През предходният месец в УМБАЛ „Канев“ Русе е имало донорска ситуация, съобщиха на пресконференция от лечебното заведение. Не е съобщавано за нея, тъй като такива са правилата в такива случаи.
Днес, броени дни преди Коледа, мениджърският екип на УМБАЛ “Канев“ организира среща с д-р Красимир Теодосиев, специалист-анестезиолог в Отделение за интензивно лечение на заболяванията с терапевтична насоченост и отговорно лице по чл. 15 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. В срещата с медиите взе участие и д-р Лидия Стефанова, директор медицински дейности към УМБАЛ „Канев“, началник на Отделението за анестезиология и интензивно лечение. Поводът бе успешно реализираната донорска ситуация на 27 ноември 2018 година, за която заслуга има д-р Теодосиев.
Д-р Теодосиев е отговорно лице по чл. 15 от Закона от 2013 година. Донорството, което е много отговорно по същество, се разделя на донорство на клетки, на тъкани и на органи. Темата за донорството е обект на обяснение и просвета на обществото, което става обикновено на лекции пред студенти в Русенския университет и в училищата, пред децата. Донорството също е обект на директива 23 от 2004 г. на ЕС, която го дефинира като приоритетно направление в здравните системи на страните – членки на ЕС. Това е повод за разгръщане на кампании в отделните страни-членки, които са в подкрепа на донорството на клетки, тъкани и органи.
Донорството се осъществява на базата на желанието на близките и на самите донори. Самият процес на трансплантация е свързан с наличност на подходяща апаратура, добре подготвен персонал и добро взаимодействие на всички звена в него. Доказването на донорската ситуация зависи от резултатите, получени от едно добре работещо рентгеново отделение, с нужните компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и добре подготвени специалисти или едно добре работещо отделение по инвазивна кардиология или добре работещо неврологично отделение и пр.
Д-р Лидия Стефанова, която е бивш координатор по донорство от 2005 до 2013 г., изнесе хронологични данни за тази дейност в УМБАЛ „Канев“. Донорските ситуации в лечебното заведение са започнали още 2003 година. Въпреки сключените договори, случило се две години по-късно, с Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция за трансплантации /ИАТ/. Първият случай на донорска ситуация е на млада жена на 40 години, транспортирана в МБАЛ „Св. Екатерина“, където са и присадени сърце, бъбреци и черен дроб. Жената е още жива, уточни водещия специалист.
От 2005 до 2013 година, екипът на д-р Стефанова реализира 9 донорски ситуации. Едновременно с това, има още 6 с доказана мозъчна смърт, но роднините се отказват да дарят органите. Донорството е един сложен процес, който се базира не само на познания, но и на психологическо изпитание за лекаря, заключи тя.
Досега, недоверието в лекарите е било по-ограничено, но днес то е съществено в повече, изказа съжалението си д-р Стефанова. Обществото, като цяло, има недоверие в лекарското съсловие. В последните години, създаването на донорска ситуация става по-трудоемка операция за лекарите. Те се налага първо да заслужат доверието на близките на починалия.
Мозъчната смърт е регламентирана с акт на Държавния съвет още през 1986 година. Днес, за трансплантация се говори при доказана мозъчна смърт. Изградени са точни и ясни критерии за мозъчна смърт. Днес има добре обучени специалисти в страната и в град Русе: невролози, интензивисти, образни диагностици, които разполагат със съответната апаратура за доказване на мозъчна смърт. Остава психологическия проблем и народопсихологията на българите, които преживяват тежката загуба, но не се обръщат към бъдещето.
В България над 1100 пациенти чакат да се появи донорска ситуация, за да получат и те шанс да живеят. Още нещо, у нас има над 400 болници, които са и донорски бази, но годишно в България се реализират приблизително общо 22 донорски ситуации. Обикновено донорските ситуации се дължат предимно на ентусиазма на самите координатори, заключи д-р Стефанова.
