Изложбата за традиционните облекла и тъкани на русенските хърцои е подредена в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей. Официалното откриване ще е в сряда, 18 септември, от 18.00 ч. Автор на концепцията е Величка Кадъкьовлиева. Реализацията е дело на етнографа Искра Тодорова.
В по-голямата си част изложбата съдържа фамилно наследство от облекла и тъкани, принадлежащи на семейството на авторката, които илюстрират традициите, характерни за русенските хърцои.
Още от ранно детство проявявах интерес към историята на моето семейство, на рода и родното ми село. Част от този интерес премина и в страстта да събирам материални свидетелства като памет за тованаследство. Първите ми притежания бяха носиите на моите баби, както и тъкани, изработени от тях, споделя авторката.
Впечатлена от красотата на дрехите в семейството и осъзнала нематериалната им стойност, Величка Кадъкьовлиева започва да издирва и прибавя към сбирката и други елементи като проучва тяхната история. В експозицията могат да бъдат видени женски хърцойски носии със старинни мотиви от различни времеви периоди, шевици и тъкани с характерните за тази етнографска група бодове, направени чрез везане „на клечка“. Показани са и елементи от дрехи, които са били силно компрометирани, поради което авторката спасява единствено шевиците.
С уменията, наследени от своите баби, Величка Кадъкьовлиева създава носии за своите внучки, като съчетава автентични елементи и изработва липсващите части. Едната носия е ползвана за сценични изяви, а другата представя българската народна култура в дните, посветени на различните етноси в Норвегия, където по-малката учи и живее.
През 1955 г. в с. Гагаля (родното място на авторката) по време на теренни проучвания проф. Антония Велева използва ризата на Руса Моцова, род. 1877 г., прабаба на Величка Кадъкьовлиева, за да илюстрира характерната за хърцоите риза „бърчанка“. Скица на ризата е поместена в том 2 на Етнография на България, издание на БАН от 1983 г. Тази риза е и едно от най-ценните притежания в настоящата сбирка.
Величка Кадъкьовлиева е родена през 1944 г. в с. Гагаля (сега съставно на с. Николово, Русенско). През целия си живот се интересува от родната история и традиции. Автор e на книгите „The Case of Memories“ (2018), „Gagalya – there was such a village“ (2018), „One hundred years of TPK „Saglasie“ (2019), „Bow, Troublemaker!“ – a documentary account of the life, creativity and socio-political activity of Stoyan N. Mihailovski (2022). В книгата за родното й село съществен дял е отреден на етнографията и паметта за традиционния живот.