Държавна опера - Русе представя премиерата на "Рицарски поход"

Държавна опера – Русе представя премиерата на „Рицарски поход“

На 12 юни, неделя, на Голямата сцена в Доходното здание предстои премиерата на детската опера “Рицарски поход” на американския композитор Карл Волрат, която се поставя за първи път не само в България, но и в Европа!

Диригент – Димитър Косев

Режисьор – Пламен Бейков

Художник (сценография и костюми) – Еслица Попова

Хормайстор – Свилен Димитров

Хореография – Весела Василева

Корепетитор – Божена Петрова

Действащи лица и изпълнители

Никълъс – юноша-рицар – Мартин Цанев

Бащата – баща на Никълъс, баритон – Добромир Момеков

Свещеникът, тенор – Борис Луков

Първи приятел на Никълъс / Първи рицар / хор – Никола Желязков (РДО)

Втори приятел на Никълъс / Втори рицар / хор –  Камелия Куловска (РДО)

Трети приятел на Никълъс / Трети рицар / хор – Ясен Митев(РДО)

Четвърти рицар / хор –  Гергана Маркова (ДО-Русе)

Пети рицар (малко момиченце) – Изабел Саркисян (РДО)

Шести рицар / хор – Анна Друмева (РДО)

Седми рицар / хор – Рая Карталийска (РДО)

Осми рицар / хор –  Михаил Петров (РДО)

Девети рицар / хор –  Димитър Върбанов (РДО)

Трима нападатели-разбойници, без пеене – Артисти от Балета на Държавна опера-Русе

Хор и солисти на Русенската детска опера (30)

Попълнение от Хора на Русенската опера (4):

Искрена Павлова – сопран

Преслава Великова – сопран  

Борил Димитров – баритон

Стилян Цветков – баритон

Синопсис

Пролог

Края на нощта. Всеки момент ще настъпи утрото на деня на Възкресение. Никълъс – малкото овчарче изпраща нощта с мелодията на своята овчарска свирка. Стадото от кротки овчици се e скупчило в утринния хлад и спи. Умората надвива над Никълъс и той отпуска ръце и се унася в дрямка. Внезапна силна светлина се спуска върху него и го разбужда. Той е убеден, че сам Иисус му се явява и му заповядва да тръгне към свещения град Иерусалим в кръстоносен поход, за да го освободи от властта на неверниците.

Първо действие

Никълъс тича към града. Скоро той е на площада пред катедралата, където баща му е заспал. Превъзбуден и развълнуван от божественото видение, Никълъс го разбужда и развълнувано му разказва за своето видение. Бащата не вярва – това съвсем не е първият случай, когато синът му споделя за такова видение. Той не вярва, че на бедни хора като тях, ще се спусне Божията милост. Той  винаги се е стремил да спечели пари, но винаги хората са го смятали за измамник, затова и смята, че това е бил един от сънищата на Никълъс, които той приема за божествени откровения, но това са просто обикновени сънища. Бащата предупреждава, че рицарски поход е невъзможен – няма как да се премине през морето, а там плават и много опасни пиратски кораби.  

Започва тържествената великденска литургия. Приятелите на Никълъс идват, за да отидат заедно в църквата. Никълъс споделя с въодушевление историята за своето видение. Децата са силно впечатлени – те вярват, че техният приятел наистина е имал невероятно общение с Бога. Мълвата за видението на Никълъс и за божествената заповед за освобождаване на Светите земи бързо се разнася сред децата. Скоро огромна тълпа деца се събира пред църквата и всички те са готови да тръгнат на кръстоносен поход. Никълъс е този, който е достоен да ги поведе.

Когато вижда тълпата от деца, която е на ръба на религиозния екстаз, бащата на Никълъс отново е завладян от мисълта за корабите на пиратите-търговци на роби. и Мечтите за богатство разпалват фантазията му. Дали не би могъл той да съпроводи рицарския поход на децата, да се споразумее с търговците на роби от пиратските кораби и да успее да ги продаде  в робство?… Така той ще направи дори най-доброто за тях – макар и продадени в робство, те все пак ще бъдат облечени и нахранени, а той ще има достатъчно злато и сребро, за да промени живота си и бъдещето на себе си и на своя син.

Празничната литургия е свършила. Обкръжен от разлудувалите се деца, пред храма излиза свещеникът. Той е изумен от идеята децата да предприемат кръстоносен поход и е убеден, че това е дяволско изкушение. Свещеникът се опитва да убеди бащата на Никълъс да възпре своя син от осъществяването на тази безразсъдна идея. Бащата обвинява свещеникът, че вярата му е слаба и докато той говори, децата вече категорично действат. Да, те ще тръгнат на кръстоносен поход и бащата ще ги съпроводи. Свещеникът предусеща коварните планове на бащата, но не може нищо да направи. Екзалтираната тълпа от деца се появява, предвождана от Никълъс. Той иска благословията от свещеника, но той отказва. Тогава бащата взима кръста от гърдите на свещеника и дава вместо него благословията на малките кръстоносци.

Второ действие

Първа картина

Някъде високо в планинските дебри на Алпите.

Децата са измъчени и изморени. Те са непрестанно нападани от разбойници, които ги отвличат. Премръзнали и изтощени от глад, децата са на ръба на отчаянието. Единствената им опора остава вярата в Бога и упованието, че неведомата Му сила ще им помогне да оцелеят и да стигнат до бреговете на морето. Внезапен писък разцепва ледения въздух – отново има нападение от разбойниците, които непрестанно дебнат децата. Този път, в опит да ги спре да отвлекат невръстната му сестра, един от младите рицари е посечен от мечовете на разбойниците. Децата са стъписани. Появява се бащата, който им заповядва да скрият безжизненото тяло на техния приятел. Останал сам, бащата се утешава, че колкото и от децата да умрат от глад или да бъдат отвлечени от разбойниците, все ще останат достатъчно, за да стигнат до морето, където той ще успее да ги продаде в робство на корабите на търговците на роби. Потънал в мрачни мисли и на дъното на своето отчаяние, се появява Никълъс. Бащата се опитва да повдигне духа му, като напомня за видението, което преди време постави началото на рицарския поход. Никълъс се утешава с молитва – няма връщане назад, походът продължава!

Втора картина

На брега на морето. Малките рицари са стъписани от неговата безкрайност. Те започват отчаяно да се молят то да разтвори водите си, за да могат те да преминат към Светите земи. Но колкото и горещи и проникновени да са молитвите им, морето стои непроменено. Сред рицарите се чуват и гласове на недоволство. С разпалващ се гняв децата посрещат своя предводител Никълъс. Недоумението им е голямо когато той обявява, че чудото вече се е случило и че те са под закрилата на Божията помощ – на хоризонта се виждат силуетите на кораби. Никълъс обявява, че това са корабите на търговците, които ще закарат кръстоносците до бреговете са Светите земи. Бащата идва при обнадеждената тълпа от деца и потвърждава, че търговците на добра воля, ще превозят малките кръстоносци. Когато за минута Никълъс и баща му остават сами, той разкрива на сина си страшната истина – всички кръстоносци са продадени в робство за злато и сребро. Никълъс не може да повярва какво е сторил неговия баща. Оправданията, че това той е направил за тяхно добро – за да имат подслон, храна и да бъдат облечени, вече не струват нищо. Никълъс заявява, че ще последва приятелите си. Корабите вече са приближили, трима търговци донасят златото и среброто, а малките кръстоносци вече се качват на лодките, които ще ги откарат към корабите. Бащата отчаяно търси сина си.  Останал сам на пустия бряг, сред купчина пари, той е раскъсван между въодушевлението на алчността да има толкова пари и внезапната загуба на сина си. Кръстоносният поход е завършил.

Карл Волрат е роден в Ню Йорк през 1931 в семейство с германски родители. Завършва гимназия Нютън, а бакалавърската си степен получава в университета Stetson. Магистърска степен защитава в Колумбийския университет, а докторската си дисертация – в Държавния университет във Флорида. Карл Волрат завършва композиция при Ернст фон Донани Карлайл Флойд и Джон Бода. Постъпва във военния оркестър на Уест Пойнт, Ню Йорк през 1953, където до 1956 работи. Бил е и музикален консултант в Маями, Флорида в периода от 1956 до 1958, след което се присъединява към факултета на университета в Троя (Aлабама) през 1965.

Основните произведения на Карл Волрат включват шест симфонии, операта „Рицарски поход“  („The Quest“) и обширен репертоар от камерна музика. Всичките му творби са публикувани от Tap Music (tapmusic.com). MMC Recordings издава три албума с произведения на Волрат, включително и двоен албум с произведения за кларинет, записани от Ричард Столцман, озаглавен  „Jack’s Fat Cat“  (2008). Последните му издания от Navona Records включват „Lingering Longings“ (2016), „Three Pastels“ (2016), „Warrior Monks“ (2017) и „Souls In Transitions“ (2018).

Музикалният архив на Карл Волрат окончателно е окомплектован и през 2018 е предаден във фондовете на Университетската библиотека на Троя. Така богатият творчески архив не само се съхранява, но е достъпен за изследователите, изпълнителите и публиката като предоставя оригиналните партитури и записи на д-р Волрат, както и спомагателни материали, отнасящи се до неговите концерти и изпълнения като част от световната музикална култура. 

Операта „Рицарски поход“ е единствената творба в музикално-сценичния жанр на американския композитор Карл Волрат. Роденият в Ню Йорк през 1931 година композитор, който твори предимно в областите на симфоничната и камерната инструментална музика е привлечен от необичайната история на детските кръстоносни походи от късното Средновековие. Така той създава своята опера, в която участват като солисти и хористи десетки деца. Те пресъздават картините на религиозен фанатизъм, на отчаяние и страдание, на неподправено упование в Бога, на вярност и приятелство, които контрастират със средата на житейската действителност, белязана с корист, сребролюбие, предателство и жестокост. За първи път операта на Волрат е изпълнена в три последователни вечери, 10-12 юни 1966 година, от ученици и преподаватели от Училището по музика и опера на Флоридския държавен университет в Талахаси. Тогава продукцията включва състав от над 100 изпълнители. Точно 56 години по-късно „Рицарски поход“ ще бъде премиерно заглавие за България. С изпълнението се подновява дейността на Русенската детска опера, която участва в продукцията с над 30 деца в солистичните роли и в хоровия ансамбъл.

Сподели: