Д-р Аделаида Якимова - Фурнаджиева за триптиха "Последна нощ": Това са три произведения на Фр. Пуленк, които не са изпълнявани досега заедно

Д-р Аделаида Якимова – Фурнаджиева за триптиха „Последна нощ“: Това са три произведения на Фр. Пуленк, които не са изпълнявани досега заедно

Самият спектакъл е изключително навременен, защото, когато е създаден, цялата ситуация в света е била подобна на тази в момента….Абсолютно разделение, след войни, пълна депресия, меланхолия, пиене на алкохол, проблеми с психиката, каквито виждаме в образа на нашата безименна героиня. Поводът за този спектакъл в този си вид, в трите си части, две от които са изпълнявани само концертно, тъй като са написани така, е приемствеността на поколенията. Не би трябвало да забравяме, че преди нас някой нещо е правил. Първите изпълнителки на Пуленк и по – специално визирам „Човешкият глас“ и „Дамата от Монте Карло“ са проф. Мати Пинкас – моя професорка в консерваторията по време на първото ми висше образование, и Елена Миндизова, която се изпълнява сега от Божена Петрова. И двете имат 100 – годишнини. Странното, за което аз си давам сметка, е, че световната премиера на „Човешкият глас“ е през 1959 година, а в България – през 1970 година. В едно много странно време, когато социализмът е в пълно развитие. Тогава се казваше какво може да се изпълни и какво не може да се изпълни. Странното е, че те са успели да изпълнят двете произведения „Човешкият глас“, текст на Жан Кокто, който в различните периоди е изпълняван от Кабакчиев, Стефан Гецов..един текста написан за Едит Пиаф през 1940 година, след това го делят и изпълняват темата от „Дамата от Монте Карло“, тоест двете произведения са изпълнени концертно в една вечер, докато ние правим един спектакъл, сподели относно идеята си по време на пресконференция днес режисьорът на триптиха по музика Франсис Пуленк „Последна нощ“ д-р Аделаида Якимова – Фурнаджиева. Познатата ни от „Кантата за кафето“ и „Кармен“ 25 – годишното сопрано Мария Чавдарова е основна фигура в моноспектакъла. Божена Петрова е на практика част от спектакъла като един образ, който общува с главната героиня, но е и съпровод на пиано. Това са три произведения на Фр. Пуленк, които не са изпълнявани досега заедно. Те са обединени по споменатия по – горе много специален повод. Г-жа Якимова – Фурнаджиева вече е поставяла „Човешкият глас“, като той е поставян и от директора на Държавна опера – Русе Пламен Бейков заедно с Божена Петрова, а също така е правен преди това и от Виолета Шаханова. Това ще е на практика 4 премиера, но не само на „Човешкият глас“. Голямото предизвикателство сега е младостта на изпълнителката, защото главната героиня няма определена възраст, но във всички случаи е житейски зряла и много неща са минали през нея. Докато тук имаме едно младо момиче, с което най – основен проблем бе темпоритъмът на движения, каза Якимова – Фурнаджиева. За щастие, Мария Чавдарова бързо успява да преодолее проблемите с трудния музикален текст. Тя едва сега се е справила с произведението, защото ноти у нас няма, като изключат тези на Мати Пинкас. Преводът на  „Дамата от Монте Карло“ също е на Мати Пинкас, като се ползват нейни ноти. Те са предоставени от приятелка на режисьора, която през 2019 година изпълнява концертно „Дамата от Монте Карло“. На практика за България това ще е трето изпълнение, но събрано по този начин е първо.                                                                                                                                                           

Мария Чавдарова определи задачата си като тежка, защото всеки по принцип се готви за моноспектакъл в по – късен етап от живота си. Това при нея става за втори път. Тя е изпълнявала „Човешкият глас“. Настоящият спектакъл поставя много въпроси пред артиста, но и пред зрителя. За нея е изключително трудно, тъй като образът е много драматичен. Контрастни са състоянията постоянно, а е поставена и темата със зависимостите, върху която зрителят може да размисли, защото е застъпена широко в ежедневието ни. Този спектакъл е изключително предизвикателство да се създадат тези натрупвания в кратък период от време в нея, за да се представят много истински и образът да стане пълнокръвен. В рамките на спектакъла тя става пълна противоположност на себе си, като това е интересното в изкуството – да можеш да влезеш в живота на някого, чиято последна нощ предстои. В ежедневието също се отразява, защото Мария живее с този образ, като обсесиите ще види всеки зрител в спектакъла.

Божена Петрова сподели как оркестърът в „Човешкият глас“ всъщност е образът на любимия мъж, когото въпросната жена е загубила или прекъснала връзка с него. Той е жив в нейното съзнание и на практика тя продължава диалога си с него. На практика Божена Петрова заменя репликите му със звуците на пианото си. Мария трябва да си представя някакви реплики и така да си представи диалога. На практика тя говори със себе си или това са нейни спомени от предишни разговори.

„Човешкият глас“ е много натоварващ емоционално, защото героинята не е в добро психическо състояние, измъчена жена, на прага на самоубийството… Тя направи паралел с предишната изпълнителка – Теодора Чукурска, която наскоро загуби своя съпруг. Той на практика играеше в тази постановка мъжът зад кадър. На практика се получи нещо драматично и тя едва ли би могла да влезе в тази роля сега, защото ще бъде много близко до реалността със загубата на близък човек.

Сподели: