Ивайло Ненов за пътя си в театралното изкуство

Ивайло Ненов за пътя си в театралното изкуство

Ивайло Ненов за пътя си в театралното изкуство

Мрак, дървени стъпала, бял сноп светлина, който прави праха видим. Зима е, а е топло, на сцената има кучета, които търсят някого. Царството е разделено. Крал Лир. Аз съм на 7 и това е първият ми спомен от театъра. Но това беше също и избор – избрах да отида неизвестно къде с баща си и да пропусна любимия си анимационен сериал „Флинтстоун“.

Години по-късно, щом разбрах за драмсъстава на гимназията, веднага се записах. Всички явно бяха впечатлен от моята пластичност, наподобяваща дърводелски метър. Освен учителя. В разпределението името ми стоеше срещу това на 2-ро борче. Няма слаби актьори, има подходящи или неподходящи роли. С моята пластика щях да се слея с материала, можех да вдъхна живот на ролята, да превърна този бор в човек… в Буратино… и ето ти главна роля, но тогава не ми хрумна това. Беше ми ясно, че артистите са специални създания, затова реших да не губя време в мисли за театър и се концентрирах върху химията и биологията.

Един ден (вече бях студент), докато минавах покрай театъра в родния си град, съдбата се намеси. От красивата сграда излезе един познат актьор, и ме попита „Ти записа ли се?“. „За какво?“. Той ме хвана за ръката и влязохме в театъра. Записа ме за прослушване за театралната школа. Колебаех се. Тогава майка ми настоя: „Иди там и подишай малко от въздуха на тези хора“. От този момент нататък животът ми и целият ми свят се промениха. Кандидатствах в НАТФИЗ, приеха ме. За първи път можех да разкривам истинските си емоции и това да не е слабост, а богатство. Можех да фантазирам, да уча, да играя. Бях заобиколен с прекрасни хора. Въздухът се промени безвъзвратно! Съдбата отреди именно първата ми поява на професионална сцена да бъде в „Крал Лир“.

Вече имам семейство, две дъщери и много роли зад гърба си. Професионален режисьор съм в любимия ми Русе. Баща ми вече го няма, но скоро някоя от дъщерите ми ще се вмъкне с мен в салона и втренчена в мрака ще се гушне в мен, докато аз потрепервам в очакване дали ще ѝ хареса представлението, което съм създал, или ще съжалява, че е изпуснала любимото си детско.

Ivaylo Nenov – режисьор в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

*Текстът е от поредицата „Лични истории в театъра“, събрани от журналиста Йордан Георгиев, за Предаване за театър „Без маски“

Сподели:

Още новини от деня