Държавна опера - Русе представя "Прилепът" на 29 декември

Държавна опера – Русе представя „Прилепът“ на 29 декември

Време за прочитане: 2 мин.

Държавна опера – Русе представя „Прилепът“ на 29 декември от 19 часа.

Първоизточникът на либретото на четвъртата поред оперета на Йохан Щраус-син идва от Париж, където двамата прочути литератори  Анри Мейак и Луи Алеви (автори на текста на „Кармен” и на редица либрета на Офенбах) използват истински случай, за да напишат комедията си „Бъдни вечер”, или „Часовникът със звънец”. Тя има голям успех в Париж и се приема като неприкрита сатира срещу френското. Този автентичен случай, напомнящ анекдотите от парижките булеварди и кафенета, е описан в много европейски вестници от това време.

Либретото на оперетата е написано от двамата виенски литератори Рихард Жене и Карл Хафнер, които запазват интригата на френската пиеса, като ѝ дават заглавието „Прилепът“.Йохан Щраус-син бил във възторг от сюжета и съчинява музиката само за 43 дни. Оперетата е поставена за първи път на 5 април 1874 в театър „Ан Дер Вийн”, Виена.

Трудно е да си представим днес, че партитурата на „Прилепът” е била захвърлена в архива на театъра след 16-тото представление и, че критиката и публиката в австрийската столица не оценили шедьовъра на своят любим маестро. Вероятно това се е дължало на депресията, обхванала виенчани след голямата борсова криза от 1873 година. Жизнерадостният дух на музиката на оперетата явно бил в разрез с настроението на слушателите. Висшите аристократични и буржоазни кръгове не приели пародията и хумора, с който Щраус ги обрисувал в музиката си. И докато във Виена „Прилепът” бил забравен, то в Берлин той имал голям успех. Едва на следващия сезон оперетата на Щраус била „реабилитирана” в Австрия.

Музиката на „Прилепът” на Щраус е квинтесенция на виенския бит от втората половина на 19 век. Сред най-интересните страници в нея са увертюрата, пълният с ирония терцет при изпращането на Айзенщайн в затвора от 1-во действие, целият първи финал; финалът на 2-ро действие. Решен като непрекъснато нарастващ апотеоз на виенски валс – всъщност това е кулминацията на цялата оперета; още лиричният терцет от последно действие, както и арията на Адела, на Розалинда, дуета с часовника. Всички тези музикални бисери дават основание на Густав Малер да определи „Прилепът” през 1884 като „голяма комична опера”.

Комична оперета в три действия от Йохан Щраус-син
Диригент – Сунай Муратов
Постановка – Светозар Донев
Режисьор – Аделаида Якимова-Фурнаджиева
Сценография и костюми – Евгения Раева
Хореография – Анна Донева
Концертмайстор – Анна Фурнаджиева
Хормайстор – Стелияна Димитрова-Хернани

Действащи лица и изпълнители:
Айзенщайн – Марчо Апостолов
Алфред – Иван Пенчев
Адела – Даниела Караиванова
Розалинда – Теодора Чукурска
Фалке – Добромир Момеков
Княз Орловски – Глория Кънева
Франк – Стоян Стоянджов
Блинд – Димитър Кюркчиев
Фрош – Стефан Пенчев

Сподели:

Още новини от деня