVІ – 14.ХІ.52“. По цензурни причини обемната монография на видния възрожденец е отпечатана едва през 1964 г. Но до финализирането на този колосален труд изминават десетилетия, изпълнени със задълбочени и последователни изследвания, доказателства за които са запазените в личната библиотека на академика творби, препращащи ни към изследователския му интерес. По цензурни причини и конюнктурни съображения обемната монография „Любен Каравелов: Живот, дело, епоха“е отпечатана едва през 1964 г. от Института за литература при БАН. [1] Но до финализирането на този колосален труд изминават десетилетия, изпълнени със задълбочени и последователни изследвания, доказателства за които са запазените в личната библиотека на академика творби, препращащи ни към изследователския му интерес към Любен Каравелов.

В предговора към първото изданието ученият споделя следното: „Книгата ми е замислена като завършек на редицата големи монографии, които съм посветил на някои от героите на Българското възраждане.“ Запазеният в колекцията екземпляр е с подписа на Арнаудов на заглавната страница и уточняващи коментари. Второто издание на книгата от 1972 г. постъпи в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ с последното дарение от Искра и Олга Арнаудови през 2016 година.

Днес и двата ръкописа се съхраняват в специална капсула, като достъпът до нея е ограничен.

Дългогодишната изследователска дейност на академик Арнаудов е „запечатана“ върху страници на книги, периодични издания, отпечатъци и тематично събирани изрезки от български и чужди издания. Притежание на акад. Арнаудов са били и „Сѫчинения на Любен Каравелов“, 1886 – 1888. Томовете излизат под редакцията на Захарий Стоянов и са отпечатани в печатницата на „сѫпругата“ на Каравелов – Наталия. Върху заглавната страница на т. 8 „Повести и разкази“ е запазен кръгъл печат с надпис „Книжарница. Книговѣзница. А. М. Пиперовъ. Руссе.“, който ни подсказва за вероятния източник на придобиване на книгата.

Изключително интересни в запазения екземпляр са първите 21 страници, в които акад. Арнаудов старателно е коригирал настъпилите след Освобождението правописни промени, тъй като Захарий Стоянов е запазил оригиналния Каравелов правопис. Страниците изобилстват с подчертавания и бележки в полетата, превод на чуждици и остарели думи и корекции в контекста на съвременния правопис. Арнаудов е правел поправките първоначално с молив, а по-късно с писалка. Ученият е давал съвременния вариант на думата или свой превод над съответния израз, а в долния край на всяка страница под черта с пореден номер са отбелязани изразите в оригиналния си вид. Ето един пример – на стр. 3 със зелен молив Арнаудов е задраскал думата „подвѫргаватъ“ и израза „слѣдующиятъ рецептъ“, като над тях написва съответно: „подхвърлятъ“ и „следната рецепта“. Още по-точен е академикът в следващите страници, където освен промените на „доволно“ в „често“ и на „замѣчателна“ в „забележителна“, критикът пояснява произхода на съответната дума – русизъм, турцизъм, остаряла и т.н.

Голяма част от изданията в колекцията са подарявани от самите автори, доказателство за което са запазените автографи и дарствени слова. Този своеобразен архив разкрива научните интереси на Арнаудов и има важно научноизследователско значение за българската история и култура. Трудно мога да преценя кои са най-ценните експонати. Колекцията събира и сплита в едно късчета на литературната ни памет и в това е нейната безценност. Но лично за мен като емоцията най-затрогващи са посланията на неговите ученици и последователи. На заглавната страница на своето изследване „Любен Каравелов. Литературни позиции“ Цвета Унджиева е написала „На проф. М. Арнаудов с дълбоко уважение. 14.VI.1968 г.“ С признателност е изпълнено и посвещението на Иван Попиванов в книгата му „Любен Каравелов“, където четем: „На акад. Михаил Арнаудов с голямо уважение към крупното му научно и творческо дело и към изследванията му за Л. Каравелов“. Подпис. 11.VIII.75 г.“

Днес, след толкова години работа в библиотеки от различен мащаб, помещението, в което се съхранява личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов е мястото, където влизам с преклонение и смирение. Но и с ясното съзнание за отговорността, която имаме за да се запази това богатство за поколенията. Именно тази отговорност ни е водила през годините, така че непрестанно да подобряваме условията, в които документите се съхраняват – влажност, температура, достъпност. През 2016 година върху колекцията, в това число писалището, стола и мастилницата на академик Арнаудов, беше приложен методът „Аноксия“. Технологията представлява нетоксична дезинфекция, посредством поставяне на обектите в контролирана безкислородна среда и внедрен контрол на нашествия от насекоми, и е напълно безопасна за книжовното културно наследство, за хората и околната среда.

С многобройните си изследвания в областта на Българското възраждане академик Михаил Арнаудов успява да осъществи една благородна амбиция – да сътвори научна епопея на „Незабравимите”, както сам казва – на ония, които са били духовни водачи на своя народ в една от най-трудните и най-величествени епохи от нашата история. Да съхраняваш колекция на личност, проучила духовния живот на българите през цяла една епоха и сама изпълнила с присъствието си повече от век, е привилегия и отговорност и задължение, с които екипът на русенската регионална библиотека последователно, целенасочено и трайно е ангажиран.

А това, с което нашата библиотека допринася за разширяване на достъпа до това книжовно културно-историческо наследство, е възможността всички ръкописи да са достъпни и да бъдат ползвани от всяка точка на света през каталога на библиотеката.

Днес повече от всякога трябва да си възвърнем способността да чуваме гласовете на духовните първенци на нацията ни. Гласът на Михаил Арнаудов е един от тях. Словото на пламенния родолюбец днес ни говори спокойно и ненатрапчиво, като сочат пътеките и Пътя към самите нас, с вяра в предопределението на българския народ и в щастливата звезда на България!

Нека да се вслушаме в мъдрия глас на акад. Михаил Арнаудов – българин, русенец, европеец:

1. Бонева, Вера. Арнаудовият Каравелов. – LiterNet. – Достъпно https://liternet.bg/publish8/vboneva/arnaudoviiat.htm. – Видяно 19.08.2019

2. Георгиева, Елена. Личната библиотека на академик Михаил Арнаудов – принос към националното книжовно наследство. // Везни, г. ХІІ, 2002, № 8-9, с. 37-58

3. Георгиева, Елена. Личната библиотека на академик Михаил Арнаудов – един бисер във фонда на РБ „Л. Каравелов“ – Русе // BIBLION : Регионален информационен бюлетин, 2008, № 2, с. 10-12

4. Георгиева, Елена и др. Личната библиотека на академик Михаил Арнаудов, притежание на Регионална библиотека „Л. Каравелов“ – Русе – част от националното книжовно богатство.- В: Алманах за историята на Русе : Т. 2. – Русе : Държ. Архив, 1997, с. 441-446

5. Енциклопедия на българската възрожденска литература. Отг. ред. Ив. Радев. – Велико Търново : Абагар, 1996. – 840 с.

6. Каравелов, Любен. Войвода ; Дончо. – София : Бълг. писател, 1961. – 112 с. – (Библиотека за ученика)

7. Клинчаров, Иван Г. Любен Каравелов : Биография. – София : Придворна печ., 1925. – 276 с.

8. Любен Каравелов. Сборник по случай 150 г. от рождението му. – София : БАН, 1990. – 350 с.

Сподели:

Още новини от деня