Христина Соколова е родена и израстнала в Русе. Завършва Английската гимназия в града и е бакалавър и магистър по унгарска филология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Д-р Соколова специализира унгаристика в Будапеща, а докторската си степен придобива в Русенския университет. Преподава в областта на междукултурната комуникация и нейната страст е да обучава младите хора за културните различия на нациите по света.
Д-р Соколова успешно работи с ученици в областта на предприемачеството и иновациите. Тя също е разработвала курсове за обучения на учители и пенсионери в областта на междукултурната комуникация. Била е гостуващ лектор в университети в Германия, Грузия, Хърватия и Италия.
Д-р Соколова вярва, че Русе разполага с уникално географско местоположение и много ресурси, които могат да го направят водещия образователен, културен и научно-изследователски център по поречието на р. Дунав.
Разговаряме с д-р Соколова за връзката на изкуствения интелект с образованието и как го променя.
Д-р Соколова, какво е изкуствен интелект (ИИ)?
Изкуственият интелект е комбинация от възприемане, обработка и предаване на информация, извършени от компютър, подобно на естествения човешки интелект. Най-често хората се сблъскват с изкуствения интелект при ползване на услуги като чат ботове, създаване на изображения или разпознаване на реч. За да може да работи, изкуственият интелект има нужда от интернет. Без него, ИИ не може да придобива и анализира информация.
Затова, колкото повече хората ползват интернет, толкова по-добър става изкуственият интелект в създаването на нови текстове, изображения или анализи.
Въпреки че ИИ е полезен заради бързината си и спестяването на човешки труд, с него идват и рискове. Тези рискове все повече засягат знанията и уменията, които учениците и студентите придобиват.
Какво всъщност се случва, д-р Соколова?
През последната година ChatGPT направи „революция“ в писането на домашни и курсови работи. Учениците и студентите по света започнаха да ползват чат бот системата, за да си спестят време и усилия в подготовката през учебната година. В отговор на това се появиха и онлайн платформи, които да засичат домашни и курсови, написани от ChatGPT – например GPTZero
Според Вас, допустим ли е ChatGPT в училищата и университетите?
Основният проблем с ползването на изкуствен интелект при подготовката на домашни е в автентичността на написаното. В образованието считаме, че всеки човек има способността на създава собствените си мисли и да ги изразява с думи. Когато „напишем“ домашното си на ChatGPT, чии мисли изразяваме? Със сигурност не са нашите идеи, нито нашият светоглед, защото „домашното“ от ChatGPT е резултат от анализ на свободно придобита информация от целия интернет. Това са мисли и разсъждения на милиони хора – обикновени и експерти. А не нашите лични идеи.
Например, през месец юни в университет във Франция преподаватели установяват, че целият първи курс от 120 студенти (цялата специалност), е написал курсовите си работи на ChatGPT! Студентите не са получили оценка по учебния предмет и ръководството търси варианти все пак да не бъдат скъсани. Това показва, че все повече студенти искат да ползват изкуствения интелект, за да изкарват по-лесно оценките си.
Оттук следва и основният проблем: ако някой „мисли“ вместо нас, доколко можем да развием критичното си мислене, уменията си за търсене на знание или уменията си да анализираме конкретен проблем?
Именно това заплашва образователната система в световен мащаб. Вероятността да загубим ролята на учителите, които са основните ментори в развитието на младите хора.
И все пак, какво е решението според Вас?
Вярвам, че колкото и да е сложен даден проблем, решение може да се намери. И то е в хората! Ето и няколко потенциални идеи:
Първо, преподавателите имат нужда да бъдат обучавани как работи изкуствения интелект и как може да се противодейства на злоупотреба с него. Второ, преподавателите да имат възможност да ползват изкуствения интелект като вид демонстрация в часовете си. Грешките, които допуска ИИ са благодатни за анализ от страна на учениците и студентите. Разбирането защо нещо е грешно е един от най-добите начини за учене. Най-важното в процеса на обучение е добре подготвеният учител, който знае как се ползва ИИ и може да го покаже на учениците в реалната му светлина. По този начин те могат да поощрят учащите да анализират отговорите му, да намират грешките му и да мислят критично! А не е ли това най-важното за един млад човек?
И последно, както преподавателите, така и учениците не трябва да се страхуват от изкуствения интелект. Ако ние позволим той да ни контролира, наистина рисковете ще се увеличават. Но ако ние сме тези, които го държим под контрол, ИИ може да е един полезен инструмент в придобиването на нови знания.
