Зорница Петрова: Постановката изобразява реалната, но и невидима материя на чувствата в танц-театър чрез експресивната музика на Астор Пиацол

Зорница Петрова: Постановката изобразява реалната, но и невидима материя на чувствата в танц-театър чрез експресивната музика на Астор Пиацол

Театрално-танцов спектакъл „Метаморфози на любовта“ ще представи Държавна опера – Русе. Това са четиринадесет музикални пиеси на Астор Пиацола в десет танцово-театрални етюда/сюжета.

Етюдите са свързани помежду си, но остават свободни от обединяваща сюжетна линия. Действието във всеки един от тях е възможно да се случва по едно и също време или да се отнася към миналото, настоящето или бъдещето, на различни места, изобразявано от артисти,  въплъщаващи се в различни роли. Те представят алтернативни възможности, описвайки един ден от живота, оставящ отпечатък във вечността, навлизат в лабиринта на безкрайната и нескончаема повторяемост на човешки съдби и страсти. Всяка емоция се превръща в персонаж и показва връзка с роля, изразяваща своя индивидуализъм, който може да се асоциира и с чувствени явления от реалността. Всеки от публиката ще открие нещо свое сред палитрата, богата на любов, ревност, заслепяване до лудост, душевно страдание, неизчерпаемо търпение, веселие и безгрижие. Постановката изобразява реалната, но и невидима материя на чувствата в танц-театър чрез експресивната музика на Астор Пиацола. Тя ни оставя с мисълта, че всичко е въпрос на гледна точка. Виждаме истински живи хора, които обичат по своему, преплитайки реалното с подсъзнанието и със своите мисли.

Astor Piazzolla
1.Prologue (Tango Apasionado) / Първи етюд 
Първа Картина / First story
(Безкрайна и невъзможна) „Мисли към любовта“
Unlimitless and imposible- The thoughs for love.

2. Milonga for three 
Втора Картина / Second picture of the first story
(Безкрайна и невъзможна) „Спомени за любовта“
“Memories about Love”
Финал към Девата-Душа

3. Street Tango / Втори етюд / Story 2
(Деан Добрев/ Христо Добрев)
„Отговорността на възрастта“ (Когато бях млад)

4. Milonga Picarezca / Трети етюд / Story 3 
„Добрата жена“ – “The good wife”

5. Knife Fight / Четвърти етюд /Story 4
„Пречупване“ (Лудостта на мислите)
“Breaking” ( Crazy thoughs)

6. Preparense / Пети етюд / Story 5 
„Спомени в обратен каданс“ (The memory of woman/ The couple/love in reverse)

7. Prelude 1.
(Спот на маса ) Story 6 connected to the 1
„Влюбени в живота“ Jacob – Greta (A memory , in love with life)
Двойка на масата – Девата в далечината.

8. Leonora’s Song/ Story 7
„Преди любовта бе страстта“ (Before the love, was the passion)

9.Коктейл парти с разговори – звук (пресъздаване на обстановката) 30-40 сек.
Butcher’s death / Story 8
„ Кой !? Аз ли?!“ ( Любовникът – Убиецът)

10. Milonga for three (Reprise) Story 9
„Виновен съм“

11. Prelude 2 / осми етюд
„Ден от живота“ Помирение“

12. Bailongo / 
„Животът продължава и върви“ –“Life is moving us”

13.Leonora’s love theme /девети етюд
„Ураган от минало и бъдеще“ – трио

14. Finale (tango apasionado)/ Десети етюд
„Краят на едно начало“

Постановката изобразява абстрактно чувствата на различните персонажи, за да се постигне персонална аналогия към публиката.

Етюдите са свързани помежду си, но остават независими от единна сюжетна линия.

Като хореограф на постановката, търся в артистите изобразяването на чувствата, пресъздадени в ситуации, на които човек реагира по различен начин и съответно възприема информацията индивидуално според своите собствени навици и характер. Постановката извежда проблеми на емоционално и социално ниво. Музиката на Астор Пиацола изобразява фазите на реакция до такава степен, че е невъзможно да объркаш емоциите –  гняв, обич, болка, радост и др.

Различни герои ще представят метаморфозите на любовта, която хранят към някого, към нещо, та дори и към себе си, достигайки до степента на егоцентризъм. Не бих желала публиката да определи някого като отрицателен герой, а по-скоро да разбере гледната точка, защото всички сме изначално добри хора, макар и не с всеки, не и по всяко време. Това не ни прави по-малко човеци. Всеки персонаж носи своя индивидуализъм, с който може да се направи връзка и в реалността. Публиката ще се потопи сред вълненията на любовта, ревността, заслепяването до лудост, душевното страдание от заобикалящата среда, сред силата на неизчерпаемото търпение, сред веселието и безгрижието, което също ще бъде изобразено от постановката.

Основната концепция лежи върху жената. С нейните метаморфози и състояния, отнесени към любовта или срещу любовта. Ще видим жената в нейната светла и тъмна страна. Някои от танците пресъздават вътрешната среда, чувствата и мислите както на жената, така и на мъжа. (Природата на мъжа изследвам също, макар и по-слабо, имайки предвид, че не бих могла да прескоча отвъд приетата характеристика в мъжкото поведение.)

Виждаме жената, която обича безусловно и страда без да осъзнава моментното си състояние. Впоследствие тя преминава през различни етапи от живота си, които променят вижданията ѝ.

Жената, която е добра домакиня, но не е била оценена или е търпяла критика, която ескалира в нейния начин на мислене до степен „съвсем нов човек“.

Жената, която знае, че е обичана и знае как да обърне условията в своя полза.

Жената, която е съдена за това, което е и как това се отразява на нейното поведение и отношение към заобикалящата среда.

Триъгълникът като приятелство и любов в отношенията между хората.

Това се интерпретира от всеки танцьор независимо дали е солист или не. Всеки един от тях има  роля на човешко същество. Те изобразяват реални видими или вътрешни мисли и чувства.

Мъжът, който обича, който не знае как да обича, който обича себе си, който вярва или не във възможностите си, който не може да избяга от себе си, който не може да се промени, убивайки реално и нереално. Виждаме и мъжът, който е душата на компанията, веселият, добрият. Всичко се преплита в стилистика, в танц, в пърформанс, в театралност без радикална драма, сериозност или комедия. Просто реална преценка, довеждаща ни до мисълта, че всеки човек преминава през живота, опитвайки се да бъде човек, подвеждайки се понякога от собствените си страсти, раняващ дори и себе си, без да осъзнава, без да вижда, без да почувства емпатия. Което не е задължително…

Бих искала всеки, който гледа този спектакъл да си каже: „Въпрос на гледна точка… „ и също така: „Не е задължително да се отнася за мен изцяло, може би в даден момент… Може би знам, може би разбирам, но не съм могъл да го осъзная“

Един отворен край, оставящ ни в размишления за самото ни съществуване, казва ръководителят на русенския балет Зорница Петрова.

Сподели:

Още новини от деня