Икономическото, социалното и териториалното сближаване са от ключово значение за бъдещето на ЕС и нашето съвместно съществуване

Икономическото, социалното и териториалното сближаване са от ключово значение за бъдещето на ЕС и нашето съвместно съществуване

За повечето българи терминът „Кохезионна политика“ звучи доста отвлечено и съвсем непонятно. Но всъщност, ежедневието на всеки от нас е повлияно от решенията, действията и проектите, които Европейския съюз осъществява посредством тази важна политика. Всичко е едновременно просто като идея, но сложно като изпълнение на практика.

Като най-големият съюз от свободни и демократични държави в света, една от целите на Европейският е създаването на устойчива основа за развитие на социалната пазарна икономика – уникален подход, характерен за Европа. Ясната цел е изравняване на икономическото развитие, измерено по различни критерий предимно между западната и източната част на континента. Това е факт, който гражданите усещат в своето ежедневие, особено ако го сравнят с миналото си преди 20 или 30 години.

За съжаление, не винаги приложените мерки и политики работят, както се очаква от тях. Не всички региони се развиват еднакво, а някои дори деградират икономически и социално. За успешното сближаване е от съществено значение регионите из целия ЕС да достигнат техния пълен потенциал, като увеличат конкурентоспособността си, производителността си и създават качествени работни места. Възприет е средно за ЕС ниво на различни критерий като БВП на човек, безработица, образователен ценз и други, като целта е всеки по-изостанал регион постепенно да „догонва“ този среден за съюза показател. Често се дава за пример Източна Европа, където при среден показател от 52% от БВП на човек през 2004 г. (първата вълна от присъединяващи се нови членове), днес този показател надминава 80%. За България тези показатели са съответно 37% (2007) и 64% (2023). Напредъкът е очевиден, а качеството на живот се е подобрило значително.

Важно е да се отбележи, че базовите решения за кохезионните фондове се вземат от европейските институции, например за размера на бюджета. Но всяка една държава/провинция сама определя приоритетните направления, в които да насочи съответните средства. В България това са централизирани институции като министерства и агенции, които са на пряко подчинение на правителството. Понякога, обаче, държавните структури на национално ниво у нас не успяват пълноценно да разпределят средствата и това е причината част от тях да се пренасочват в други области или да се върнат в бюджета на ЕС. Именно наличието на гъвкавост сред приоритетите способства неуспехът в един сектор да се превърне в успех в други сектори.

В наскоро публикуваният 9-ти доклад за икономическо, социално и териториално сближаване се отбелязва значението на кохезионната политика за по-доброто функциониране на Единния пазар, за една по-силна местна икономика, за по-добро управление на местно ниво, съответно по-добра свързаност между регионите в ЕС. За постигане на тези цели през периода 2014-2020 по различни кохезионни програми са заделени средства в размер на 69 млрд. евро за Зелена Европа, 96 млрд. евро за инвестиции в изследвания, иновации и конкурентоспособност, и 47 млрд. за образование и обучения.

Конкретен пример за подкрепа от бюджета на ЕС са средствата, отделени за възстановяване след пандемията от COVID-19, както и средствата за омекотяване на икономическите последствия след началото на войната в Украйна. Инструменти като Подкрепа за държавите членки с цел защита на работещите и поддържане на заетостта (SURE), NextGenerationEU (Механизъм за възстановяване и устойчивост RRF), кохезионните политики са довели до запазване на ниски нива на безработица и бързо икономическо възстановяване.

Графика 1: Ниво на заетост (20-64 г.) през 2022 г.

Икономическото, социалното и териториалното сближаване са от ключово значение за бъдещето на ЕС и нашето съвместно съществуване

Видно от графиката по-горе е сравнително високото ниво на заетост в България, което в региона на област Русе обхваща ¾ от работоспособното население. Това може да се отчете като частичен успех във връзка с поставените от европейските и българските институции цели по време на срещата на високо равнище в Порто. Но това не е достатъчно. Необходимо е поне 60% от възрастните да участват в обучения всяка година, а което е още по-важно за регионите на България, да се намали риска от бедност и социално изключване. Високата инфлация, резултат от високите цени на енергоносителите допълнително усложнява този процес на сближаване. Най-бедните са най-ощетени, което усложнява и без това трудния достъп до образование, основни услуги и жилище. Тук е и ролята на ЕС да намали удара именно върху най-уязвимите.

Пример за подобна програма е провежданият в момента в община Русе и не само проект „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” LIFE17 IPE/BG/000012 – LIFE IP CLEAN AIR по Програма LIFE на Европейския съюз. Проектът в напреднала фаза и засяга крайните градски квартали, като предвижда алтернативни форми за отопление на домакинствата – вместо печки на дърва, преминаване към газови котли, котли на пелети, климатици, термо помпи.

Сподели: