ИПИ: На местната власт и липсват ресурси и капацитет

Изравнителната субсидия за общините достига 404 млн. лв. през 2023 г.

След като през миналата седмица ви представихме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за общините през 2023 г., днес в поредицата „265 истории за икономика“ разглеждаме изравнителната субсидия. Целта на този трансфер от централния бюджет е да компенсира големите разлики в собствените приходи на отделните общини. Ето защо достъп до този ресурс имат само общините, чиито данъчни постъпления на човек от населението са под 120% от средните данъчни постъпления на човек за страната към края на 2021 г. Изравнителната субсидия се изчислява по специална методика и  включва следните пет компонента:

  • Първият компонент е равен на разликата между  120% от средните за страната данъчни постъпления на човек от населението и данъчните постъпления на човек за конкретната община, умножени по населението на общината.
  • Вторият компонент взима предвид разходните нужди на всички общини, които получават субсидия, като разглежда следните индикатори с различни тежести: брой деца до 5 г., брой деца от 6 до 14 г., брой възрастни над 65 г. и повече, територия, дължина на общинската пътна мрежа и население. Колкото по-голям е делът на дадена община според тези показатели, на фона на общото за всички общини, получаващи изравнителна субсидия, толкова по-голяма ще е и сумата по този компонент.
  • Третият компонент от субсидията е предвиден за общини, в които делът на собствените приходи през 2021 г. е бил под 25% от общите постъпления на общината за годината. Ресурсът тук се разпределя на база дела на разликата между 25-процентовия праг и реалното отношение на собствени приходи към общо постъпления спрямо общия сбор на тези разлики за общините в тази категория. Целта е да бъдат компенсирани общините, които имат силно ограничена финансова независимост.
  • Четвъртият компонент е предвиден за общините, при които сборът от първите три компонента е по-нисък от общата изравнителна субсидия, получена от тях през 2022 г., като той компенсира разликата между двете стойности.
  • Петият компонент е предвиден за общините, чиято местна данъчна тежест е по-висока от средната за страната, като се взимат предвид данъците върху недвижимите имоти, придобиването на имущество и превозните средства. Замисълът на този компонент е да подпомогне общините, които не успяват да генерират достатъчно местни приходи, въпреки опитите си да го направят чрез по-високи данъчни ставки.

Общият размер на изравнителната субсидия, предвиден в бюджет 2023 г., е 404 млн. лв., което е увеличение от 6,6% спрямо миналогодишната сума от 379 млн. лв. Най-голяма изравнителна субсидия са получили общините Пазарджик (7,71 млн. лв.), Русе (7,52 млн. лв.), Стара Загора (7,14 млн. лв.), Сливен (6,73 млн. лв.) и Асеновград (6,02 млн. лв.). Причината за това е, че първите два компонента от субсидията взимат предвид потребностите и населението на общините, съответно по-големите получават по-високи суми. Общо 19 общини не получават никакви средства, тъй като преминават прага от 120% средни данъчни постъпления на човек за цялата страна. В този списък се нареждат предимно общините по Черноморието и рудодобивните райони, които традиционно се отличават с високи дялове на собствените приходи, както и общините Столична и Пловдив.

В сравнение с миналата година най-голям ръст в изравнителната субсидия се отчита в общините Кнежа (38,9%), Марица (35,1%), Пирдоп (30,9%), Копривщица (30,4%) и Ботевград (29,4%). От другата страна на подреждането стои община Пловдив, при която субсидията намаля със 100%, тъй като общината вече не отговаря на условията за получаване на този ресурс. След нея се нареждат 60 общини, при субсидията остава непроменена. От тях 18 не получават изравнителна субсидия нито през 2023 г., нито през 2022 г., а при останалите 42 получената сума остава в размера от предходната година. Обяснението вероятно е, че при изчислението на тазгодишната субсидия за тези общини сумата от първите три компонента е била по-ниска от субсидията за 2022 г., с което се е задействал четвъртият компонент и е компенсирал разликата. Поради този механизъм е и невъзможно дадена община да получи по-малка изравнителна субсидия спрямо предходна година, освен ако изобщо не загуби достъпа си до този ресурс поради високи собствени приходи, какъвто е и случаят с Пловдив. Средното увеличение на субсидията за страната е 6,6%, като за общо 105 общини субсидията е нараснала с по-голям темп. Наблюдава се интересно териториално разделение, при което общините в Източна България бележат много нисък или дори нулев ръст в субсидията през 2023 г., докато увеличението в общините на запад е често сравнително високо.

Най-голяма субсидия на човек от населението получават общините Трекляно (933 лв./човек), Бойница (451 лв./човек), Чупрене (327 лв./човек), Невестино (300 лв./човек) и Маджарово (296 лв./човек). Като изключим общините без субсидия, най-малко на жител са получили община Благоевград (34 лв./човек), Велико Търново (34 лв./човек), Плевен (37 лв./човек), Аксаково (49 лв./човек) и Стара Загора (50 лв./човек). Средно за страната общините получават по 62 лева на човек изравнителната субсидията, като цели 234 общини получават повече, което се дължи на факта, че голяма част от населението на страната е концентрирано в малък брой големи общини без право на достъп до субсидията. Ако изключим общините без субсидия, на средно на човек за страната се падат по 97 лв., а 191 общини получават по повече от това.

/Автор – Теодор Недев, ИПИ/

Сподели: