Зам.-министър Деница Николова: Намаляването на регионалните неравенства трябва да е основна политика на европейските макрорегионални стратегии

Зам.-министър Деница Николова: Намаляването на регионалните неравенства трябва да е основна политика на европейските макрорегионални стратегии

Дунавският регион има редица възможности за териториалното сближаване и икономическото развитие на страните по поречието на реката, чрез интегриран подход в партньорството и подкрепата за изпълнението на съвместни стратегически проекти. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и Национален координатор за Стратегията на ЕС за Дунавския регион Деница Николова по време на Среща на председателите на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз /Председателски КОСАК/, което се провежда в София.

Зам..-министър Николова бе ключов говорител в Третата сесия на форума на тема: „Ролята на европейските макрорегионални стратегии за постигане на устойчиво развитие, сигурност и стабилност“. В речта си тя отбеляза, че макрорегионалните стратегии на ЕС, обхващащи четири макрорегиона – Балтийско море, река Дунав, Адриатическо и Йонийско море и Алпите, имат значимост като платформа за транснационално сътрудничество. Те предоставят интегрирана рамка, в която държавите използват общия си потенциал за справяне с взаимните предизвикателства. „В контекста на започналия дебат за бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. и мястото на макрорегионалните стратегии в нея дискусията следва да се ориентира в посока на бъдещето, защото националните парламенти могат да допринесат за утвърждаването на макрорегионалните стратегии като важен инструмент за сближаване“, посочи зам.-министър Николова. Тя обърна специално внимание на нуждата от политическа подкрепа в подпомагане създаването на координирани политики за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в макрорегионите. „Изпълнението на съвместни регионални и макрорегионални проекти би могло да има значителна роля за утвърждаване на добавената стойност на такива инициативи. Това би могло да бъде една от предпоставките за намиране на съвместни решения за общите предизвикателства, свързани с инфраструктура, миграцията и демографския натиск, изменение на климата или други проблеми, които не биха могли да бъдат разрешени от една държава или регион“, посочи тя.

Според зам.-министър Николова Дунавската макрорегионална стратегия е пример за уникален подход, предоставящ възможности за сътрудничество и изграждане на мрежи между държавите-членки в региона на река Дунав. „За нас добавената стойност на Дунавската стратегия е в партньорството и подкрепата да изпълнението на съвместни стратегически проекти“, каза зам.-министър Николова. Тя допълни, че за България са идентифицирани 9 проекта на обща стойност над 40 млн. евро, обхващащи сфери като воден транспорт, пристанищна инфраструктура, енергетика, образование, млади хора, иновации. „В този контекст, Транснационална програма „Дунав“ и европейските структурни и инвестиционни фондове имат важна роля, която би се засилила в бъдеще, концентрирайки средства за изпълнение на по-малко на брой, но съвместни междурегионални стратегически проекти, които ще имат видим ефект върху икономическото развитие и териториалното сближаване в региона“, каза тя. „В Дунавския регион се наблюдават големи различия, тъй като в него се намират някои от най-успешните региони в ЕС, но също и някои от най-бедните. Това предоставя добри възможности за постигане на значими резултати чрез сътрудничество и обмяна на опит. Но са необходими допълнителни инвестиции и действия, за да може регионът да отбележи устойчив напредък и растеж“, изтъкна още заместник-министър Николова. Според заместник-регионалният министър намаляването на регионалните неравенства е изключително важно за Дунавската стратегия и останалите макрорегионални стратегии цел, както и създаването на взаимодействия за растеж и осигуряване на заетост в съответните региони.

Зам..-министър Николова напомни, че Българското председателство на Дунавската стратегия също ще следва пътя на намиране на съвместни решения за общите предизвикателства. „Ще насочим дискусиите през тази година към две важни теми от стълб „Свързаност“ на стратегията, които са от изключителна важност за всички държави-членки и особено за България.

„Макрорегионите могат да помогнат за формирането на интегриран поглед над бъдещето на европейската територия. Те могат да се превърнат във важен инструмент за постигането на териториално сближаване в различните области на политика, както и да доведат до създаването на подходи като Градския дневен ред на ЕС. Дискусиите относно политиката на сближаване след 2020 г. са в напреднал етап и бъдещето на макрорегионалните стратегии също следва да бъде отчетено в този дебат с цел постигане на по-голяма ориентираност към резултати и подобряване на синергиите между отделните програми и инструменти на ЕС“, отбеляза още тя.

Сподели:

Още новини от деня