Илия Темков

Д-р Аделаида Якимова – Фурнаджиева: Само личност от голям мащаб и човек с много силна воля и дръзновение, роден с вътрешното чувство на свобода, за да ги прояви и да успее да осъществи това, в което е убеден, че ще допринесе за музикалния напредък на страната си, би действал и живял така, както Илия Темков

Утре, 15 март се откриват 63. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“!

На добър час!

По този повод отправяме нашия поклон към инициатора и първосъздателя на този фестивал с огромно значение за българската култура!

ИЛИЯ ТЕМКОВ – идейният баща на ММД

(101 години от рождението му)

Само личност от голям мащаб и човек с много силна воля и дръзновение, роден с вътрешното чувство на свобода, за да ги прояви и да успее да осъществи това, в което е убеден, че ще допринесе за музикалния напредък на страната си, би действал и живял така, както Илия Темков. Във време на изцяло контролирано и централизирано ръководство на културната дейност у нас, подчинено на партийни доктрини, Илия Темков съумява гъвкаво и смело да прокара не една и две свои идеи, които да тръгнат „отдолу“ от един провинциален град като Русе като показва на всички, че условията рядко биват оправдание за бездействието и чувството за безпомощност.

Илия Темков завършва Музикалната Академия през 1949 г., но успоредно с това е Музикален ръководител на Детско-юношеския отдел към Радиото и сам пише и разучава детски песни, които се изпълняват на живо от деца. Затова и когато става втори диригент на Пловдивския симфоничен оркестър в началото на 50-те, се заема да създаде детски хор, за да могат и пловдивските деца да изпитат радостта от хоровото пеене. Още като студент, привлечен като музиколог на Софийската филхармония, успява да плени всички с качествата си на музикален лектор и полага началото на музикалните образователни лектории у нас. Получава задача за сформиране на Филхармоничен хор, който след това става известната Хорова капела. Независимо от младата си възраст, Илия Темков още тогава успява да заяви точния си усет, музикалните си качества и потенциал, чрез които по-късно ще съдейства на не един млад музикант.

В края на 50-те години Илия Темков специализира дирижиране в Дрезден при Хайнц Бонгардц като посещава и лекции по история на немската музика в Хумболтовия институт в Берлин. Успоредно с това той е и действащ музикант – дирижира Оркестъра на Радио Берлин и прави много студийни записи, включително и на българска музика, както и радиопредавания в които я представя.

След завръщането си през 1960 г. в България, става главен диригент на Русенския симфоничен оркестър където разгръща максимално своята съзидателна дейност. Както пише за него Петър Данаилов /партиен ръководител в Русе между1950-1975/: „Русе извади късмет и със следващия главен ръководител и диригент на филхармонията”, а Дорбрин Петков му дава най-добрата характеристика: „Необичайна личност! Уникална!”Темикиша”… Идеите на Илия Темков се разгръщат една след друга, а замахът му буди силно изумление и до днес. Времето, в което се случва всичко това е „времето” в което всичко е трябвало да получи благословията първо на партийния кабинет, да се „спусне отгоре“, за да „се отчете като мероприятие“. Точно това е „време-то” по което Илия Темков успява да постави началото на разменни концерти. С помощта на собствените си връзки с немските си колеги успява да увлече и колегите си от Русенската филхармония. Много диригенти са използвали връзките си, за да осъществят взаимни гостувания на съставите си, а много по-често и самите професори са се грижили за свои добри студенти да получат шанс да се изявят тук и там. Но никой не е замислял и осъществил музикално начинание в такъв мащаб, което да даде шанс на толкова много музиканти едновременно, също и на публиката, да проектира насоки на музикално развитие, да създаде статут, използвайки всички възможности на времето и надхвърляйки въображението и смелостта на останалите, но и давайки им кураж да се проявят на свой ред.

През 1961 г. от гастролите, които Илия Темков сам урежда на немски музиканти и състави се ражда и Международния фестивал „Мартенски музикални дни“. Генераторът и идеен баща е самият Илия Темков. Още от първите си издания, фестивалът придобива общонационално значение с представянето на творби, изпълнители, диригенти, които отварят нов свят не само за русенската публика. Да създадеш този музикален празник в един провинциален български град, като поставиш на преден план българското музикално творчество, интересът към съвременните чужди автори и възможността да се чуят класически образци, в техните традиции е знаков „героизъм”! Героизмът на първопроходците! Дори нещо повече. Да накараш чуждите оркестри да изпълнят толкова много български творби, се изисква много специална дарба.

Мисълта, която се налага е, че с годините началото на това дело, което е станало толкова важна част от музикалния живот на нацията, придавайки тежест на съвременната ни култура, се губи като представа и образ за определената личност и идеята, положена от него.

Днес Международният музикален фестивал „Мартенски музикални дни“ се появява в културния афиш на Русе с такава естественост и очакване за всички, които искат да чуят изпълненията на най-добрите български музиканти както и да се докоснат до изкуството на чуждите изпълнители, така както с нетърпение през март се чака да се случи пролетта всяка година

В 1983 г., по време на поредните „Мартенски музикални дни“ в Русе, Илия Темков разказва пред микрофон за началните десетина години. Говори лаконично, събрано, сякаш докладва в официозен стил за случилото се. Дори ти се струва, че чете написан текст, но не, говори мелодично, последователно, превъзходният лектор от образователните концерти, с които си го спомнят с възхищение. Само на моменти просветва вътрешно вълнение, акцент на определено събитие, на нещо важно, което се е случило, на неговото дълбоко удовлетворение. Блаженството, с което архитектът поглежда към своите постройки, градинарят към своите растения.

Илия Темков си отива от този свят с идеята за изграждането на Бетовеново гражданско общество в България. Той въвежда ежегодните програми на ММД – Русе да се закриват с Девета симфония на Бетовен?!

14.03.2024 д-р Аделаида Якимова

Сподели: