Като част от проект Everyday Cohesion 2024/2025 на European House Budapest, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз, екип на РусеИнфо посети през октомври т.г. столицата на федерална провинция Мекленбург – Горна Померания град Шверин. Целта на проекта е чрез посещения в предварително избрани нестолични градове, журналисти от местни и регионални медии да се запознаят с вижданията на местните жители за бъдещето на Европа, какви са общите предизвикателства пред тях и как се справят с тях, дали все още съществува разделението на Запад и Изток, как регионите, които се посещават, осъществяват европейската идея и съвместно сътрудничество, каква е ролята на ЕС в ежедневния живот на тези общности, и как доброволните организации по места влияят на вземането на политически решения.
В проекта участват общо 17 журналисти, като 8 от тях са от страни-донори в бюджета на Европейския съюз Германия, Нидерландия, Дания и Италия, и 9 са от страни-бенефициенти на средства от общия европейски бюджет – България, Румъния, Хърватия, Унгария и Словакия.
В град Шверин нашето запознаване с региона започна с неформална среща-дискусия. Наш любезен домакин в своя бар-кафе Löwe Schwerin бе г-н Мартин Нойхаус (на снимката вляво), който освен това развива бизнес като отдава зала за конференции и споделено пространство за работа. На срещата присъства и г-н- Dario Rochow, журналист от местното онлайн издание Schwerin-Lokal (на снимката вдясно).
Г-н Нойхаус е роден в Берлин и идва да работи като актьор в Шверин още през 1975 година, когато градът е част от вече несъществуващата Германска демократична република. Работи в местния театър 12 години, тук се запознава и със съпругата си.
Понякога, местните шеговито наричат Шверин „голямо село“, споделя той. Дарио Рочов допълва, че в града е съсредоточена много администрация (по негови оценки около 3500 души при население от ок. 100 000), като бизнеса не е толкова добре застъпен. Голям работодател е местната болница и държавните железните (DB). Много от младите напускат Шверин с основна цел обучение в университет, тъй като в града няма такъв. Някои от тях се завръщат в града, когато достигнат средна възраст. А други изобщо не се завръщат. Заплатите са високи в държавните институции, но са по-ниски в бизнеса, по-ниски дори от средните за Германия. Градът отчаяно се нуждае от млади образовани хора, споделя г-н Нойхаус. В други градове на провинцията има университети – в Рощок и Визмар, като според г-н Нойхаус клон на някой университет в Шверин също би бил решение на този наболял проблем.
Правителството има стратегии, но според г-н Нойхаус те не са достатъчно и трябва да се направи още. Младите германци не знаят къде е Шверин, както и какво предлага града като условия за живот. Трябва да се подобри маркетинга на града, да се запознаят германците къде е това място в страната.
Имигранти в Шверин
Много имигранти идват в Шверин. По думите на г-н Нойхаус градът е може би най-предпочитаното място в Източна Германия, като около 10% от населението са имигранти. Но в градовете на Западна Германия имигрантите са повече. Те живеят основно в предградията и трудно се интегрират в немското общество.
Народностите варират като има много немскоговорящи имигранти от Русия, Киргистан, Узбекистан. Има големи общности от Турция, Югославия, Албания, т.н. гастарбайтери, доли през 60-те и 70-те години при възхода на германската икономика. В последното десетилетие намират подслон тук много бежанци от арабските страни и Украйна.
Въпросът с имиграцията не е много ясен в момента, не само в Германия, а и в ЕС като цяло, споделя г-н Нойхаус. Шверин се нуждае от помощ в решаването на проблема с имиграцията. Темата бе основна за много от партиите по време на регионалните изборите в страната неотдавна. Самото правителството на Германия трябва да започне да мисли по този въпрос.
Обединението на Германия преди 35 години
В личните отношения Обединението няма значение, започва Нойхаус. В шансовете за реализация обаче има различие. Няма проблем в съзнанието. Има разлика в доходите между Източна и Западна Германия, в собствеността на недвижимите имоти, както и във възможностите за кариера. За младите няма никакво значение празника за Обединението на Германия на 3 октомври. Самото събитие се случило преди 35 години, когато повечето от тях дори не са били родени. При възрастните има различни възгледи. Те са по-скептични. Много се говори за историята в Германия, допълва Дарио Рочов. Все по-малко пари има в Източна Германия. Все по-малко БВП се създава в Източна Германия, добавя Нойхаус.
Американската мечта на Шверин
Предприемаческият дух у хората в Шверин не съществува, заявява Нойхаус. Той е убит по времето, когато града е част от ГДР. Капиталът идва от Западна Германия след Обединението. Но кой е решавал как да се използва той? Допуснати са много грешки през годините, множество грешни правителствени решения, споделя г-н Нойхаус. За него ЕС не играе никаква роля в ежедневието. Липсва европейския дух у немеца. Европейските новини са ограничени и не са важни за хората. Той дава за пример голяма веломагистрала от Балтийско море до Берлин, построена с пари от ЕС, но хората не се интересуват от този факт. Берлин е далече от Шверин, но къде е Брюксел тогава, смее се г-н Нойхаус.
Какво интересно може да се види в Шверин?
Езерата, отговаря еднозначно Нойхаус. Целият град заобиколен от красиви езера. Разбира се и хората. В Шверин има клубна култура. Младите посещават не само трите клуба в града, но и местния театър, балет, има частен театър, както и други масови прояви.
На снимките – Замъкът и пазарен ден на площада в Шверин, тунел под общината, отбелязващ обединението на Германия
Послепис от срещата
Всеки млад или стар има за задача да разбере, че всеки е Европа – градовете, хората, всичко – ние всички сме Европа. През 19 век само две страни в Европа са изисквали визи – Руската и Османската империя. В Европа се е пътувало свободно, дори и до САЩ. Сега се връщаме към нормалността, като свободното движение на хора „Шенген“, който е продължение на тази политика. Политиците и хората, медиите също имат роля. Ако всичко се развива добре, работи се успешно с европейски пари, местните власти не пропускат да припишат това като свой актив, но ако нещо се обърка или не върви, то тогава е виновен Брюксел, въпреки че 85% от средствата идват като субсидия оттам. Показателно е, че в Шверин не се празнува Деня на Европа – 9 май.
Гласът на имигрантите в Шверин
Нашата визита в Шверин продължи с друга среща, в която фокус бяха именно имигрантите, живеещи в града. Посетихме Internationales Haus – дом за срещи, общуване и културни събития, подкрепено от местни НПО, ръководителя на едно от които г-н Клаус Йолеркинг (на снимката по-долу в средата) ни представи дейността му. Той е пенсионер и списва статии за местния вестник в Шверин. Наш събеседник бе и г-н Асем Сайаре – бежанец от Сирия, от неправителствената организация Miteinander-Maan e.V., който също работи и подпомага работата на центъра (на снимката по-долу вляво от Клаус Йолеркинг).
Срещата започна с кратко представяне на участниците в дискусията, а г-н Йолеркинг разказа интересни факти за града. От население над 130 000 по време на ГДР, днес Шверин се е свил до 100 000 души, повечето от които са напуснали града. Много от тях са се преселили в околностите, други са отишли да живеят в западната част на Германия. Градът все още страда от загубата на толкова много хора. Тук няма индустрия. През 90-те бива определен за административен център на провинция Мекленбург-Горна Померания и това е основната му функция и до момента. Това привлякло много хора и средства към града, особено в строителството, което променя градския облик и икономическия профил.
Повече от 120 нации живеят в града, според статистиката, продължава г-н Йолеркинг. Поне 3 души трябва да са от една нация, за да бъде тя добавена в статистиката на града като отделна. Повечето жители на града не знаят този факт, защото много от тези имигранти не са видими. В града се случват неща, за които малко хора знаят. Затова през 2019 г. е подета интересна инициатива за поредица статии, които представят на страниците в местния вестник 100 души от 100 различни страни. Предварително е трябвало хората да бъдат убеждавани, за да може да бъдат показани и разказано за тях. Хората искат да виждат хора, да чуват за техните истории, за съдбите им, какво се е случило. Именно това е ролята на местната журналистика, според г-н Йолеркинг, да сближава хората.
Друг проект за серия от подкасти е осъществен съвместно с онлайн медията Schwerin-Lokal на Дарио Рочов. Подкастът се нарича „Какво трябва да направя“. Досега са излъчени 112 епизода, в които участниците не казват какво трябва да направят, а какво действително правят, за да постигнат целите си. Те са от различни сфери на живота – пожарникари-доброволци, собственици на малък бизнес, или доброволци, работещи с бежанци, и др. По този начин тези хора са получили възможност да бъдат представени пред обществото. Преди време е била организирана среща на участниците в тези подкасти, като още на срещата те са започнали да осъществяват контакти и да договарят сътрудничество. Това е и ценност на тази инициатива, която да доведе до разпространяването на добрата новина.
Създаването на Internationales Haus
Това поражда и идеята за Internationales Haus – да се създаде място, където всички тези общности и хора, които имат толкова общо, да се срещат, да говорят, да задават въпроси. Центърът е отворен за всеки, за всякакви събития.
Центърът е създаден съвсем наскоро и краткосрочно подкрепен финансово от градската управа за заплащане на наема, на консумативите. В момента съществува предизвикателство за съществуването му. Има идея и проект да бъде създаден вестник или радио, където да се даде възможност на хора от целия свят, живеещи в Шверин, да се изявяват. По този начин и живота на центъра ще бъде продължен за още 2 години.
В Internationales Haus всяка седмица има програма със събития, отворени за всеки и безплатни за всеки. В определен ден идват украински жени, които изработват бижута, а в друг от 18 часа има Международно кафе, където се събират хора, които извършват различни дейности. В други дни се учи практически немски език, имигрантите готвят заедно и т.н. Участват и германци.
Организират се и дни на четенето, когато се чете едновременно на 12 езика. Има и африканска вечер. Събират стотици хора от африкански държави, които готвят заедно и празнуват. Украински възрастни жени се събират също в центъра, където споделят обща съдба – загуба на близък човек.
По време на КОВИД епидемията е имало интересна инициатива за създаване и поддържане на градини от хора от различни националности. Тогава това е било рая, където хората са се срещали и общували. Но след пандемията градините са изоставени. Сега за тях се грижи сирийско семейство.
В деня на откриването на Internationales Haus присъства кмета на Шверин, държавния министър за интеграцията, местни представители на партиите, като всички заявяват, че тази инициатива е добра и трябва да бъде подкрепена. След това се състои второ откриване, този път за гражданите, като са разпратени 100 покани, основно до съседи, които са се оплаквали от дейността на центъра и хората, които се събират там. Съседите не се отзовават, просто са затворени и не искат да приемат наличието на този център в сърцето на града, в този хубав квартал.
Германците не харесват дори хора от други градове в Германия. В момента, в който се разбие стереотипа за чужденците, отношението към имигрантите се променя към добро.
Центърът разчита на собствената фейсбук страница, понякога на местните вестници и онлайн медии, за да достигат до повече хора. Не разполага със средства за собствен сайт.
г-н Асем Сайаре се включи в разговора, като разказа за това как идва тук, преминавайки през границите на Европа като бежанец през 2016 г. и се среща с министъра на вътрешните работи на провинция Мекленбург-Горна Померания, като по-късно започнал работа при него. Неговата крайна цел изначално била Западна Германия, но в един момент приел Шверин за негов град, където би искал да остане да живее. Чрез Internationales Haus Асем вижда възможност да се разбие този стереотип у местните жители за арабите, чрез срещи, дискусии, реални действия. Не всички чужденци са лоши, това е основната цел на този център. От друга страна имигрантите също искат да опознаят Германия, местните традиции, своите съседи. Те са отворени за това. Имигрантите се опитват да се отворят към местното общество, но след 2 – 3 години те се отказват и се затварят в своята общност.
Според г-н Йолеркинг политиците не правят достатъчно за интеграцията на имигрантите. На първо място, да работят заедно. Един недостатък на Шверин е населението, което е възрастно. Младите напускат, за да учат в университет и не се връщат обратно в града.
НПО – мисия възможна
Самата неправителствена организация е създадена 2016 година, за да подпомогне по спешност на идващите бежанците и да изрази техните интереси. Местните са започнали да помагат от добро желание, без всякаква помощ. Били са само двама, а сега са 40 души от 14 различни страни. Пред организацията винаги е стоял въпроса с парите, с финансирането. Политически не е имало активна съпротива срещу тях, по-скоро пасивна. Например, в града живеят, работят, плащат данъци и наем около 8000 чужденци, които не са политически представени. В съседните градове като Рощок има съветник по мигрантите към местната община. В Шверин липсва такъв пост, а и местната власт не проявява интерес към създаването му. Сега с набирането на политическа сила на партията Алтернатива за Германия по провинции и градове, е възможно тези длъжности и дейностите изобщо да се премахнат.
Самото НПО е започнало с курсове за плуване за ученици, съвместно с Червения кръст. Друга инициатива е неделно училище за деца, говорещи арабски, като допълнителна форма за обучение. Целта е да не загубят корените. Сътрудничат си с местния театър. Изобщо дейността е изцяло публична, отразена в медиите, има и посещения в Общината и т.н. Тоест вземащите решения знаят за съществуването на организацията и знаят с какво се занимава. Други НПО изпитват завист и недоверие помежду си особено що се касае до работата с интеграцията на имигрантите. Въпреки това от организацията са отворени за сътрудничество с други организации, включително от други държави в ЕС. Единственото ограничение са броя на доброволците. Трудно се намират такива. Хората не искат да са отговорни за 3-4 години, или за финансирането на НПО. Хората днес искат да са спонтанни. Затова и в Internationales Haus често се претоварват.
Африканска връзка
Г-н Йолеркинг сподели, че организацията иска да действа на местно ниво, но да има глобален ефект от дейността й. Затова си сътрудничи с малка НПО от Уганда, близо до границата с Конго, където има война между двете държави, а местното население страда. Тази НПО се опитва да даде основно образование на местните жени. Те плетат чанти, от германското НПО ги купуват за по 4 – 8 евро, а в Германия ги използват за събиране на дарения от граждани. Работи се и по здравен център, като в момента се търсят здрави работници. Ще бъде създадена пекарна и др.
Организацията в германското НПО трябва да се издигне до професионално ниво, за да може да продължи да се развива, да посреща предизвикателствата. Да бъдат наети хора срещу заплащане.
Съветът на г-н Йолеркинг като заключение към всички е „Направето го“, не е въпрос на „големи концепции“. Стъпка по стъпка целите могат да бъдат постигнати от всеки.
Видео запис от посещението в Шверин може да гледате тук:
