Регионална библиотека „Любен Каравелов“ се включи в програмата на Русе за Деня на общините с откриване на изложба от книги и документи „12 октомври – Ден на българската община и местното самоуправление“. Гости на събитието бяха Енчо Енчев – заместник – кмет „Хуманитарни дейности в Община Русе, Катя Петрова – директор дирекция „Хуманитарни дейности“ в общината, а малко по-късно изненадващо на откриването дойдоха Нона Йотова и Крум Зарков. Гостите на библиотеката и служителите на културния институт бяха очаровани от изпълнението на славеите от Вокална формация „Приста“ към Младежки Дом Русе с вокален педагог и художествен ръководител Доротея Бальовска.
Експозицията представиха библиограф-експертите Ренета Константинова и Валерия Йорданова.
Изложбата, посветена на Деня на българската община – 12 октомври включва книги, периодични издания и снимки от фонда на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
В първата витрина са разположени най-старите документи, съхранявани в библиотеката. Подредили сме издадените в книги Закон за градските общини и Закон за селските общини. Най-старият от които е от 1886 г. Идеята за общините и местното самоуправление е заложена още в първата Конституция на самостоятелната българска държава, приета на 16 април 1879 г. В глава 1, чл. 3 е записано: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“. Тук е редно да спомена защо точно датата 12 октомври е обявена за Ден на българската община, защото на 12 октомври 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Закона за общините и градското управление – първият закон, касаещ общините и местното самоуправление.
Интерес представлява и „Самоуправление“ – месечно списание на Съюза на градските общини за 1926 и 1927 г. Подредени са още „Азбучен показалец на всички документи и книжа, издавани от общините, подлежащи на гербов налог“ от 1946 г., „Общинският проблем“, който е сборник от рефератите и речите, държани на конференцията на Съюза на градовете на 26, 27 и 28 февр. 1928, „Финансовите тяжести на общините по Закона за народното здраве“ от 1929, издаден от Съюза на българските градове, „Коментар на Закона за финансово облекчение и заздравяване на общините“ от 1946 г. Интересни са и книгите по проблемите на общинската отчетност, общинското сметководство и общинския бюджет, издадени до 1944 г.
В следващата витрина са подредени по-нови и съвременни изследвания на историята на общините в България, местната власт и местното самоуправление, като: „Малката община в България“, „Общината – Осн. публичноправни аспекти“, „Общините в България 60-те и 80-те години на ХІХ век“, „Общини и просвета в България 1944 – 1959 г.“, „Българската община и местното самоуправление – възрожденските традиции“ и най-новите издания от 2021 г. – „Сравнителните изследвания на местното самоуправление“ и „Местна власт и местно самоуправление“.
В третата витрина са издания от фонда на библиотеката за отделни общини в България. Например „Столична община 1934-1937“, която е от личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов и план на София, който показва водопроводната мрежа на града. Подредени са също книги за община Асеновград, Габровската община през Възраждането, Кондиката на Силистренската българска община 1870 – 1881 г., каталогът с документи „Градско общинско управление Пазарджик 1878-1944“, „Панагюрската община от Освобождението 1878 г. до Съединението 1885 г.“ и др.
В четвърта, пета и шеста витрини се проследява и историческото развитие на Община Русе от 1865 г. до 2021 г. На 6.02.1865 г. българската общност в града приема своя „Устав на Русенската българска църковна народна община”, подписан от 70 представители на отделните махали и еснафски организации, с което се слага началото на Русенската община. Уставът, както и Протоколът от 1.03.1865 г. за избор на 12 редовни представители на Русенската община са публикувани в Църковен архив от 1924-1925 г. и са представени в изложбата. Показани са и материали за председателя на Русенската българска църковна народна община – Нил Изворов, както и за някои от нейните членове: книгите на Теодора Бакърджиева „Костаки Маринович 1829-1885 : Хроника на един живот“ и Иван Марков „Хаджи Иван(чо) хаджи Пенчович“.
Най-старият документ в експозицията е „Букварче“ на Петко Славейков от 1860 г., за което председателят на Русенската църковна народна община Нил Изворов пише писмо до Славейков с молба да му бъдат изпратени 1000 бр. за русенските училища. Това показва, че образованието на децата е една от важните страни в работата на общината.
Сред изложените материали, свързани с дейността на Общината от 1878 г. до 1944 г., са Правилник за вътрешния ред от 1894 г., отчети за дейността, Бюджет за прихода и разхода на Русенската градска община за 1910 г., избирателни списъци на Русенската градска община от 1933 г. Интересен е Правилникът за доставяне на електрическа енергия от Русенската градска електрическа инсталация, приет през 1920 г. Цената на електрическата енергия днес е особено актуална тема, но в далечната 1920 г. тя се е формирала според броя на крушките в домовете и учрежденията, както и в зависимост от това дали има електромер, или не.
От най-новия и съвременен период от живота в Русенската община са включени административни актове, регламентиращи границите и дейностите на общините, публикувани в Държавен вестник. Периодът след 1989 г. е представен с брошури за административното обслужване и публикации в периодичния печат за проектите, реализирани от Община Русе.
Книгите на различни русенски историци и изследователи: проф. д.и.н. Иван Радков, доц. д-р Любомир Златев, Йордан Борисов и Красимир Кънчев, Иво Жейнов, също са намерили своето място в изложбата. Това са сборниците „125 години Русенска община“, „Русенската община 1878 – 1949“, „Русенските кметове 1878 – 2005“, „Русенската община 1949 – началото на ХХІ век“, „Епоха на строителство“.
Във витрините могат да се видят и снимки на русенските кметове с кратки биографични данни за тях, като акцентът е върху по-същественото, което е направено за град Русе по време на кметуването им.
Изложбата е достъпна за посетители до 18 октомври включително.
