Енгокринологът д-р Мария Цонева за най-често разпространените заболявания на щитовидната жлеза

Ендокринологът д-р Мария Цонева за най-често разпространените заболявания на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза може да боледува скрито дълго време. В началото пациентите могат да усетят симптоми като умора, депресивно настроения или психически дискомфорт. Лесно е да ги отдадем на напрегнатото всекидневие. Изследванията на хормони, свързани с щитовидната жлеза, се правят при съмнение за отклонения в работата ѝ (те може да са временни) или за настъпило заболяване. Трябва да се има предвид, че препоръчителните стойности на лабораториите са само ориентировъчни. Точните целеви стойности зависят от пол, възраст и наличие на съпътстващи заболявания. Най-добре е да ги обсъдите с наблюдаващия ендокринолог.

Нормално е с годините щитовидната жлеза леко да забави работата си. Това не е повод за притеснение. При понижена функция най-често става дума за хипотиреоидизъм. Преглед при лекар ендокринолог ще изясни дали пациентът има нужда да приема хормони, които да компенсират дефицита в организма му. Доста често срещани са и възлите на щитовидната жлеза.

Хипотиреоидизмът може да е вследствие на други заболявания, например Хашимото. При него става дума за автоимунен процес. Хашимото е заболяване, което минава през различни етапи – може да има и хипертиреоидизъм (повишена функция), хипотиреоидизъм или пък да е в период на ремисия.

Когато функцията на жлезата е повишена, най-често това се дължи на Базедовата болест. В миналото гушата е била много разпространено заболяване на щитовидната жлеза. При нея се забелязва характерно подуване в областта на шията. Гушата се дължи основно на йоден дефицит. Жлезата се нуждае от йод, за да произвежда хормоните си. В България има райони, където почвите, а оттам и храните – животински и растителни, са бедни на този елемент. С въвеждането на програмата за йодиране на готварската сол проблемът с гушата е овладян в голяма степен. Днес тя се среща много по-рядко отпреди.

Трябва да се има предвид, че и излишъкът на йод също не добър за жлезата. Затова не е добре при проблеми с нея от какъвто и да е характер, да се пият хранителни добавки с йод.

Пациентите, които имат заболяване на щитовидната жлеза, изпитват разочарование, когато чуят от ендокринолога, че няма специална диета за тяхната болест. В световните гайдлайни по ендокринология няма препоръки за хранене. Въпреки това съществуват данни, че някои хранителни режими, приемът на допълнителни хранителни вещества може съществено да повлияе върху състоянието на болните. Препоръките за хранене при болести на щитовидната жлеза се доближават до общите насоки за здравословно хранене. Трябва да се избягват преработени храни, като се наблегне на прясно приготвените. Целта е в организма да постъпват повече витамини и минерали, наред с другите ценни вещества от истинската храна. Не е нужно да се изпада в крайности и да се лишавате от цели групи продукти, това няма да донесе полза.

Сподели: