Д-р Аделаида Якимова - Фурнаджиева за триптиха "Последна нощ": Това са три произведения на Фр. Пуленк, които не са изпълнявани досега заедно

Д-р Аделаида Якимова – Фурнаджиева за Васил Казанджиев: Музиката, която претворяваше на подиума като диригент, винаги са били част от живота ми

“Признавам, че ми е доста трудно да реша в каква посока да напиша този материал, поради ред причини. Вуйчо ми, с когото съм особено близка още от дете и с чиято музика – негова лична като композитор, а и музиката, която претворяваше на подиума като диригент, винаги са били част от живота ми. Чак сега си давам сметка, че целият му живот е преди всичко музика и, че в музиката е целият му живот :

“Никога не съм изпитвал друго влечение, освен към музиката”, споделя той в прекрасната книга на Милена Божикова за него. Разбира се, че знам много за Васил Казанджиев, но сега установявам, че е можело да бъде и повече по отношение на невероятно мащабната му професионална дейност. Незабравими остават само големите личности – онези, рядко озарените свише и с предопределена творческа мисия. Времето за тях е имагинерна величина, с която се измерват годините на живота, но паралелният, животът на творец е нещо съвсем друго. Годишнините като повод за обръщане и връщане към личности, на които сме „длъжници”, могат да се приемат като компенсация, дори извинение за липсата на реална културна памет и способност за съхранение на „елита на интелигенцията”. Събирайки парчетата от спомени, случки, и разбира се най-вече музиката, в моето съзнание се изгражда една сложна мозайка, не пълна като картина, но богата на нюанси.

Акад. Васил Казанджиев е роден в с. Мартен /Русенско/ на 10.09 1934 г. в семейството на учителката Мария Казанджиева и инж. Иван Казанджиев – машинен и строителен инженер по професия. Имам кредо – това, което ти дават първите години в семейството и родният ти град остава за цял живот!

Неслучайно ранните години на Васил Казанджиев – детски и юношески, преминават в Русе – град с неповторим за времето си културен облик, който като че ли тогава изживява своя „златен век” /„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“ /Елиас Канети/.

До 1952 г. прекарва детството си в село Мартен и Русе. „Предизвикателството” за музиката идва от баба ми Мария, която свири на цигулка, китара и цитра. И днес може да се види нейна снимка с първия оркестър на Русе на Александър Йорганджиев, запазена от читалище „Зора”.

Дядо ми, инж. Иван Казанджиев, учил в Грац, Виена и Бърно, също не беше равнодушен към музиката. Той е човекът, който превръща неголямата фабрика за машинни детайли „Мюлхаупт” в завод за селскостопанска техника „Георги Димитров”, бидейки първият ѝ директор. Той създава и детската музикална школа „Георги Димитров”, както и заводския хор с това име. Негова е и последната дума за решението на тогавашния девет годишен малчуган Васил да учи музика. Първите сериозни занимания на Васил Казанджиев са с пианистката Анна Среброва Вацова– ученичка на Константин Илиев и Добрин Петков. От това време – 1952 г. са и първите му опити по композиция, разбира се в духа на музиката, която свири тогава. След пристигането на Константин Илиев и Добрин Петков в Русе, Вацова представя 13годишния младеж и неговите композиции на маестро Петков.

Така Казанджиев получава невероятния шанс да се обучава при най-талантливите млади музиканти /разликата им е само 10 г./ по това време. Първоначалната оценка на К. Илиев за него е „Това е стопроцентов талант…”. И действително уроците се превръщат в голяма школа за Казанджиев: “Уроците не бяха точно уроци, а разговори за музиката, анализи на цели симфонии. Спомням си ,че на тази възраст започнах да пиша атонално. Дори демонстрирах една тема пред Константин Илиев и Димитър Ненов, която ги учуди. Изобщо не бях подозирал, че съществува такава композиционна система – додекафонична. Така продължи до 1949 , когато се явих на Първото общобългарско състезания за юноши”. Това състезание донася и първият му публичен успех на 15 години. Три години по-късно, през 1952-ра, той вече е студент в Музикалната Академия.

През 1954г. за първи път е изпълнена Симфониетата на Казанджиев, под диригентството на Добрин Петков.

През 1956 г. той се представя със същото произведение на Третия преглед на българското музикално творчество с Пловдивския симфоничен оркестър. Следва запис в Радиото и участие в Шестия световен младежки фестивал – 1957 г., на който става лауреат и носител на втора награда, присъдена му от жури с председател Дмитрий Шостакович!

Точно това произведение е заклеймено от академичните музикални среди като „немелодично” (не бива да забравяме, че това са „Хрушчовите” години).

Така и всяко следващо произведение, създадено през студентския му период, има подобна съдба, заради „десидентските” позиции на Казанджиев. Мисля си, каква сила на творческия дух и убеденост трябва да притежава един млад човек, за да устои и да не измени на собствените си творчески търсения. А това са и годините на лагери, в които загива един такъв музикант като Сашо Сладура /На 15 септември 1961 г. със заповед № 234 на Мирчо Спасов, Александър Николов е изпратен в трудовия концентрационен лагер край Ловеч. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит на 44 години/.

Но да се върнем на темата….От тези години са и сонатите за валдхорна, кларинет, соло цигулка и додекафоничната соната за пиано. На държавният си изпит Казанджиев се представя с „Дивертименто” което също е сложено в графата „неакадемично” произведение. И все пак, точно това „Дивертименто“ тръгва по концертните зали на Русе, София, Пловдив. То е и първото произведение на композитора, представено в чужбина – през 1960 г. е изпълнено в Букурещ. Следват Париж – съвета по музика към Юнеско и френското радио, записи на плоча в „Балкантон”. Точно от тези години остават и ценните му приятелства с Лазар Николов, Боян Лечев, Милчо Левиев, Цветан Цветанов, Добрин Петков, Тео Мусев /негов съгражданин/, Борис Хинчев, Иван Бакалов.

Лазар Николов е човекът, който споделя здравата творческа позиция и постиженията на Васил Казанджиев, а Константин Илиев го сочи като пример за майсторство.

Като диригент в Софийската опера /1957-1964/, Казанджиев поема част от репертоара на Асен Найденов. Паралелно с това преподава в Музикалната Академия /от 1960/, създава и ръководи камерен ансамбъл „Софийски солисти”/1962-1977г./, а от 1979 до 1993 и Симфоничния оркестър на Националното радио. В годините на усилена диригентска дейност Казанджиев не спира да композира – от тогава, та чак до днес. Хронологичният каталог на творбите на Васил Казанджиев съдържа 170 опуса сред които: осем симфонии; Симфониета; Токата за пиано Симфония – концертанте за саксофон, пиано и оркестър; девет струнни квартета; два клавирни квинтета; шестнайсет сонати за пиано; сонати за всички инструменти; произведения за оркестър: „Картини от България“, „Празнична музика“, „Живите икони“, „Илюминации“, „Affreschi Sacri“, “Poco a poco“, „Апокалипсис“ и много произведения за различни камерни състави. Хронологичният каталог – изследване на творбите на Васил Казанджиев е дело на Д-р Мария Червенлиева.

Днес акад. Васил Казанджиев е в своята творческа зрялост, като музиката му, която пише и до ден днешен е изпълнявана в по цял свят. Иначе, като „млад” човек и днес прословутото му чувство за хумор не му изневерява, ако и да навлезе в 90-тата си годишнина. Да е жив и здрав този универсален възрожденец на духа и на музиката, сподели д-р Аделаида Якимова – Фурнаджиева -племенница на големия български диригент и композитор.

Очакваме ви, за да почетем този всеотдаен творец, оставил трайна диря в историята на българската класическа музика на 1 март, петък, от 19 часа в зала Филхармония!

Билети на каса Опера и онлайн на www.ruseopera.com

Сподели: