еберспехер-завод-русе

Икономическият министър пред БТА: Два инвестиционни проекта в автомобилната индустрия за над 100 млн. лева стартират в Стара Загора и Русе

Два инвестиционни проекта в сектор „Автомобилна индустрия“ за над 100 млн. лева стартират този месец в районите на Стара Загора и Русе, където ще има два нови завода за производство на високотехнологични, критични компоненти за коли. Това съобщи в интервю за БТА министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Инвеститорите са холандска и германска компания, които ще вложат общо 120 млн. лв. (всеки по 60 млн. лв.) в новите производствени мощности в България. Очаква се двете компании да разкрият близо 700 нови работни места в Русе и Стара Загора. 

Икономическият министър изтъкна, че за първите четири месеца на тази година има ръст от над 60 на сто на преките чуждестранни инвестиции в страната спрямо същия период на миналата година и се очаква до края на 2023 г. голяма част от проектите, по които досега Българската агенция за инвестиции е работила, да бъдат обявени и да стартират. 

Индустриалните зони

Министърът заяви, че започва работа по създаването на ясна стратегия за развитието на индустриалните зони в България, базирана на регионален принцип. По думите му развитието трябва да е свързано с конкретни сектори и да е обвързано с очакванията на инвеститорите в тези сектори, както това се е случило с индустриалната зона „Доброславци“, фокусирана върху автомобилната индустрия. Изграждането на зоните трябва да е обвързано и с осигуряването на подходяща инфраструктура и в частност на съоръжения за производство на зелена енергия, които да са близо до зоните. Необходимо е също да се облекчат административните процедури, свързани с изграждането на инфраструктура за зоните, които трябва да се изграждат предварително и да бъдат подготвени според конкретните нужди на сектора и инвеститорите, каза министърът. Целта е да се съкрати времето за изпълнението на инвестиционните проекти – максимум до 6 месеца да се осигури възможност за начало на строителство по инвестиционния проект, който да може да бъде довършен в рамките на 24 месеца и инвеститорът да започне да плаща осигуровки и данъци в държавата. Сега процесът до началото на строителство по проекта отнема понякога и 3 години. Министърът съобщи, че ще се подготвят плановете за развитие на зоните, управлявани от Националната компания „Индустриални зони“, които към момента липсват. Акцент ще бъде поставен върху Северна България, където има потенциал за развитие на индустриални зони, като целта е да се помогне на региона да навакса икономическото си изоставане спрямо Южна България, каза министърът. Освен това, с предстоящото присъединяване на България към Шенген Северна България ще е сред основните бенефициенти на инвестиционни проекти, защото ще бъдат осигурени по-добри логистични връзки между Севера и Юга, добави икономическият министър. Според него тези зони биха могли да станат логистични или производствени хъбове в партньорство с ключовите ни партньори извън страната. 

Военно-промишленият комплекс

По отношение на подкрепата на България за Украйна в областта на отбранителната индустрия министърът изрази увереност, че потенциалът на военно-промишления комплекс на страната е голям и той има изключително значение не само в икономически аспект, но и от гледна точка на националната ни сигурност, за сигурността в региона и в Европа. Ние можем само да се гордеем с военната си индустрия. Целта е да надградим капацитета, да се погрижим предприятията да работят в сигурна и безопасна среда, допълни министърът.

Той изрази очакване да продължи тенденцията на ръст на износа на изделията от отбранителната ни индустрия и тази година и напомни, че миналата година е отчетен над 200 процента ръст на този износ, което, по думите му, е впечатляващ резултат. Ние целим да отворим всички възможни канали за продажби извън България за отбранителната ни индустрия, дали ще се работи с краен получател, или с посредник, е преценка на бизнеса, каза още икономическият министър по отношение на включването на българския бранш към европейски поръчки за боеприпаси калибър 155 милиметра. Министърът напомни, че и сега на европейско равнище се обявяват редовни търгове, на които бизнесът може участва самостоятелно или в колаборация с други фирми. Същевременно Богданов посочи, че не са спирали анализите за това как тази индустрия ще се развие след войната и къде би могла тя най-добре да се позиционира, за да се гарантира продължаване на високото търсене, приток на свежи инвестиции, а оттам и модернизацията, както и повишаването на конкурентоспособността на сектора.

Икономическият министър съобщи, че към момента финансовото състояние на „Кинтекс“ е стабилно след продължителния период, в който дружество не е работило добре и не е имало нови поръчки. 

Като много добро определи министърът и финансовото състояние на „ВМЗ-Сопот“ и поясни, че няма да бъдат взети 100 процента от печалбата на предприятието за 2022 година, за да не се отрази на инвестиционната програма на дружеството. Продажбите на ВМЗ през първата половина на годината бележат ръст от 78 на сто спрямо същия период на 2022 г., отчита се и сериозен ръст на печалбата на дружеството. ВМЗ планира разрастване на производствените си мощности, както и осигуряване на допълнителни системи за сигурност, и назначаване на допълнителен персонал, каза икономическият министър.

Той каза още, че Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет е заседавал последно на 19 май, а след смяната на правителството и актуализирането на структурата на органа се очаква следващото заседание да е на 17 юли. Междуведомствената комисия, която се занимава с разрешаването на експорта на изделия от отбранителната индустрия към икономическото министерство, е провеждала всеки месец заседание, последното е било през юни, а предстоящото ще се състои до края на юли. В този смисъл няма забавяне в работата на комисията и ако се наложи, може заседанията да се правят по-често, отбеляза министърът.

Санкциите срещу Русия и отражението им върху икономиката на България

Министър Богданов каза, че за българския бизнес продължава да е минимален ефектът от европейските санкции срещу Русия. Основно той се изразява в намалението на износа ни за Русия и то с пренебрежимо малки проценти. Отчита се ръст на вноса, което се дължи главно на презапасяване с нефтени продукти, които по принцип имат съществен дял в импорта ни от Русия. На водещи позиции в износа ни за Русия са медикаментите и този ръст се запазва. Икономическият министър отбеляза, че санкциите са имали и положителен ефект за българските компании, които до голяма степен вече са диверсифицирали пазарите си и са се ориентирали към други стратегически локации, което се потвърждава и от данните на националната ни статистика.

Държавната консолидационна компания 

По отношение на ревизията на Държавната консолидационна компания (ДКК) в периода след последната смяна на ръководството й и за резултатите от проверката в „Ел Би Булгарикум“ министърът съобщи, че всичко е предоставено на компетентните органи и тече проверка. Министър Богданов каза, че междуведомствен екип ще разработи програма за оздравяване или преструктуриране на дъщерните дружества на ДКК. Предстои и анализ на ефективността и законосъобразността на изразходваните държавни средства за язовирите и за тръбопровода, който осигури вода за Перник. Пълният анализ на дъщерните на ДКК дружества се очаква да е готов до края на септември, каза министърът и допълни, че при всяка приключила от компетентните органи проверка незабавно ще се подготвя програма за отстраняване на констатираните нарушения и оздравяване на съответното дружество. Заради искане от страна на избрания без обществена поръчка изпълнител на проекта за новия правителствен комплекс, по който се очаква държавата да си възстанови остатъка от около 80 млн. лева, срещата е пренасрочена от 7 за 19 юли. На нея се очаква изпълнителят да представи информация за свършеното по проекта досега и как ще стане възстановяването на остатъка от ресурсите съответно в ДКК и в Българската банка за развитие, финансирала проекта. Като цяло амбицията на министерството е до края на година да има пълна яснота за състоянието на дружествата, на които то е принципал и да започне работа по оздравяването и преструктурирането им.

Инфлацията

Очакванията на министъра са до края на годината средната стойност на инфлацията в България вече да е едноцифрена – между 8 и 9 на сто, въпреки че има и известни опасения за покачване на цените на енергийните ресурси, а към края на годината на месечна база инфлацията вече да е под 6 на сто. Навлизането в България на очаквания свеж европейски финансов ресурс по забавените процедури по Плана за възстановяване и устойчивост и по Фонда за справедлив преход ще отключи нови инвестиции, ще подобри конкурентоспособността на бизнеса в страната, което ще е и стимул за предприемачите да отделят средства за по-високи заплати, каза икономическият министър.

Сподели: