БСП - Русе ще отбележи 1 май

За 1 май 1898 г. в Русе и не само за него

Живодар Душков ни разказва за началото на честванията на 1 май в нашия град.

За първото организирано честване на Първи май в Русе са запазени няколко спомена. Тук ще приведа откъси от два – на Д. Бекчиев и Б. Иванов, като в средни скоби поставям необходими пояснения – за съкратен абзац, за нужно уточняване и пр.

Д. БЕКЧИЕВ:

„Вечерта срещу празника в партийния клуб се състоя първомайско събрание. Властите тогава не разрешаваха никакви демонстрации из улиците на града. Събранието реши празненството да стане извън чертите на града. На 1 май всички празнуващи, с червени лентички на реверите си, се събрахме пред клуба. […]

След като се говори за значението на Първи май (доколкото си спомням говори Ст. Иванчев) имаше декламации и веселие, което продължи докъм 13 ч.“

и

Борис ИВАНОВ:

„Пред клуба на работническото дружество [„Съгласие“] се събраха 60-70 души – група внушителна за онова време. Образувана бе колона от манифестанти. Червеното знаме бе изнесено отпред. То волно се развяваше от пролетния ветрец. С песни манифестантите потеглиха към площада пред градоначалството. Оттам те се насочиха по сегашната улица „Толбухин“ [дн. „Николаевска“]. Радостни, щастливи пееха всички. Любопитни граждани се спираха по улицата. Когато наближихме завоя на улицата, насреща ни изскочиха двама стражари. Буржоазните управници ги бяха изпратили да разпръснат манифестантите. С шашки в ръце те се нахвърлиха на челната група, която за момент се поспря, задните редици обаче напираха. Полицаите започнаха да отстъпват […]. [В спомена следват подробности: идват конни стражари, които успяват да разпръснат манифестиращите. Не дълго след това работниците се събират отново около т. нар. Ломска баня и разбират, че червеното им знаме го няма. След малко обаче установяват: младеж с име Стоян го бил увил около кръста си, така че намират бързо подходящ прът, за да го развеят отново].

Със знамето отпред потеглихме надолу към квартал Сарая. Колоната мина покрай Флотата и спря при двете фабрики край р. Лом, мястото, където сега се намира кожарската фабрика „Девети септември“. Тук трябваше да се състои събрание на открито.

В тия фабрики условията за работа бяха непоносимо тежки. В бояджийската фабрика на русенските капиталисти Стоилов и Попов например се работеше 15, 16 и повече [часове]. Нехигиеничните условия в помещенията и отровните изпарения от боите причиняваха масови заболявания сред работниците. […]

Последователно говориха няколко оратори. В речите си те запознаха присъстващите със значението на Първи май – Празника на международната пролетарска солидарност. Изтъкнато бе, че работниците трябва да се организират, задружно да се борят против капиталистическата експлоатация“.

Обръщам внимание, че публикациите са от края на 50-те години (в. „Дунавска правда“ – 30 апр. 1957 и 29 апр. 1960), т.е. напълно е възможно и дори е разбираемо да липсват някои подробности, да има пропуски в паметта, та дори (заради еднотипността им) проявите да се смесват, т.е. към 1898 година да се „прехвърлят“ празнувания от следващи години. Общото в спомените им е, че определено разстояние от уличната мрежа на Русе е минато от манифестиращите работници и че самото отбелязване на Деня на труда е станало в покрайнините на града. Разликата в текстовете обаче е съществена: Д. Бекчиев пише, че манифестиращите се насочват към Владиковата бахча (дн. Парк на младежта), а Б. Иванов – към противоположния край на Русе – долината на река Русенски Лом.

Предпочитанията ми са към написаното от втория мемоарист, който през 1898 г. е 15-годишен, т.е. юноша, възприемащ с любопитство станалото около него. Вярно е, че в спомена му няма конкретика (единственото име е на Стоян – младежът, който запазил червеното знаме на манифестантите).

В никакъв случай не трябва да се пренебрегват факти, предшестващи събитието.

Първият от тях е, че на 1 март 1896 г. е създадена организацията на русенските социалисти, така че вече прояви със социалистически окраска не се оценяват като индивидуални действия (имам предвид публикуваните телеграми по повод Първи май).

Вторият факт е, че Русе чува за първи път словосъчетанието „Първи май“ през 1897 година, когато в хотел „Централ“ (на мястото му е построена Новата поща) се провежда първомайска вечеринка. Б.Блъсков, Д. Ганчев, Д. Георгиев, Д. Димитров, Е. Димитрова, Тр. Кънчев, Ст. Сапунджиев, П. Стрелковски, Ив. Троенски, Т. Тъпанков и др. социалисти (и техни другари) изслушват сказка, посветена на международния ден на труда.

Вече споменах, че за първата първомайска манифестация съществуват само спомени, а към тях професионалните историци пристъпваме резервирано. Това е така, защото няма документална база за сравнение. Впрочем понякога и историци – при това чрез документи!!! – утвърждават неверни факти. На страниците на „Дунавска правда“ (ДП) на няколко пъти се „тълкуват“ по превратен начин протоколът на Настоятелството на русенските български училища от 24 май 1887 г. За какво става дума? Учителката Петрана Ханджиева, въпреки заповедта на учителския съвет в Девическата гимназия, извежда своите ученички на „майовка“ в местността Саръ баир в близост до лобното място на офицерите-русофили. Подведени от термина „майовка“, използван за първомайските чествания в последните десетилетия на 19. век, С. Пантелеев (ДП, 2 май 1962), Георги Неделчев (ДП, 30 апр. 1966), Д. Колабашев (ДП, 1 май 1970 и 1 май 1981) и др. утвърждават, че първото отбелязване на Първи май в Русе е… през 1887 година. Ако намерим обяснение в това, че не е проявена елементарна съобразителност и липсва обвързаност на фактите в хронологичен порядък, ще сгрешим. Д. Колабашев „черно на бяло“ пише (1981): „с две години изпреварва решението на конгреса“, визирайки не нещо друго, а именно Учредителния конгрес на Втория интернационал. Дори в русенската „майовка“ да са участвали работници (все пак 1 май е свързва с исканията на чикагските работници за нормални условия на труд!), пак няма как да празнуват нещо, което го няма…

Най-вероятно терминът „майовка“ е бил изпълнен с друго съдържание – излет, което се обвързва и със стореното от учителката: извела е ученичките си сред природата. Наказанието на учителката Ханджиева по-скоро е заради пренебрегнатата заповед (1.); уморителния преход („надалеч от града на около 1 ½ часа“) (2.) и включването на политически елемент (завела ученичките „на гробовете на застреляните“) (3.).

През 1973 година Петър Великовски „дърпа“ първото честване на Първи май с десетина години по-рано: „Доколкото ни е известно, съобщението в сп. „Училище“ дава първите сведения за най-ранно честване на 1 май в нашата страна още когато тя е била под жестокото политическо и икономическо османско робство“ (ДП, 30 апр. 1973). Авторът цитира и текста в списанието, където има редове не за борба за 8-часов работен ден и за сносни условия на труд, а за това, че на 1 май 1872 г. в Русчук „много замаяни глави са напуснали работата – и жени, и мъже потътрали на разход“. Поне за мен това не е нищо друго, освен споменатата „майовка“- излет, разходка, отдих и пр. сред природата…

От честването през 1898 г. е запазена и фотография, но и тук има куп неизвестности – кой, в какъв точно момент, на кое място е направил снимката…

Всичко това написах като размисли в навечерието на празника Първи май – не с някаква скрита цел, а заради съществуващия факт: първото организирано честване на Първи май в Русе става през 1898 година!

Живодар Душков

Сподели: