Като част от проект Everyday Cohesion 2024/2025 на European House Budapest, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз, екип на РусеИнфо посети през октомври т.г. третия по големина град в Дания – Оденсе (Odense), централно разположения пристанищен град Вейле (Vejle), както и историческото сърце на страната – Йелинг (Jelling). Целта на проекта е чрез посещения в предварително избрани нестолични градове, журналисти от местни и регионални медии да се запознаят с вижданията на местните жители за бъдещето на Европа, какви са общите предизвикателства пред тях и как се справят с тях, дали все още съществува разделението на Запад и Изток, как регионите, които се посещават, осъществяват европейската идея и съвместно сътрудничество, каква е ролята на ЕС в ежедневния живот на тези общности, и как доброволните организации по места влияят на вземането на политически решения.
В проекта участват общо 17 журналисти, като 8 от тях са от страни-донори в бюджета на Европейския съюз Германия, Нидерландия, Дания и Италия, и 9 са от страни-бенефициенти на средства от общия европейски бюджет – България, Румъния, Хърватия, Унгария и Словакия.
Вейле
Вейле ни бе представен посредством разходка из неговите улици от г-н Петер Колби (Peter Kolby) от Vejle Tours – на снимката с паметника и от Йонас Ларсен (Jonas Rørdam Larsen) – на снимката с пристанището, който е общински служител с ресор спорт, общности, култура и здраве. Това е пристанищен град в източната част на полуостров Ютланд с население от около 60 000 души, с излаз в едноименния фиорд, централно разположен и на сравнително еднакво разстояние (до 3 часа път) от столицата Копенхаген, Хамбург в Германия и северната част на полуострова, където са Олборг и Скаген. Отлична магистрална и железопътна инфраструктура го свързва бързо с всички части на страната, като наблизо, в Билунд (Billund) има и международно летище. В Билунд се намира и световноизвестния парк за забавления LEGOLAND. Именно производството на тези кубчета за игра определя съдбата на много населени места в района, вкл. на Вейле.
Градът е възникнал като транзитно място при пътуванията на викингите, като през Средните векове се превръща във важен търговски град, има и своя крепост. През 19 век градът изживява своя индустриален разцвет, като се превръща в датския Манчестър с множеството тъкачни фабрики, построени по това време.
Вейле е пристанищен град, като днес тази му функция намалява и е на път да изчезне. Част от пристанището вече е превърната от частни инвеститори в модерен жилищен комплекс с концептуална архитектура. Тук се намират и две от емблематичните сгради за града – Fjordenhus (офис сграда, дело на датско-исландския дизайнер Олафур Елиашон) и Bølgen „The Wave“ или Вълната (модерна жилищна сграда със странна история). Целият ансамбъл от сгради отваря града към фиорда, а оттам и към Северно море. Често на откритите пространства край сградите се организират концерти, масови събития, празници. По думите на Йонас Ларсен целта е всички производства и складове да бъдат преместени, а тук да се оформи нова зона за търговия, събития и живеене.
Днес градът е предпочитано място за живеене за множеството чуждестранни работници и техните семейства, които идват тук на работа в LEGO, заради приятелската атмосфера и приемането им от местната общност. Самата Община във Вейле гледа сериозно на новодошлите работници, като дори е назначила много активен общински секретар специално за тях – г-жа Луиз Нилсен (Louise Nielsen), която в неформална среда лично ни запозна с дейността си. В общинският културен квартал и бивша тъкачна фабрика Spinderihallerne се състоя интересна среща с нея и с имигранти, дошли по една или друга причина да живеят във Вейле.
Какво е да си чужденец във Вейле?
Запознахме с Нилеш от Индия, който е дошъл във Вейле преди години, когато неговата съпруга започва работа в LEGO. Самият той е журналист, работел е като такъв преди, а сега пише на свободна практика. Бруна е от Португалия и е дошла преди 3 години в Дания, защото нейния приятел е започнал работа тук. Тя е живяла в Румъния и автор на технически текстове. Али е от Шотландия. Тя също е дошла тук заради съпруга си, който работи в Дания. Двадесет години е била учителка, а също пише книги. Сега работи като дигитален маркетолог. Мариола е от Полша и живее вече 20 години в Дания. Тя е собственик на фирмата First Friend (Първи приятел), която работи с чужденци, местещи се да живеят и работят в Дания. Джеймс е от Австралия, като преди да дойде във Вейле е живял в Канада. Неговата съпруга е започнала работа в LEGO.
Г-жа Луизе Нилсен обясни, че нейната длъжност е създадена по решение на Общината, които също така са определили и нейните задачи. Нейна работа е да посещава панаири и изложения, където да промотира Вайле. Отделно тя има отговорност за чужденците, живеещи в града. Тя е техния „семеен лекар“, както се изрази – знае по малко от всичко и е връзката с общинските служби, ако се налага. Създаването на длъжността, която г-жа Нилсен заема, е продиктувано от нарастващото население на града, като в момента 12% от него са чужденци. Никой от новодошлите не говори датски език. Според Джеймс едно от предизвикателствата да не говориш местния език е на работното място. Но има фирми като LEGO, където официалният работен език е английски. Обявите за някои свободни работни позиции също са само на английски.
Намирането на приятели в Дания е проблем. Дори за местните, дошли от други части на страната във Вейле. Г-жа Нилсен често успокоява чужденците, че датчаните са резервирани към тях, не защото идват от други страни и култури, а просто защото са нови в общността. Датчаните предпочитат да поддържат приятелския си кръг от детските години и е много трудно да приемат нов човек в него. Според Али от Шотландия зависи от усилията, които полага чужденеца да завърже контакт с местните. Тя често кани гости на по кафе у тях, ходи на по чаша вино у съседите, тоест не живее само в балона си на чужденец, а комуникира с датчаните активно. Но със семейния доктор или със стоматолога е принудена да говори на датски. Необходимо е усилие. Сред познатите на Джеймс датчани във Вейле пък има такива от други части на страната или пък живели в чужбина, и те са наясно с трудностите да се установиш в чуждо общество. На въпрос дали е щастлив в Дания, той отговори, че човек трябва просто да промени очакванията си. Дъждът го притеснява, но има и много слънчеви дни, особено през есента, като заключи, че е лесно да си щастлив във Вейле. Размерът на града е такъв, че когато излезе на разходка в събота, среща познати хора, спират се и си говорят – нещо немислимо в градове от мащаба на Орхус или Копенхаген, където в повечето случаи оставаш анонимен. Мариола от Полша допълни, че й е отнело 7 години докато излезе на улицата и бъде разпозната в друг град, където живеела преди, на запад от Вейле, докато когато се премества тук, точно след една година й се случва същото. Вейле е много по-приятелски настроен, заключи тя. Така че всичко зависи от хората, от наличието на този вид услуга за новодошлите, която да създаде и връзка помежду им. Иначе е предизвикателство завързването на контакти и връзки с датчаните. Във Вейле, обаче, пристигаш и веднага се чувстваш у дома си. Самите хора са различни, самата среда предразполага повече чужденци и местни да дойдат да живеят в града. Бруна сподели, че е живяла в южната част на страната, където няма общинска услуга за ново установилите се, липсва и подкрепа, но започнала да идва във Вейле заради много събития на английски език, като в крайна сметка се е преместила да живее тук от година.
Добре дошли във Вейле!
Оказва се, че самата Община във Вейле води активна и целенасочена политика за привличане на чужденци и нови жители в града. Отделят се средства не само за поста на секретар за новодошлите в града, но и средства за събития като семинари за датска култура, за работна култура, за празници, като тези, живеещи по-отдавна помагат на новодошлите. Целта е да се създаде място, където тези хора да пожелаят да останат да живеят. Дори и за тези, живеещи в съседни общини, са добре дошли на събитията. И в един момент те решават да се преместят да живеят във Вейле. Според Мариола има значение кой управлява общината, кмета, политическите решения, които вземат. Ако те виждат стойност в чужденците, те инвестират в привличането й. Г-жа Нилсен работи на тази позиция от 9 години, което само по себе си говори за интереса на Общината. Някои от събитията, които се организират във Вейле са подкрепени финансово от ЕС, като това само усложнява администрирането на процеса (попълват се формуляри, отчети).
Йеллинг (Jelling) – домът на викингските крале
Любезните организатори от Вейле бяха организирали за гостуващата група журналисти специална изненада – посещение в намиращия се на 10-на километра град Йеллинг. Мястото е известно с двата големи надгробни камъка, изписани с рунически символи, където за първи път се упоменава името на Дания. Именно тук възниква монархическата династия на страната по времето на Викингите в лицето на крал Горм Датски и неговия син Харалд Синия зъб. Те са погребани в две съседни могили, а под тях е построен традиционен викингски каменен кораб, в който своеобразно двамата плуват. Мястото е обект под защитата на ЮНЕСКО от 1994 г.
В съседство се намира SEJD Café & Boutique – мястото, където Горм и Харалд биха отседнали, ако бяха живи днес, както сами се хвалят в страницата си. Това е мястото, където трябва да отделите време, защото там наблягат на изчерпателността, времето за забавление на гостите и времето за добър разговор. Опитахме традиционни викингски ястия, приготвени от домакина, като черен датски хляб, салам от еленско месо, разнообразни рибни хайвери, бира и други. Викингите са били известни с това, че си хапват много добре, без да се притесняват за фигурата си. Ядяли са много месо, риба, хляб, горски плодове.
Тук научихме и за Hygge – дума на датски и норвежки, която описва уютно, доволно настроение, предизвикано от комфорт и празничност. Като културна категория със своите набори от свързани практики, hygge има повече или по-малко едно и също значение на двете места и на двата езика; обаче акцентът върху hygge като основна част от датската култура е скорошен феномен. Има множество дейности, за които е установено, че помагат за намаляване на чувствата на враждебност и тревожност, като същевременно насърчават подобрено ниво на свързаност между хората. Тези дейности предизвикват чувство на любов, топлина и безопасност в резултат на освобождаването на окситоцин. Участието в hygge практики може да допринесе за цялостно положително усещане за благополучие. Някои, които приемат тази практика, могат да я използват като част от преднамерен холистичен подход към тяхното здравеопазване. Някои дейности включват манипулиране на околната среда със свещи и осветление, оценяване на природата, насърчаване на комфорт и мир чрез участие във вани, масажи, удобни одеяла, практикуване на внимателност чрез водене на дневник, фокусиране върху духовното израстване чрез медитация или молитва.
Среща с журналисти от Fyens Stiftstidende в Оденсе
Г-жа Силия Смит (Silja Smith) ни посрещна още на вратата на многоетажния издателски комплекс в Оденсе. Тя е редакционен секретар и журналист в Fyens Stiftstidende – регионален вестник за о-в Фюн. Неговата история започва преди 252 години. Вестникът е с традиционно консервативна ориентация, като днес вече не е така. Притежаван е от фондация и е част от група 14 регионални вестника. Към вестника има и различни притурки в зависимост от деня от седмицата и през месеца.
Дания и Европейския съюз
За г-жа Смит и за датчаните като цяло войната в Украйна и проблемите по света са променили скептичното им мислене в посока на по-силна подкрепа за Европейския съюз и НАТО, защото заедно сме по-силни. Бидейки малка държава е по-добре да си част от нещо по-голямо. Но икономически за обикновените хора решенията в Брюксел се вземат твърде далече от тях, затова остават скептични към съюза в това отношение. Все още датски политици винят именно ЕС за техни вътрешни проблеми. Нейни колеги, присъстващи на срещата, потвърдиха, че антиевропейските настроения в обществото са практически изчезнали. Много проблеми вече трябва да решаваме заедно в съюза. Брекзит събуди ЕС. Извън Европейския съюз Великобритания не се справя добре икономически, което не е така в съюза. Въпреки това, Дания държи да запази своята валута – датска крона – най-вече заради стария скептицизъм и проблемите в еврозоната през 2008 г. Същото важи и за политика в отбраната и сигурността, правовия ред, към който съвсем наскоро се присъединява, най-вече заради трансграничната престъпност и интернет.
Датчаните са загрижени за Украйна и украинците. Сред повечето партии има консенсус за подкрепа на окупираната и водеща война за защита страна. За новите членове на ЕС в Дания малко се говори и то предимно в медиите на национално ниво. Разбира се, сред темите са корупцията, равенството пред закона, правната система и т.н. Ако се подложи на референдум последващо разширяване на ЕС на изток, датчаните ще кажат не, защото така е по-лесно – просто не искат да подкрепят тези правителства. Темата с членството на Украйна не е на дневен ред в момента. Имиграцията е важна тема в датското общество, но в страната няма крайнодясна партия, както в други държави в ЕС. Дори германски политици посещават Дания, за да се учат как да се справят с миграцията. Все пак Дания въвежда граничен контрол по границите за 6 месеца, последвани от Германия и Франция.
Традиционните медии и борбата за оцеляване
Вестникът излиза освен печатно, така и онлайн, където битката за привличане на читатели е ожесточена. Част от публикациите са платени, като изискват абонамент. Преди много години е разполагал с кореспонденти във Вашингтон, Лондон и Берлин, но в наши дни това вече не е възможно. Международните новини заемат едва 1 страница от вестника. Редовно се организират срещи с читатели в сградата на самия вестник, където се дискутират различни теми. Често се работи съвместно с местната телевизия и радио, за да бъде отразено събитието от различни гледни точки. Информацията днес е в огромно количество и представлява проблем обработката й.
Датчаните, включително младите, са много добре ориентирани, продължава г-жа Смит. Разбира се и в Дания съществува този проблем с фалшивите новини, но в доста ограничен мащаб, за разлика от например в САЩ. Датчаните са добре образовани и имат доверие в традиционните медии. Не е лесно за конспиративните теории да си пробият място в Дания.
В Дания на три места се обучават млади журналисти. Много от тях идват с желание да работят в медии, някои се насочват към обществени комуникации и ПР. Но като цяло няма липса от нови кадри, които да се трудят на това поприще в страната. Все пак, в сравнение отпреди 20 години, днес във вестника работят 2 пъти по-малко хора. Г-жа Смит е повече разтревожена за качеството на новините, въпреки че също така трябва да останат интересни за хората. Датчаните четат много за бизнес, криминалната хроника, театрални премиери, симфоничен концерт, регионални проблеми, спорт. Но регионалните медии не винаги имат ресурса да покриват всички събития, които се случват в района им.
Свободата на словото в Дания е неприкосновена
В Дания журналист, който пише по критични за обществото теми, не е атакуван лично от никого. Нещо нормално в страните от Източна Европа. Политиците нямат тази власт да го направят. Медиите и журналистите са уважавана част от обществото в Дания. В страната има силно гражданско общество и силни граждански инициативи.
Медиите могат да критикуват правителството, политиците без проблем. Политиците в Дания са достъпни за медиите, почти всичко е прозрачно. Те наемат журналисти като ПР специалисти, които професионално ги съветват как да представят политиките и действията си. Заради липсата на време е много лесно медиите да бъдат подведени да пишат в „правилната“ посока от тези специалисти. В Дания политиците трябва да се справят с истината, която се поднася в медиите, дори и тя да не им харесва. Тема табу е кралското семейство, но въпреки това съществуват книги и публикации, които ги критикуват, като например бившия крал по време на Втората световна война за връзки с нацистите.
